Двадесет и пети пехотен драгомански полк: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 15x n-тире, 7x интервали, А|АБ, дълго тире (ползвайки Advisor.js)
Ред 1: Ред 1:
{{Военна част
{{Военна част
|име=Двадесет и пети пехотен драгомански полк
|име = Двадесет и пети пехотен драгомански полк
|картинка=
|картинка =
|картинка_описание=
|картинка_описание =
|дати=10 февруари 1900—1945
|дати = 10 февруари 1900 – 1945
|държава= [[България]]
|държава = [[България]]
|allegiance=[[Българска армия]]
|allegiance = [[Българска армия]]
|клон=
|клон =
|тип= [[Пехота|Пехотен полк]]
|тип = [[Пехота|Пехотен полк]]
|роля =
|роля =
|размер =
|размер =
|командна_структура =
|командна_структура =
|гарнизон = [[София]] (10—14 февруари 1900){{br}}[[Брезник]] (от 14 февруари 1900){{br}}[[Цариброд]] (от 30 декември 1903), [[Сливница]] (след 1920)
|гарнизон = [[София]] (10 – 14 февруари 1900){{br}}[[Брезник]] (от 14 февруари 1900){{br}}[[Цариброд]] (от 30 декември 1903), [[Сливница]] (след 1920)
|гарнизон_етикет = Гарнизон{{br}}Гарнизон{{br}}Щаб
|гарнизон_етикет = Гарнизон{{br}}Гарнизон{{br}}Щаб
|прякор =
|прякор =
|покровител =
|покровител =
|мото=
|мото =
|цветове =
|цветове =
|цветове_етикет=
|цветове_етикет =
|марш=
|марш =
|талисман =
|талисман =
|екипировка =
|екипировка =
|екипировка_етикет =
|екипировка_етикет =
|битки=
|битки =
|годишнини =
|годишнини =
|награди=
|награди =
|командир1 =
|командир1 =
|командир1_етикет =
|командир1_етикет =
Ред 34: Ред 34:
}}
}}


'''Двадесет и пети пехотен драгомански полк''' е военна част на [[Българска армия|Българската армия]] от [[Трета българска държава|Третото българско царство]], взела участие във войните за национално обединение 1912—1918 г.
'''Двадесет и пети пехотен драгомански полк''' е военна част на [[Българска армия|Българската армия]] от [[Трета българска държава|Третото българско царство]], взела участие във войните за национално обединение 1912 – 1918 г.


== Формиране ==
== Формиране ==
Двадесет и пети пехотен драгомански полк е формиран в [[София]] под името ''Първи пехотен резервен полк'' на 10 февруари 1900 година съгласно указ №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. За кадър на полка се превеждат чинове от [[Първи пехотен софийски полк|1<sup>-ви</sup>]] и [[Шести пехотен търновски полк|6<sup>-и</sup> пехотни полкове]].<ref name="paf">Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 48</ref> На 29 декември 1903 година с указ № 84 на княз [[Фердинанд I]] се развръща от една в две дружини и се преименува на 25<sup>-и</sup> пехотен драгомански полк.<ref>Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 359-360</ref> С указ от 30 декември 1903 година за организацията на пехотните дивизии в българската армия за щаб на полка е определен град [[Цариброд]]. Организационно Двадесет и пети полк е част от [[Първа пехотна софийска дивизия]].<ref>Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 361</ref>
Двадесет и пети пехотен драгомански полк е формиран в [[София]] под името ''Първи пехотен резервен полк'' на 10 февруари 1900 година съгласно указ №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. За кадър на полка се превеждат чинове от [[Първи пехотен софийски полк|1<sup>-ви</sup>]] и [[Шести пехотен търновски полк|6<sup>-и</sup> пехотни полкове]].<ref name="paf">Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 48</ref> На 29 декември 1903 година с указ № 84 на княз [[Фердинанд I]] се развръща от една в две дружини и се преименува на 25<sup>-и</sup> пехотен драгомански полк.<ref>Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 359-360</ref> С указ от 30 декември 1903 година за организацията на пехотните дивизии в българската армия за щаб на полка е определен град [[Цариброд]]. Организационно Двадесет и пети полк е част от [[Първа пехотна софийска дивизия]].<ref>Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 361</ref>


