Калояново (област Пловдив)

Тази статия е за пловдивското село. За сливенското вижте Калояново (Област Сливен).

---

Калояново
Калояново 42.355135, 24.731412 Калояново
Общи данни
Население	2537 души (15 март 2024 г.) 73,4 души/km²
Землище	34,589 km²
Надм. височина	220 m
Пощ. код	4173
Тел. код	03123
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	35523
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община    – кмет	Калояново Младен Кичев (СДС; 2023)
Калояново в Общомедия

Православната църква „Света Троица“ в Калояново.

Католическата църква в неоготически стил „Свети Апостол Андрей“ в Калояново

Калояново е село в Южна България, административен център на община Калояново, Област Пловдив. До 1934 година името на селото е Селджиково.

География

Калояново се намира на 24 km северно от областния център град Пловдив и на 16 km от автомагистрала Тракия /Е-80/, свързваща Западна Европа с Близкия изток.

История

В периода VIII век преди Христа – V век след Христа земите около Калояново са част територията на Древна Тракия, населявани от тракийските племена койлалети и одриси. Най-големите праисторически селища – Камшикова могила и Чераджийска могила, се намират до Калояново, Житница и Дуванлий. Регионът на Калояново влиза в най-ранната държавна организация на Древна Тракия – Одриското царство, основано през V век преди Христа от цар Терес І (480-440). Един от първите центрове на Одриската държава е бил съсредоточен в Горнотракийската низина. Останките на този градски център, в който е бил изграден и царският дворец, днес се намират в околностите на Калояново. Създаденият по времето на Терес І град съществувал близо два века, като царската резиденция и жилищните квартали са били укрепени със солидна крепостна стена, изградена от каменни квадри и тухли. В землището около Калояново през древността са съществували още тракийското селище Бендипара и римското Севериус.

През Средновековието първите сведения за Калояново са от софийския католически епископ Петър Богдан Бакшич от Чипровци, Софийски архиепископ в периода 1646 – 1649 г. По време на османското владичество селото е носило името Селджиково (Селджикьой) по името на местния феодал Селджик. Калояново е освободено от османска власт на 4 януари 1878 г. от кавалеристите на генерал Павел Карцов.

Преименуването на Селджиково в съвременното Калояново става през 1934 г. Изборът на новото име е в чест на българският цар Калоян (неизв. - 1207).

Религии

Селото е чисто българско, но е смесено в конфесионално отношение, като жителите му са около 1 600 православни и 1 100 католици. Част от православните калояновци са потомци на бежанци от серското село Горно Фращани.

Културни и природни забележителности

• Източноправославна църква „Света Троица“, открита през 1845 г.;
• Католическа църква в неоготически стил „Свети Апостол Андрей“;
• Паметник на репресираните и убитите по време на комунизма. Той има форма на голям кръст със сребърна камбана. Под него са изписани думите „Никога вече!“;
• Капела-паметник на Дева Мария;
• Паметник на героите загинали по време на антифашистката съпротива и Отечествената война, наподобява паметника на връх Шипка. Имената на загиналите са гравирани върху мемориала;
• Около Калояново има множество тракийски могили;

• Състезателна писта Дракон, открита през 2005 г. на мястото на бившето селскостопанско летище;

Редовни събития

На 15

февруари, денят на Свети Влас се празнува Муфканица - празникът на рогатия добитък. На празника се събират дърва и на всяко кръстовище се пали огън, който минувачите трябва да прескочат за здраве. Добитъкът е празнично окичен с погачи и гевреци. Всички стопани раздават къшей хляб и бучка сирене, за да е здрав и да се множи добитъкът.

Родени в Калояново

• Андрея Тунов (1811 - 1838), глава на Софийско-пловдивската католическа епархия от 1802 до 1835 година.

Избран за викарий след смъртта на Георги Тунов, негов братовчед. Най-вероятно и двамата от Селджиково (Калояново) .Той имал за помощник Франческо Драганов, но в 1835 г. и двамата си дават оставка, въпреки че Драганов е бил помощник викарий с право да го наследи.Андрея Тунов си дава оставка на 17 май 1835 г., обоснована с напредналата му възраст.След оттеглянето му се знае , че е починал от чума през 1838 г. в село Калачлий .Тогава бива назначен като провикарий отец Иван Фортнер (чех).

• Атанас Гаръбски (1955 - 1996), сред най-изявените дългогодишни футболисти на АФД Тракия, понастоящем футболен клуб Ботев. Има над 10 мача с националния отбор на България. Спортист на 20-ти век на Община Калояново.
• Динко - Малкото цигане Динко!