Шарл II Наварски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Монарх
{{Без източници|21 ноември 2014}}
{{Биография инфо
| име = Карлос II
| име = Карлос II
| портрет = Charles le Mauvais.jpg
| наставка =
| описание = Крал на Навара и Граф на Евро
| описание = крал на Навара
| изображение за личността = Charles le Mauvais.jpg
| наставка =
| описание на изображението =
| роден-дата = [[10 октомври]] [[1332]]
| управление = 1349-1387
| роден-място = [[графство Евро]], [[Франция]]
| регент на =
| починал-дата = [[1 януари]] [[1387]]
| регентство =
| починал-място = [[Памплона]], [[Навара]]
| коронация =
| пълно име =
| други титли = граф Еврьо
| кръщене =
| роден = [[10 октомври]] [[1332]]
| място на раждане = [[графство Еврьо]], [[Франция]]
| починал = [[1 януари]] [[1387]]
| място на смъртта = [[Памплона]], [[Навара]]
| погребан =
| предшественик =
| потомство =
| наследник =
| съпруга =
| втори брак =
| трети брак =
| четвърти брак =
| пети брак =
| шести брак =
| династия = Капетинги — дом Еврьо
| баща = граф [[Филип Еврьо|Филип д'Еврьо]]
| майка = [[Жана II Наварска]]
| герб = COA Navarre Evreux Charles II d'Evreux le Mauvais (1332-1387).svg
| подпис =
| отличия =
| общомедия =
}}
}}
'''Карлос II''' ({{lang-fr|Charles le Mauvais}}) (Евро наричан '''Карлос Злия''') e [[крал на Навара]] в периода 1349-1387 и граф на Еврьо (1343-1387). Произхожда от основен клон на династията на Капетингите — дом Еврьо.Освен пиренейското [[кралство Навара]] той притежава и земи в [[Нормандия]], наследени от баща му граф [[Филип Еврьо|Филип д'Еврьо]] и майка му [[Жана II Наварска]], която получава като компенсация за отказа ѝ от претенции и загубата на Шампан и Бри през 1328. Изиграва важна роля в развитието на [[Стогодишната война]] между Англия и Франция, като често сменя страната в зависимост от желанията си. Своето прозвище «Злия» Шарл дължи на това,че бил заповядал да обесят дошлите пред него дворяни да се оплакват (реално това прозвище му дали в началото на XVI в.).
'''Карлос II''' ({{lang-fr|Charles le Mauvais}}) (Евро наричан '''Карлос Злия''') e [[крал на Навара]] в периода 1349-1387 и граф на Еврьо (1343-1387). Произхожда от основен клон на династията на Капетингите — дом Еврьо. Освен пиренейското [[кралство Навара]] той притежава и земи в [[Нормандия]], наследени от баща му граф [[Филип Еврьо|Филип д'Еврьо]] и майка му [[Жана II Наварска]], която получава като компенсация за отказа ѝ от претенции и загубата на Шампан и Бри през 1328. Изиграва важна роля в развитието на [[Стогодишната война]] между Англия и Франция, като често сменя страната в зависимост от желанията си. Своето прозвище «Злия» Шарл дължи на това,че бил заповядал да обесят дошлите пред него дворяни да се оплакват (реално това прозвище му дали в началото на XVI в.).


==Живот==
==Живот==
Ред 25: Ред 49:
# Пиер д’Еврьо, граф Мортен (31 март 1366—29 юли 1412).
# Пиер д’Еврьо, граф Мортен (31 март 1366—29 юли 1412).
# Филип (1368)
# Филип (1368)
# Жана Наварска (1370—1437) — омъжена за Жана IV, херцог на Бретан, а след това за Хенрих IV, крал на Англия.
# Жана Наварска (1370—1437) — омъжена за Жан IV, херцог на Бретан, а след това за Хенрих IV, крал на Англия.
# Бланш (1372—1385).
# Бланш (1372—1385).



