Черешница (дем Костур): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Георги Константинов Бистрицки -> Георги Константинов Бистрицки
източник за Екзархията? Според Екзарх Йосиф е 1898 г.
Ред 32: Ред 32:
В 19 век Черешница е българско село в Костурска каза на Османската империя. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година ''Черешница'' (''Tzérechnitza'') е посочено като село в Костурска каза със 160 домакинства и 550 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref> Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]<ref>Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1</ref>. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Черешница има 520 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.]</ref>
В 19 век Черешница е българско село в Костурска каза на Османската империя. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година ''Черешница'' (''Tzérechnitza'') е посочено като село в Костурска каза със 160 домакинства и 550 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref> Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]<ref>Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1</ref>. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Черешница има 520 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.]</ref>


В 1900 година всички жители на Черешница минават под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Черешница има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.</ref>
{{източник|В 1900 година|2014|11|28}} всички жители на Черешница минават под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Черешница има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.</ref>


[[Файл:Polykeraso-old-house-facade.jpg|дясно|мини|250п|Стара къща в Черешница.]]
[[Файл:Polykeraso-old-house-facade.jpg|дясно|мини|250п|Стара къща в Черешница.]]

Версия от 22:29, 28 ноември 2014

Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Черешница.

Шаблон:Селище в РГ инфо

Черешница (Шаблон:Lang-el, Поликерасо или Πολυκέρασος, Поликерасос, катаревуса: Πολυκέρασον, Поликерасон, до 1926 Τσερέσνιτσα, Цересница[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур (Кастория) на област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 29 жители.

География

Селото отстои на 15 километра североизточно от демовия център Костур в южните разклонения на планината Вич (Вици). На 5 километра на запад е село Тихолища (Тихио), на 4 на север - Българска Блаца (Оксия), а на 4 на юг - Олища (Мелисотопос) и Олищкият манастир „Свети Врач“.

История

В Османската империя

Стари къщи в Черешница.

Според местни предания, жителите му са се преселили от съседното равнинно село Фотинища, което напуснали поради турските зверства.[2] В османските данъчни регистри от средата на 15 век Черешница е споменато с 16 семейства на Душко, Симко, Райко, Стайко, Райо, Добри, Симко, Стефан, Янко, Кирк, йован, Николас, Алекса, Райо, Яно и Ланчо, и една вдовица Тодора. Общият приход за империята от селото е 1 066 акчета.[3]

Около 1840 година е построена църквата „Св. Николай“[4], на която през 1898 година уредник е поп Герман от същото село[5].

В 19 век Черешница е българско село в Костурска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Черешница (Tzérechnitza) е посочено като село в Костурска каза със 160 домакинства и 550 жители българи.[6] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[7]. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Черешница има 520 жители българи християни.[8]

В 1900 година[източник? (Поискан преди 3408 дни)] всички жители на Черешница минават под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Черешница има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[9]

Стара къща в Черешница.

Черешничани участват в Илинденско-Преображенското въстание със своя чета, ръководена от Герман Чиковски. Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля, на 30 август 1903 година в Черешница са изгорени всички 80 къщи и са убити Дамян Сулов (50 год.), Петър Попов (53, Дамян Божков (59), Христо Божков (35), Сидо Попярмов (60), Фило Розов (63), Дине Главчев (81), Митре Бабчорлията (73), Сия Бабчорева (50) и Риса Фянова (28).[10] Според друг източник изгорелите къщи са 69, а голямата част от населението се спасява с бягство[11][12] Местни жители си спомнят, че единствените къщи, които макар и опожарени не са рухнали са Дзоновата, Манговата, Лялькината и Шклифовата. Не са опожарени и църквата и училището[13] Много заловени от турците жени са изнасилени и принудени голи да играят хоро край селото.[14] След въстанието 150 души се изселват в България[2].

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-гръцко с 400 жители българи и 200 гърци.[15] Според Георги Константинов Бистрицки Черешница преди Балканската война има 120 български къщи.[16]

Селото остава екзархийско до окупирането му от гръцки части по време на Балканската война. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Черешница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17] През май 1913 година местният учител Глигор Зисов, заедно с много жители на селото е пребит от гръцките власти, а впоследствие е убит.[18]

В Гърция

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 1926 година е прекръстено на Поликерасон, в превод много черешово. Между 1914 и 1919 година 29 души от Черешница подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година - 1. В селото има 20 политически убийства.[19] В 1932 година са регистрирани 70 българофонски семейства, всички с „изявено славянско съзнание“.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Аргир Иванов, Глигор Зонов, Георги Зеков, Кирил Зеков, Иван Недялков, Никола Милошев, Васил Плятов, Георги Зонов, Вангел Христовски, Костадин Сулев.[20] В Черешница е образувана структура на Централния българо-македонски революционен комитет.[21]

