Олга Фрайденберг: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 46: Ред 46:


== Идеи ==
== Идеи ==
По образование и академична позиция Фрайденберг е класически филолог, но фокусът на интересите ѝ е т.нар. „палеонтологическо“ изследване на семантиката на литературните, и по-общо – на културните мотиви и форми (на първо място метафорите и сюжетите), трансформациите им от архаични в исторически и съответно – върху предисторията и ранната история на литературните и сценичните жанрове лирика, комедия, роман. В работата си тя развива идеите на [[Херман Узенер]] и [[Александър Веселовски]], френската социологическа школа ([[Люсиен Леви-Брюл]]), Кеймбриджките ритуалисти, философията на символичните форми на [[Ернст Касирер]] и на практика е един от предшествениците на съвременната „археология“ на културните форми в рамките на символната антропология и на т.нар. културни изследвания ({{lang-en|Cultural Studies}}).
По образование и академична позиция Фрайденберг е класически филолог, но фокусът на нейните интереси е т.нар. „палеонтологическо“ изследване на семантиката на литературните, и по-общо – на културните мотиви и форми (на първо място метафорите и сюжетите), трансформациите им от архаични в исторически и съответно – върху предисторията и ранната история на литературните и сценичните жанрове лирика, комедия, роман. В работата си тя развива идеите на [[Херман Узенер]] и [[Александър Веселовски]], френската социологическа школа ([[Люсиен Леви-Брюл]]), Кеймбриджките ритуалисти, философията на символичните форми на [[Ернст Касирер]] и на практика е един от предшествениците на съвременната „археология“ на културните форми в рамките на символната антропология и на т.нар. културни изследвания ({{lang-en|Cultural Studies}}).


== Писма и мемоари ==
== Писма и мемоари ==
Ред 113: Ред 113:


{{СОРТКАТ:Фрайденберг, Олга}}
{{СОРТКАТ:Фрайденберг, Олга}}
[[Категория:Руски филолози]]
[[Категория:Руски литературни теоретици]]
[[Категория:Руски литературни теоретици]]
[[Категория:Филолози]]
[[Категория:Руски културолози]]
[[Категория:Антична литература]]
[[Категория:Антична литература]]
[[Категория:Семиотици]]
[[Категория:Семиотици]]
[[Категория:Руски културолози]]
[[Категория:Наратолози]]
[[Категория:Наратолози]]
[[Категория:Марксисти]]
[[Категория:Руски евреи]]
[[Категория:Руски евреи]]
[[Категория:Родени през 1890 година]]
[[Категория:Родени през 1890 година]]

Версия от 11:50, 9 декември 2014

Шаблон:Учен информация

Олга Михайловна Фрайденберг (Шаблон:Lang-ru, р. 15 март 1890 г., Одеса – п. 6 юли 1955 г., Ленинград) е руски и съветски филолог класик, изследовател на Античността, фолклорист, един от пионерите на културологията в Русия. Братовчедка е на световноизвестния писател Борис Пастернак.

Биография

Олга Фрайденберг е дъщеря на одеския журналист и изобретател Михаил (Моисей) Филипович Фрайденберг и Хаси Иосифовна (Анна Осиповна) Пастернак – сестра на художника Леонид Осипович Пастернак. Бракът на родителите ѝ е закрепен със свидетелство от канцеларията на одеския градски равин на 17 юни 1883 г.[1].

След като завършва гимназия в Петербург през 1908 г. Фрайденберг не успява да постъпи във Висшите женски курсове заради ограничената квота за евреи, но в течение на една година все пак посещава лекциите там. През 1910–1914 г. се отдава на самообразование, учи чужди езици, пътува много из Европа. След началото на Първата световна война се връща в Русия и през октомври 1914 г. става милосърдна сестра в армията.