Версия от 16:26, 1 декември 2014

Карлос II
крал на Навара
Управление1349-1387
Лични данни
Роден
Починал
Други титлиграф Еврьо
Семейство
ДинастияКапетинги — дом Еврьо
Бащаграф Филип д'Еврьо
МайкаЖана II Наварска
Герб
Карлос II в Общомедия

Карлос II (Шаблон:Lang-fr) (Евро наричан Карлос Злия) e крал на Навара в периода 1349-1387 и граф на Еврьо (1343-1387). Произхожда от основен клон на династията на Капетингите — дом Еврьо. Освен пиренейското кралство Навара той притежава и земи в Нормандия, наследени от баща му граф Филип д'Еврьо и майка му Жана II Наварска, която получава като компенсация за отказа ѝ от претенции и загубата на Шампан и Бри през 1328. Изиграва важна роля в развитието на Стогодишната война между Англия и Франция, като често сменя страната в зависимост от желанията си. Своето прозвище «Злия» Шарл дължи на това,че бил заповядал да обесят дошлите пред него дворяни да се оплакват (реално това прозвище му дали в началото на XVI в.).

Живот

Тъй като баща му е първи братовчед на Филип VI Валоа, а майка му е единствената дъщеря на Луи X той е наследник на френските крале, както обича да изтъква, но земите му във Франция са нищожни. След наследяването на трона през октомври 1349 г. той посещава Навара за да бъде коронясан през пролетта на 1350 г., но иначе ако изключим кратките посещения до кралството си, Карлос прекарва първите дванадесет години от управлението си във Франция; използва Навара като източник на доходи, с които да се издигне във Франция. Дори таи амбиции някой ден да стане крал на Франция, като единствен внук на Луи Х и правнук на Филип III.

Смъртта на Карлос де ла Серда и отношения с Жан II

Карлос служи като кралски лейтенант при Лангедок през 1351 г. и командва армията превзела Порт-Сен-Мари през 1352 г.. Същата година взема за жена Жана Валоа, дъщеря на френския крал Жан II Френски. Скоро завижда на френския конетабъл Карлос де ла Серда, управител на на Шампан, Бри и Ангулем. Карлос смята, че тези територии му принадлежат по право, тъй като някога са принадлежали на майка му наварската кралица, но ѝ са отнети, а в замяна ѝ са дадени нищожни компенсации.

Брак и деца

Шарл II бил женен за дъщерята на крал Жан II, Жана Френска (1343—1373), от която имал деца:

  1. Мария (1360—1400) —от 20 януари 1393 омъжена за Алфонсо Арагонски, херцога Ганди (ум в 1412)
  2. Шарл III (1361—1425) — крал на Навара.
  3. Бона (1364—1389).
  4. Пиер д’Еврьо, граф Мортен (31 март 1366—29 юли 1412).
  5. Филип (1368)
  6. Жана Наварска (1370—1437) — омъжена за Жан IV, херцог на Бретан, а след това за Хенрих IV, крал на Англия.
  7. Бланш (1372—1385).

Източници

  1. Autrand Françoise. Charles V: Le Sage. — Paris: Fayard, 1994. — P. 909. — (Grandes chroniques de France). — ISBN 2213027692.
  2. Favier Jean. La guerre de Cent Ans. — Paris: Fayard, 1980. — 678 p. — (Les Grandes études historiques). — ISBN 2213008981. (русское издание: Фавье Жан. Столетняя война / Пер. с франц. М. Ю. Некрасова. — СПб.: Евразия, 2009. — 656 с. — (Clio). — 3 000 экз. — ISBN 978-5-91852-004-8.)
  3. Басовская Н. И. Столетняя война: леопард против лилии. — М.: АСТ, Астрель, 2007. — 448 с. — (Историческая библиотека). — 4 000 экз. — ISBN 978-5-17-040780-4.
  4. Bordonove Georges. Charles V le Sage. — Pygmalion, 1985. — 314 p. — (Les Rois qui ont fait la France, Les Valois). — ISBN 2-85704-185-3.
  5. Перруа, Эдуард Столетняя война. — Санкт-Петербург: Евразия, 2002. — 480 p. — 1500 экз. — ISBN 5-8071-0109-Х.
  6. Устинов В. Г. Столетняя война и Войны Роз. — М.: АСТ: Астрель, Хранитель, 2007. — 637 с. — (Историческая библиотека). — 1500 экз. — ISBN 978-5-17-042765-9.

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA