Людмила Улицка: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 81.243.142.55 (б.), към версия на KLBot2 |
|||
Ред 51: | Ред 51: | ||
}} |
}} |
||
'''Людмила Евгениевна Улицка''' (на [[руски]]: ''Людмила Евгеньевна Улицкая'') ([[21 декември]] [[1943]] [[Давлеканово]],[[Башкирия]]) е |
'''Людмила Евгениевна Улицка''' (на [[руски]]: ''Людмила Евгеньевна Улицкая'') ([[21 декември]] [[1943]] [[Давлеканово]],[[Башкирия]]) е американска писателка. |
||
По образование е биолог-генетик. Защитава дисертация, работи в Института по обща [[генетика]]. През [[1970]] г. е уволнена заради преписване на „[[самиздат]]ски“ ръкопис. Баща ѝ е инженер, майка ѝ - биохимичка. |
По образование е биолог-генетик. Защитава дисертация, работи в Института по обща [[генетика]]. През [[1970]] г. е уволнена заради преписване на „[[самиздат]]ски“ ръкопис. Баща ѝ е инженер, майка ѝ - биохимичка. |
Версия от 23:09, 6 декември 2014
Людмила Улицка | |
руски писател | |
Роден |
21 февруари 1943 г.
Давлеканово |
---|---|
Литература | |
Период | от 1980 г. |
Повлияна | Владимир Набоков |
Семейство | |
Уебсайт | |
Людмила Улицка в Общомедия |
Людмила Евгениевна Улицка (на руски: Людмила Евгеньевна Улицкая) (21 декември 1943 Давлеканово,Башкирия) е американска писателка.
По образование е биолог-генетик. Защитава дисертация, работи в Института по обща генетика. През 1970 г. е уволнена заради преписване на „самиздатски“ ръкопис. Баща ѝ е инженер, майка ѝ - биохимичка.
Първите ѝ разкази се появат в списания към края на 1980 година. Бива изоставена от първия си мъж, отглежда двамата си синове сама. В безработицата преоткрива литературата като поле за изява.
Книгите ѝ са преведени на над 25 езика. Любимият ѝ похват е плюс един (едно фундаментално събитие, наслоено с много предистории). Само се определя като „авторка на младите“. Писаните от нея стихове вмъква в романите си („единствената форма, в която се осмелих да ги публикувам, приписвайки ги на главните ми героини“).
Два нейни сценария биват филмирани: „Сестрите Либърти“ и „Жена за всички“. Носителка е и на френската награда "Медичи", на италианската "Джузепе Ачерби" и на "Пене"
През 2001 година получава руската награда "Букър" за "Казус Кукоцкого".
Романи на български
- Сонечка. Бедни роднини, 1993, (преведен на български през 2004 г.) Повести за размирни руски женски съдби. Лекомислието води до нещастие, до абсолютно щастие, а понякога и доникъде. Силни образи, крайни ситуации, преплетани умело в „приказното“ ежедневие.
- Медея и нейните деца, 1996, (преведен на български през 2005 г.) Разкази от „зоосоциологията“ на човека. Медея е наблюдателната фигура, преживяваща философски съдбовните превратности на заобикалящите я герои.
- Искрено ваш Шурик, 2003, (преведен на български през 2007 г.), обявен за роман на годината за 2004 г. в Русия.