Луминесценция

Луминесцентната светлина на този часовник дава възможност да се види колко е часът в тъмното.

Луминол и хемоглобин - пример за хемилуминесценция

Фосфоресценция

Луминесценция е излъчването на светлина от частиците на дадено вещество (атоми, йони или молекули), което не се дължи на топлина (топлинно излъчване), а на преминаването на частиците във възбудено състояние под въздействието на различни външни фактори (студена светлина). Това е неустойчиво състояние и затова частиците се връщат в първоначалното си устойчиво състояние, излъчвайки квант светлина (фотон). Но тъй като техния брой е огромен, светенето продължава секунди, минути или дори часове.

Веществата, излъчващи луминесцентна светлина, се наричат луминофори (от лат. lumen – светлина и гръцки. phoros — носещ) - например фосфор. Много форми на природна луминесценция са били отдавна известни на хората. Например светещи насекоми (светулка), светещи морски риби и планктон, полярните сияния, светещи минерали, светенето на гниещо дърво и на други разлагащи се органически вещества. В днешно време към природните форми се прибавят и много изкуствени методи за възбуждане на луминесценция.

Видове луминесценция

Има много видове луминесценция според външните фактори, предизвикващи светенето.

Електролуминесценцията е явление, при което някои вещества излъчват светлина при протичане на електричен ток през тях. Приложение намира в луминесцентните лампи. Частен случай е катодолуминесценцията, предизвикана от облъчване на луминифор с бързи електрони (катодни лъчи). Приложение намира в кинескопите на телевизорите (по-точно в телевизионния екран).

Радиолуминесценцията е явление, при което луминесценцията е предизвикана в материала от бомбардирането му с йонизиращо лъчение. Приложение е намирало в старите часовници, където за радиоактивно вещество се е използвал радият. Днес часовниците не използват тази технология от съображения за сигурност.

Фотолуминесценцията е вторично светене под въздействието на светлина с дължина на вълната от видимия и ултравиолетовия диапазон. Днешните часовници използват именно тази луминесценция, като през деня луминофорите се възбуждат под действие на виолетовия и ултравиолетовия диапазон на дневната светлина, а през нощта излъчват. Дели се на фосфоресценция (при нея светенето продължава секунди, минути, часове или дори дни) и флуоресценция (светенето затихва до няколко десетки милисекунди)

Хемилуминесценцията е светене, използващо енергията на химична реакция. Биолуминесценцията, благодарение на която светят светулките, гниещата дървесина и планктонът, е частен случай на хемилуминесценцията.

Пример за биолуминесценция. В случая гъбата свети с мека зелена светлина.

Друг пример за биолуминесценция

Сонолуминесценцията се предизвиква от звукове с високи честоти;

Кристалолуминесценцията е светене, съпровождащо процеса на кристализация;

Термолуминесценцията не се дължи на вътрешното топлинно движение на частиците, а при нагряване се излъчва абсорбирана светлина;

Механолуминесценцията е излъчване на светлина в резултат на механично въздействие върху твърдо тяло. Тя бива:

- Фрактолуминесценция — причинена от напрежение, което предизвиква счупване;

- Триболуминесценция – предизвикана от триене, смачкване, раздробяване на луминофори. Предизвиква се от електрически заряди, преминаващи между образуваните наелектризирани частици – светлината на разряда предизвиква фотолуминесцинция на луминофора.

- Пиезолуминесценцията се предизвиква от налягането, което води до еластична деформация.

Източници

„Забавни опити по физика“, Драгия Иванов, изд. Просвета

Вижте също

• Луминесцентни лампи
• Биолуминесценция
• Осцилоскоп
• Рентгенов апарат
• Луминесцентен анализ
• Луминесцентна дефектоскопия