Личният състав на полка се попълва предимно от Царибродска, Берковска и Софийска околия.
Личният състав на полка се попълва предимно от Царибродска, Берковска и Софийска околия.
Ред 43: Ред 43:
На 17 септември 1912 година от състава на полка в [[Цариброд]] се формират 3<sup>-а</sup> и 4<sup>-а</sup> дружина от новосъздаденият [[Тридесет и осми пехотен полк|38<sup>-и</sup> пехотен полк]].<ref>Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 62</ref>
На 17 септември 1912 година от състава на полка в [[Цариброд]] се формират 3<sup>-а</sup> и 4<sup>-а</sup> дружина от новосъздаденият [[Тридесет и осми пехотен полк|38<sup>-и</sup> пехотен полк]].<ref>Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 62</ref>


== Балкански войни (1912—1913) ==
== Балкански войни (1912 – 1913) ==
В [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническата война]] 25 Драгомански полк заедно с 16 Ловчански полк образува първа бригада в новосформираната [[Десета сборна дивизия]]. В началото на войната полкът наброява 65 офицери и 3964 подофицери и войници.<ref>Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 492</ref>
В [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническата война]] 25 Драгомански полк заедно с 16 Ловчански полк образува първа бригада в новосформираната [[Десета сборна дивизия]]. В началото на войната полкът наброява 65 офицери и 3964 подофицери и войници.<ref>Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 492</ref>


Ред 50: Ред 50:
В Люлебургас-Бунархисарската операция полкът се сражава на десния български фланг, южно от [[Люлебургас]].
В Люлебургас-Бунархисарската операция полкът се сражава на десния български фланг, южно от [[Люлебургас]].


В [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] 25 полк води тежки боеве с превъзхождащи го гръцки сили край с. [[Лахна]], Лъгадинско, Демир Хисар, Ченгене калеси, Руен - Куматинци, при Сушица-Видрен, при Крастав връх и е принуден да отстъпи.
В [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] 25 полк води тежки боеве с превъзхождащи го гръцки сили край с. [[Лахна]], Лъгадинско, Демир Хисар, Ченгене калеси, Руен Куматинци, при Сушица-Видрен, при Крастав връх и е принуден да отстъпи.


== Първа световна война (1915—1918) ==
== Първа световна война (1915 – 1918) ==
В [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915—1918) 25 полк воюва в състава на втора пехотна бригада на Първа софийска дивизия. Участва в разгрома на сръбските войски в [[Моравска операция|Моравската операция]] и в [[Косовска операция (1915)|Косовската операция]]. През 1915 година воюва при атаката на вр. Джурова глава, Вража глава, Родина Чука и хребета Сланиница, при Кошутица, вр. Черта, Турско Ливаде, при [[Бела паланка]] - Врагудинъц, при [[Лесковъц]], Камениста чука – Кремен -Прекопелинци, при с. Бувци, Тупалски Вис, Караул Свирачки.
В [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) 25 полк воюва в състава на втора пехотна бригада на Първа софийска дивизия. Участва в разгрома на сръбските войски в [[Моравска операция|Моравската операция]] и в [[Косовска операция (1915)|Косовската операция]]. През 1915 година воюва при атаката на вр. Джурова глава, Вража глава, Родина Чука и хребета Сланиница, при Кошутица, вр. Черта, Турско Ливаде, при [[Бела паланка]] - Врагудинъц, при [[Лесковъц]], Камениста чука – Кремен -Прекопелинци, при с. Бувци, Тупалски Вис, Караул Свирачки.