На 21 август 1944 година селото е нападнато от гръцки партизани, които убиват 9 души[22]. Двамата братя Неделкови са арестувани в селото и разстреляни край Поздивища, като преди това на Пандо Неделков е отрязан пенисът. Според сведения на очевидци, след като са изправени пред картечница, прегърнати те извикват „Да живее България, България ке дойде!“. След това комисарят на Леринско-костурския македонски батальон на ЕЛАС Илия Димовски стреля в главите им, за да е сигурен, че са убити.[23]

В 1945 г. в Черешница има 550 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“. По време на Гръцката гражданска война селото също понася загуби - по-голямата част мъжете и жените над 16 годишна възраст насилствено са мобилизирани от партизаните, а 63 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци. Почти цялото население напуска селото.[24]

Емиграция в Северна Америка

В началото на ХХ век е поставено начало на процеса на изселване на черешничани в Северна Америка. През 1912 година жители на селото основават Черешнишко благотворително дружество „Свети Георги“ във Форт Уейн, Индиана. През 1921 година преселниците от Черешница участват в основаването на братството „Костур“ във Форт Уейн, което е домакин при учредяването на Македонската патриотична организация през октомври 1922 година.[25] През 20-те години на ХХ век Черешничкото благотворително дружество плаща разноските на селото в дългогодишния съдебен спор със съседното Българско Блаца за притежанието на пасища и гори.[26]

След Втората световна война масовата емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада се засилва.

Преброявания

Църквата „Свети Николай“.

Черешница днес

Черешница днес е малко село с няколко души постоянно население. В 2006 година е обявено за защитено селище от гръцкото министерство на културата заради „архитектурното, фолклорното и цялостното му историческо значение“. В селото са съхранени 40 къщи като само 11 са обитавани.[27] Църквата в селото е построена в 1844 година и е посветена на Свети Николай. Селото празнува събор на 20 май.

Личности

Поп Герман, свещеник от селото, участник в Илинденското въстание.
Родени в Черешница
Починали в Черешница
Български революционери от Черешница, участници в Охрана

Въоръжени от италианските сили през 1943 година:

  • Шаблон:BGR-флаг Мите Баров, Йорги Дзонов, Коле Киров (Киру), Леко Киров, Цильо Киров, Дине Котов (Котас), Йоти Мафин (Сулидис), Пандо Неделков (Цилкос), Йорги Неделков, Ицо Пандов (Николаидис), Цильо Пандов (Парпос), Петре Пенчов (Пенцос), Томе Пижарков (Пизаркос), Мите Плястов (Плиастос), Михаил Ристовски (Христидис) - екзекутиран, Цильо Шамов (Сиамос), Дине Сульов, (Сулидис), Ламбро Стоянчин (Цукас) и Киро Зеков (Зекас)[29]

Въоръжени от германските сили през 1944 година:

  • Шаблон:BGR-флаг Мите Баров - екзекутиран, Йорго Дзонов - убит в бой, Коле Киров - самоубива се в бой, Леко Киров - екзекутиран, Цильо Киров, Йоти Мафин, Пандо Неделков - екзекутиран, Йорги Неделков - екзекутиран, Томе Пижарков - екзекутиран, Мите Плястов - екзекутиран, Ламбро Стоянчин - екзекутиран, Дине Сульов и Киро Зеков

Допълнения:

  • Шаблон:BGR-флаг Ицо Баров, Гиле Бельов, Стасе Дзонов, Цилио Джоджов, Томе Джоджов, Йорго Джоджов, Дине Котов, Бури Мангов, Ване Неделков, Янко Ников, Йорги Ников, Ильо Пърпов, Цильо Пърпов, Слави Плястов, Ицо Пандов, Коле Пандов, Петре Попов, Геле Ристовски, Цильо Шамов, Ицо Стасин, Коле Стасин, Леко Туларков и Дине Цинин[30]

Литература

Бележки

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσερέσνιτσα -- Πολυκέρασον
  2. а б Шклифов, Благой. Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори, София 1995, стр. 100.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 108.
  4. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.50.
  5. Македонски Алманах, Индианополис, 1940 г., стр. 50.
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  7. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  10. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 294.
  11. Илюстрация Илинден, бр.136, стр.14; повтарят се имената на загиналите - Филю Рогов, Васил Рогов, Диме Главчев, Митре Бабчоров, Сия Бабчорова, Дамян Василев, Петър Попов, Никола Стефов, Сидо Търпов, Риса Срянова и Иван Пецов
  12. Илюстрация Илинден, бр.139, стр.13
  13. Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 8, 25.
  14. Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 24.
  15. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikeraso.
  16. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 887.
  18. Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 37, 51-53.
  19. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikeraso.
  20. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 487.
  21. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  22. Шклифов, Благой. Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори, София 1995, стр. 101.
  23. Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 278, 280-281.
  24. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikeraso.
  25. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, стр. 149, 170.
  26. Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 159.
  27. Η Κοινότητα Πολυκέρασου
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 737.
  29. Pappas, Pando E. Night Time Comes to a Village, 2000, стр.77
  30. Pappas, Pando E. Night Time Comes to a Village, 2000, стр.78