Алберто Ацо I д’Есте: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м редактиране |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Алберто Ацо I''' (''Alberto Azzo'', * [[970]], † [[1029]] в [[замък]] Гибихенщайн в [[Хале]]) e от [[1014]] г. [[маркграф]] на [[Милано]]. |
'''Алберто Ацо I''' (''Alberto Azzo'', * [[970]], † [[1029]] в [[замък]] Гибихенщайн в [[Хале]]) e от [[1014]] г. [[маркграф]] на [[Милано]]. |
||
== Произход == |
|||
Той е внук на [[Оберто I]] († 975), [[пфалцграф]] на [[Италия]], маркграф, от фамилията [[Отбертини]] (или Обертенги, Адалбертини). . |
Той е внук на [[Оберто I]] († 975), [[пфалцграф]] на [[Италия]], маркграф, от фамилията [[Отбертини]] (или Обертенги, Адалбертини). . |
||
Той е вторият син на пфалцграф и маркграф [[Оберто II]] († сл. 1014/1021) и Райленда, дъщеря на граф Рипранд, вдовица на Зигфрид, граф на [[Сеприо]]. Сестра му Берта († 1037) е съпруга на [[Ардуин от Иврея]] († 1015), [[крал на Италия]] (от 1002 до 1004 г.). |
Той е вторият син на пфалцграф и маркграф [[Оберто II]] († сл. 1014/1021) и Райленда, дъщеря на граф Рипранд, вдовица на Зигфрид, граф на [[Сеприо]]. Сестра му Берта († 1037) е съпруга на [[Ардуин от Иврея]] († 1015), [[крал на Италия]] (от 1002 до 1004 г.). |
||
== Управление == |
|||
На 10 май 1013 г. той става ''missus'' в Италия. През 1014 г. той наследява баща си като граф на [[Луни (Италия)|Луни]], [[Тортона]], [[Генуа]] и [[Милано]]. |
На 10 май 1013 г. той става ''missus'' в Италия. През 1014 г. той наследява баща си като граф на [[Луни (Италия)|Луни]], [[Тортона]], [[Генуа]] и [[Милано]]. |
||
Алберто и братята му Хуго, Адалберт IV и Гвидо помагат след смъртта на [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] на зет им Ардуин във войната с император [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II]]. След загубата на Ардуин те изгубват собствеността си и са изгонени, но след четири години са помилвани. |
Алберто и братята му Хуго, Адалберт IV и Гвидо помагат след смъртта на [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] на зет им Ардуин във войната с император [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II]]. След загубата на Ардуин те изгубват собствеността си и са изгонени, но след четири години са помилвани. |
||
Версия от 12:31, 2 декември 2014
Алберто Ацо I (Alberto Azzo, * 970, † 1029 в замък Гибихенщайн в Хале) e от 1014 г. маркграф на Милано.
Произход
Той е внук на Оберто I († 975), пфалцграф на Италия, маркграф, от фамилията Отбертини (или Обертенги, Адалбертини). .
Той е вторият син на пфалцграф и маркграф Оберто II († сл. 1014/1021) и Райленда, дъщеря на граф Рипранд, вдовица на Зигфрид, граф на Сеприо. Сестра му Берта († 1037) е съпруга на Ардуин от Иврея († 1015), крал на Италия (от 1002 до 1004 г.).
Управление
На 10 май 1013 г. той става missus в Италия. През 1014 г. той наследява баща си като граф на Луни, Тортона, Генуа и Милано.
Алберто и братята му Хуго, Адалберт IV и Гвидо помагат след смъртта на Ото III на зет им Ардуин във войната с император Хайнрих II. След загубата на Ардуин те изгубват собствеността си и са изгонени, но след четири години са помилвани.
Ацо I е женен за Аделе и има децата:
- Аделе, ∞ Аледрам II, маркграф на Салуцо († пр. 1055)
- Алберто Ацо II д’Есте (* 996, † 1097), маркграф на Милано, женен I. от 1035 г. за Кунигунда от Алтдорф, II. от ок. 1050 г. за Гарсенда от Мен, III. за Матилда, сестра на Вилхелм, епископ на Павия. Той е основател на фамилията Дом Есте и прародител на младите Велфи.
Източници
- Medieval Lands Project: Modena and Ferrara.
- Ferrabino, Aldo (ed), Dizionario Biografico degli Italiani: I Aaron – Albertucci. Рим, 1960.