В началото на 1916 година заедно с останалите подразделения на първа дивизия 25 полк е включен в състава на Трета армия и участва във войната с [[Румъния]]. Към 1 септември 1916 година, когато започват военните действия срещу румънските, руските и сръбските части в [[Добруджа]], полкът брои 5182 души, от които 69 офицери. В неговия състав са включени и 6 картечници, чийто брой нараства по-късно<ref>Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 792</ref>.
В началото на 1916 година заедно с останалите подразделения на първа дивизия 25 полк е включен в състава на Трета армия и участва във войната с [[Румъния]]. Към 1 септември 1916 година, когато започват военните действия срещу румънските, руските и сръбските части в [[Добруджа]], полкът брои 5182 души, от които 69 офицери. В неговия състав са включени и 6 картечници, чийто брой нараства по-късно<ref>Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 792</ref>.


По време на [[Тутраканска битка|атаката на Тутракан]] втора бригада на Първа дивизия има спомагателна роля.
По време на [[Тутраканска битка|атаката на Тутракан]] втора бригада на Първа дивизия има спомагателна роля.


На 20 октомври 1916 година, при втората [[Кубадинско сражение|атака на Кубадинската позиция]], 25 полк разгромява руския 241 полк и пленява три картечници и 68 войници. В това сражение са убити двама български офицери и 52 подофицери и редници, 9 офицери и 209 подофицери и редници са ранени, а 39 души са изчезнали<ref>Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 718-719</ref>.
На 20 октомври 1916 година, при втората [[Кубадинско сражение|атака на Кубадинската позиция]], 25 полк разгромява руския 241 полк и пленява три картечници и 68 войници. В това сражение са убити двама български офицери и 52 подофицери и редници, 9 офицери и 209 подофицери и редници са ранени, а 39 души са изчезнали<ref>Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 718-719</ref>.
Ред 67: Ред 67:
През март [[1917]] година части на полка участват в потушаването на сръбските бунтове в тила на българската армия, известни като [[Топличко въстание]].
През март [[1917]] година части на полка участват в потушаването на сръбските бунтове в тила на българската армия, известни като [[Топличко въстание]].


Съгласно клаузите на [[Солунско примирие|Солунското примирие]], от 2 октомври до 2 декември 1918 година полкът е предаден в заложничество на силите на [[Антанта|Антантата]]. Командирът на полка заповядва на знаменосеца фелдфебел Йордан Витанов (знаменосец до 1926 г.) и на кап. Атанас Веселинов да спасят знамето. Те го скриват, заедно с касата на полка, избягват от плен и за дванадесет денонощия, движейки се само нощем, достигат до Цариброд и го предават на командира на допълващата дружина на полка подполк. Ковачев, а парите от касата са предадени в БНБ. Полкът се завръща в България на 12 декември 1918 г., посрещнат от развятото си знаме.
Съгласно клаузите на [[Солунско примирие|Солунското примирие]], от 2 октомври до 2 декември 1918 година полкът е предаден в заложничество на силите на [[Антанта]]та. Командирът на полка заповядва на знаменосеца фелдфебел Йордан Витанов (знаменосец до 1926 г.) и на кап. Атанас Веселинов да спасят знамето. Те го скриват, заедно с касата на полка, избягват от плен и за дванадесет денонощия, движейки се само нощем, достигат до Цариброд и го предават на командира на допълващата дружина на полка подполк. Ковачев, а парите от касата са предадени в БНБ. Полкът се завръща в България на 12 декември 1918 г., посрещнат от развятото си знаме.


