Коста Георгиев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
[[Файл:Odrin 1897 Cyril and Methodius.jpg|дясно|мини|250п|Честване на Св. Св. Кирил и Методий в Одрин в 1897 г. В средата е управляващият одринска епархия архимандрит [[Софроний Първов]]. Вляво от него [[Благой Димитров]], Олга Хаджииванова, учителка и дъщеря на [[Димитър Хаджииванов]], директор на Одринската гимназия. Вдясно от Софроний с шапката - [[Петър Матеев|Петър М. Матеев]], български търговски агент в Одрин от 1897 до 1904 г. с жена си (с шапката) и сестра ѝ. На втория ред отдолу между учениците оркестранти в средата, с брада и фес на главата е капелмайсоторът Якубиян (Евтим Николов). Вляво от него Димитър Стаматов, [[Димитър Попниколов]], Боян Хаджиниколов (цивилен като външен ученик), вдясно Михаил Нейчев от Лозенград, а в реда зад Якубиян вляво Христо Боботаков (прав с цигулка до ученичката), вдясно - [[Димитър Груев]], [[Георги Хаджиатанасов]], Коста Георгиев, [[Михаил Балджиев]]. В първия ред на седналите, между малките деца са учителите [[Христо Генчев]], историк, а на лявата му ръка Христо Попвасилев, литератор. Между тях двамата едно малко момиче.]] |
[[Файл:Odrin 1897 Cyril and Methodius.jpg|дясно|мини|250п|Честване на Св. Св. Кирил и Методий в Одрин в 1897 г. В средата е управляващият одринска епархия архимандрит [[Софроний Първов]]. Вляво от него [[Благой Димитров]], Олга Хаджииванова, учителка и дъщеря на [[Димитър Хаджииванов]], директор на Одринската гимназия. Вдясно от Софроний с шапката - [[Петър Матеев|Петър М. Матеев]], български търговски агент в Одрин от 1897 до 1904 г. с жена си (с шапката) и сестра ѝ. На втория ред отдолу между учениците оркестранти в средата, с брада и фес на главата е капелмайсоторът Якубиян (Евтим Николов). Вляво от него Димитър Стаматов, [[Димитър Попниколов]], Боян Хаджиниколов (цивилен като външен ученик), вдясно Михаил Нейчев от Лозенград, а в реда зад Якубиян вляво Христо Боботаков (прав с цигулка до ученичката), вдясно - [[Димитър Груев]], [[Георги Хаджиатанасов]], Коста Георгиев, [[Михаил Балджиев]]. В първия ред на седналите, между малките деца са учителите [[Христо Генчев]], историк, а на лявата му ръка Христо Попвасилев, литератор. Между тях двамата едно малко момиче.]] |
||
'''Коста Георгиев''' |
'''Коста Георгиев''' с псевдоним '''Гурко'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 30.</ref> е [[българи|български]] просветен деец и [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
||
==Биография== |
==Биография== |
||
Версия от 19:42, 22 ноември 2014
| Коста Георгиев | |
| български революционер и просветен деец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Религия | православие |
| Учил в | Одринска българска мъжка гимназия Женевски университет |
| Партия | Съюз на българските конституционни клубове |
| Псевдоним | Гурко |
| Коста Георгиев в Общомедия | |
Коста Георгиев с псевдоним Гурко[1] е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Коста Георгиев е роден на 21 ноември 1877 година в Енимахале, Бабаескийско, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия в Лозенград и Одринската българска мъжка гимназия, където се и присъединява към ВМОРО. През 1899 година заминава за Женева като екзархийски стипендиант и завършва физико-математическия факултет на Женевския университет. В Края на 1903 г. се завръща в Тракия, за да се включи в Преображенското въстание, но го заварва вече потушено и се заема с настаняването на бежанците от Турция в Бургаския край.
През учебната 1905-1906 година Коста Георгиев преподава математика и физика в Битолската българска мъжка гимназия. Член е на Битолския окръжен революционен комитет, при чието разкриване е осъден на 101 години затвор от турските власти и прекарва почти три години в затвора Еди куле - Солун. След Хуриета е амнистиран, но интерниран в Баба Ески. От есента на 1909 г. е директор на Лозенградската прогимназия, в последствие и секретар на Одринската митрополия, като през 1910 г. започва да преподава математика, физика и френски език в гимназията в Одрин. Отново е в центъра на революционните борби и съответно, в навечерието на Балканската война, пак е осъден и заточен от властите в Сивас, Армения, където прекарва една година. В края на 1913 г. се завръща и започва работа като учител в Девическата гимназия в Стара Загора.
След 1915 г. отново е в Западна Тракия, като председател на Окръжната постоянна комисия. Като член на Върховния административен съвет на Тракия от 21 декември 1919 г. той е един от хората заедно с д-р Страшимир Дочков, които разясняват на генерал Шарпи българския характер на Тракия. Включва се в създаването на ВТРО, а по-късно оглавява лявото крило (Хасковското ВТРО), като впоследствие, през 1925 г. става и председател на Върховния изпълнителен комитет на легалната организация.
Умира на 29 август 1932 година в София.[2][3]
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 30.
- ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 31.