Знамето на 25–и пехотен полк е наградено с Военен орден “За храброст” III ст. За спасяване на знамето капитан Атанас Веселинов е награден с Военен орден “За храброст” IV ст.
Знамето на 25–и пехотен полк е наградено с Военен орден “За храброст” III ст. За спасяване на знамето капитан Атанас Веселинов е награден с Военен орден “За храброст” IV ст.
Ред 74: Ред 74:
През 1920 година в изпълнение на клаузите на [[Ньойски мирен договор|Ньойския мирен договор]] полкът е реорганизиран в 25<sup>-а</sup> пехотна драгоманскa дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 25<sup>-а</sup> пехотна драгоманскa дружина и 1<sup>-а</sup> пехотна допълваща част, но до 1938 година носи явното название дружина.<ref name="paf" /> На 6 май 1937 г. на площад Александър Невски в гр. София царят връчва ново знаме на 25-и пехотен драгомански полк. На 9 май 1937 г. знамето е занесено в Сливница, където тържествено е прието от командира на дивизията ген. м-р Лукаш. Съгласно заповед №25 от 5 юни 1937 година втората дружина на полка се преименува на 16<sup>-а</sup> пехотна ловчанска дружина<ref name="paf" />
През 1920 година в изпълнение на клаузите на [[Ньойски мирен договор|Ньойския мирен договор]] полкът е реорганизиран в 25<sup>-а</sup> пехотна драгоманскa дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 25<sup>-а</sup> пехотна драгоманскa дружина и 1<sup>-а</sup> пехотна допълваща част, но до 1938 година носи явното название дружина.<ref name="paf" /> На 6 май 1937 г. на площад Александър Невски в гр. София царят връчва ново знаме на 25-и пехотен драгомански полк. На 9 май 1937 г. знамето е занесено в Сливница, където тържествено е прието от командира на дивизията ген. м-р Лукаш. Съгласно заповед №25 от 5 юни 1937 година втората дружина на полка се преименува на 16<sup>-а</sup> пехотна ловчанска дружина<ref name="paf" />


== Втора световна война (1941—1945) ==
== Втора световна война (1941 – 1945) ==
През [[България във Втората световна война|Втора световна война]] (1941—1945) полкът е на южната (1943), а от юни 1944 на западната граница на България. Взема участие в първата фаза на заключителният етап на войната в състава [[Първа пехотна софийска дивизия|1<sup>-ва</sup> пехотна софийска дивизия]]. <ref name="paf" />
През [[България във Втората световна война|Втора световна война]] (1941 – 1945) полкът е на южната (1943), а от юни 1944 на западната граница на България. Взема участие в първата фаза на заключителният етап на войната в състава [[Първа пехотна софийска дивизия|1<sup>-ва</sup> пехотна софийска дивизия]]. <ref name="paf" />


По времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 25<sup>-а</sup> допълваща дружина.<ref name="paf" />
По времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 25<sup>-а</sup> допълваща дружина.<ref name="paf" />
Ред 81: Ред 81:
== Наименования ==
== Наименования ==
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
* Първи пехотен резервен полк (1900—1903)
* Първи пехотен резервен полк (1900 – 1903)
* Двадесет и пети пехотен драгомански полк (1904—1920)
* Двадесет и пети пехотен драгомански полк (1904 – 1920)
* Двадесет и пета пехотна драгоманскa дружина (1920—1928)
* Двадесет и пета пехотна драгоманскa дружина (1920 – 1928)
* Двадесет и пети пехотен драгомански полк (1928—1944)
* Двадесет и пети пехотен драгомански полк (1928 – 1944)


== Командири ==
== Командири ==
Ред 92: Ред 92:
| || Полковник || [[Еню Денчев]] || резервен полк
| || Полковник || [[Еню Денчев]] || резервен полк
|-
|-
| || Полковник || [[Йордан Динолов]] || 1912—1913
| || Полковник || [[Йордан Динолов]] || 1912 – 1913
|-
|-
| || Подполковник || [[Константин Георгиев]] || от 1915
| || Подполковник || [[Константин Георгиев]] || от 1915
|-
|-
| || Полковник || [[Тодор Златев]] || 1915—1916
| || Полковник || [[Тодор Златев]] || 1915 – 1916
|-
|-
| || Подполковник || [[Иван Цанев (офицер)|Иван Цанев]] || Първа световна война
| || Подполковник || [[Иван Цанев (офицер)|Иван Цанев]] || Първа световна война
Ред 102: Ред 102:
| || Полковник || Ст. Димитров ||
| || Полковник || Ст. Димитров ||
|-
|-
| || Полковник || [[Стефан Цанев (офицер)|Стефан Цанев]] || 1928—1931
| || Полковник || [[Стефан Цанев (офицер)|Стефан Цанев]] || 1928 – 1931
|-
|-
| || Генерал-майор || [[Игнат Илиев]] || 1944
| || Генерал-майор || [[Игнат Илиев]] || 1944

Версия от 12:51, 16 ноември 2014

Двадесет и пети пехотен драгомански полк
Информация
Активна10 февруари 1900 – 1945
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Гарнизон
Гарнизон
Щаб
София (10 – 14 февруари 1900)
Брезник (от 14 февруари 1900)
Цариброд (от 30 декември 1903), Сливница (след 1920)
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Константин Георгиев
Ген. Стефан Цанев

Двадесет и пети пехотен драгомански полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство, взела участие във войните за национално обединение 1912 – 1918 г.

Формиране

Двадесет и пети пехотен драгомански полк е формиран в София под името Първи пехотен резервен полк на 10 февруари 1900 година съгласно указ №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. За кадър на полка се превеждат чинове от 1-ви и 6 пехотни полкове.[1] На 29 декември 1903 година с указ № 84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 25 пехотен драгомански полк.[2] С указ от 30 декември 1903 година за организацията на пехотните дивизии в българската армия за щаб на полка е определен град Цариброд. Организационно Двадесет и пети полк е част от Първа пехотна софийска дивизия.[3]

Личният състав на полка се попълва предимно от Царибродска, Берковска и Софийска околия.

На 17 септември 1912 година от състава на полка в Цариброд се формират 3 и 4 дружина от новосъздаденият 38 пехотен полк.[4]

Балкански войни (1912 – 1913)

В Балканската и Междусъюзническата война 25 Драгомански полк заедно с 16 Ловчански полк образува първа бригада в новосформираната Десета сборна дивизия. В началото на войната полкът наброява 65 офицери и 3964 подофицери и войници.[5]

На 10 октомври 1912 година, край с. Караюсуф полкът води тежка битка с настъпващата турска 1 Сборна редифска дивизия от Одринския подвижен корпус. В един от най-критичните моменти 6 и 7 рота на полка, командвани от поручик Загорски и капитан Гаврилов, отблъскват противника с удар "На нож". 25 полк, подкрепен и от 38 полк от Първа дивизия отбива турския удар. [6]

В Люлебургас-Бунархисарската операция полкът се сражава на десния български фланг, южно от Люлебургас.

В Междусъюзническата война 25 полк води тежки боеве с превъзхождащи го гръцки сили край с. Лахна, Лъгадинско, Демир Хисар, Ченгене калеси, Руен – Куматинци, при Сушица-Видрен, при Крастав връх и е принуден да отстъпи.

Първа световна война (1915 – 1918)

В Първата световна война (1915 – 1918) 25 полк воюва в състава на втора пехотна бригада на Първа софийска дивизия. Участва в разгрома на сръбските войски в Моравската операция и в Косовската операция. През 1915 година воюва при атаката на вр. Джурова глава, Вража глава, Родина Чука и хребета Сланиница, при Кошутица, вр. Черта, Турско Ливаде, при Бела паланка - Врагудинъц, при Лесковъц, Камениста чука – Кремен -Прекопелинци, при с. Бувци, Тупалски Вис, Караул Свирачки.

В началото на 1916 година заедно с останалите подразделения на първа дивизия 25 полк е включен в състава на Трета армия и участва във войната с Румъния. Към 1 септември 1916 година, когато започват военните действия срещу румънските, руските и сръбските части в Добруджа, полкът брои 5182 души, от които 69 офицери. В неговия състав са включени и 6 картечници, чийто брой нараства по-късно[7].

По време на атаката на Тутракан втора бригада на Първа дивизия има спомагателна роля.

На 20 октомври 1916 година, при втората атака на Кубадинската позиция, 25 полк разгромява руския 241 полк и пленява три картечници и 68 войници. В това сражение са убити двама български офицери и 52 подофицери и редници, 9 офицери и 209 подофицери и редници са ранени, а 39 души са изчезнали[8].

25 полк се отличава на 23 октомври 1916 г. при преследването на противника след сраженията при Кубадин, когато във вихрен бой пред погледа на престолонаследника, бъдещия цар Борис III, разгоромява румънските 51, 52 и 30 полкове. Победата в това сражение струва значителни загуби[9].

През ноември 1916 година, преди форсирането на Дунав и започването на Букурещкото настъпление в някои части на полка избухват бунтове на войници, които след прогонването на портивника от по-голямата част от Добруджа не желаят да навлязат и воюват в чужда страна.

През март 1917 година части на полка участват в потушаването на сръбските бунтове в тила на българската армия, известни като Топличко въстание.

Съгласно клаузите на Солунското примирие, от 2 октомври до 2 декември 1918 година полкът е предаден в заложничество на силите на Антантата. Командирът на полка заповядва на знаменосеца фелдфебел Йордан Витанов (знаменосец до 1926 г.) и на кап. Атанас Веселинов да спасят знамето. Те го скриват, заедно с касата на полка, избягват от плен и за дванадесет денонощия, движейки се само нощем, достигат до Цариброд и го предават на командира на допълващата дружина на полка подполк. Ковачев, а парите от касата са предадени в БНБ. Полкът се завръща в България на 12 декември 1918 г., посрещнат от развятото си знаме.

Знамето на 25–и пехотен полк е наградено с Военен орден “За храброст” III ст. За спасяване на знамето капитан Атанас Веселинов е награден с Военен орден “За храброст” IV ст.

Между двете световни войни

През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 25 пехотна драгоманскa дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 25 пехотна драгоманскa дружина и 1 пехотна допълваща част, но до 1938 година носи явното название дружина.[1] На 6 май 1937 г. на площад Александър Невски в гр. София царят връчва ново знаме на 25-и пехотен драгомански полк. На 9 май 1937 г. знамето е занесено в Сливница, където тържествено е прието от командира на дивизията ген. м-р Лукаш. Съгласно заповед №25 от 5 юни 1937 година втората дружина на полка се преименува на 16 пехотна ловчанска дружина[1]

Втора световна война (1941 – 1945)

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на южната (1943), а от юни 1944 на западната граница на България. Взема участие в първата фаза на заключителният етап на войната в състава 1-ва пехотна софийска дивизия. [1]

По времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 25 допълваща дружина.[1]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Първи пехотен резервен полк (1900 – 1903)
  • Двадесет и пети пехотен драгомански полк (1904 – 1920)
  • Двадесет и пета пехотна драгоманскa дружина (1920 – 1928)
  • Двадесет и пети пехотен драгомански полк (1928 – 1944)

Командири

звание име дати
Полковник Еню Денчев резервен полк
Полковник Йордан Динолов 1912 – 1913
Подполковник Константин Георгиев от 1915
Полковник Тодор Златев 1915 – 1916
Подполковник Иван Цанев Първа световна война
Полковник Ст. Димитров
Полковник Стефан Цанев 1928 – 1931
Генерал-майор Игнат Илиев 1944
Подполковник Дамян Бейнов от 1 ноември 1944
Подполковник Иван Георгиев 1944

Бележки

  1. а б в г д Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 48
  2. Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 359-360
  3. Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 361
  4. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 62
  5. Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 492
  6. Косев, Кирил. Подвигът, София 1986, с. 53
  7. Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 792
  8. Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 718-719
  9. Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 826-828

Източници