След края на войната завършва класическа филология в Петроградския университет (1923), защитава дисертация за произхода на старогръцкия роман (1924). През 1920–1930 г. работи заедно с Николай Мар и Израил Григориевич Франк-Каменецки (резултат от съвместната работа е колективният сборник „Тристан и Исольда“, Л., 1932).

През 1932 г. създава в Ленинградския университет първата съветска катедра по класическа филология и я ръководи до 1950 г. (с прекъсване през годините на войната). През 1935 г. защитава дисертацията си за доктор на науките на тема „Поэтика на сюжета и жанра (периодът на античната литература)“. Отпечатана през 1936 г. като книга, дисертацията е подложена на жестока идеологическа критика във вестник „Известия“, книгата е иззета от книжарниците. В годините на сталинските репресии е арестуван брат ѝ.

По време на блокадата на Ленинград е сред оцелелите.

Вдъхновеният от най-високо място разгром на т.н. маризъм (по името на Николай Мар) и борбата с космополитизма водят след себе си през 1950 г. до уволнението на Олга Фрайденберг от университета и я лишават по-нататък от всякаква възможност да публикува. И днес огромна част от изследванията ѝ (8 монографии и няколко десетки статии) все още не са публикувани.

Идеи

По образование и академична позиция Фрайденберг е класически филолог, но фокусът на нейните интереси е т.нар. „палеонтологическо“ изследване на семантиката на литературните, и по-общо – на културните мотиви и форми (на първо място метафорите и сюжетите), трансформациите им от архаични в исторически и съответно – върху предисторията и ранната история на литературните и сценичните жанрове лирика, комедия, роман. В работата си тя развива идеите на Херман Узенер и Александър Веселовски, френската социологическа школа (Люсиен Леви-Брюл), Кеймбриджките ритуалисти, философията на символичните форми на Ернст Касирер и на практика е един от предшествениците на съвременната „археология“ на културните форми в рамките на символната антропология и на т.нар. културни изследвания (Шаблон:Lang-en).

Писма и мемоари

Важно значение има кореспонденцията на Фрайденберг с Пастернак, продължила от 1910 до 1954 г. и открита през 1973 г. от Нина Брагинска (първата публикация е зад граница през 1981 г.), а също и мемоарите ѝ, от които засега са публикувани само откъси.

Реабилитация

В Русия трудовете на Фрайденберг започват отново да влизат в обръщение (а повечето – да виждат бял свят за първи път) едва след 1973 г.

Избрана библиография

  • „Идея пародии: (набросок к работе)“. // Сб. работ в честь С. А. Жебелев. Л., 1926, с. 378-396.
  • Поэтика сюжета и жанра: период античной литературы. Л.: Гослитиздат, 1936. 454 с.; М.: Лабиринт, 1997, 448 с.
  • „Происхождение эпического сравнения (на материале Илиады)“. // Труды юбилейной научной сессии ЛГУ. Секция филол. наук. Л., 1946, с. 101-113.
  • „К вопросу о происхождении греческой метрики“. // Ученые записки ЛГУ. Серия филологических наук. Л., 1948, Вып. 13, с. 290-320.
  • „Происхождение литературной интриги; Происхождение пародии; Что такое эсхатология?“ // Труды по знаковым системам. Тарту, 1973, Вып. 6, с. 490-512.
  • „Происхождение греческой лирики“. // Вопросы литературы, 1973, № 11, с. 103-123.
  • „Семантика первой вещи“. // Декоративное искусство СССР, 1976, № 12, с. 16-22.
  • „Семантика архитектуры вертепного театра“. // Декоративное искусство СССР, 1978, № 2, с. 41-44.
  • Миф и литература древности. М.: Наука, Главная редакция восточной литературы, 1978. 605 с.; 2-е изд., испр. и доп. М., 1998. Вкл. описание архива. 800 с.
  • Борис Пастернак. Переписка с Ольгой Фрейденберг. Под ред. и с коментари на Е. Мосман. New York: Harcourt Brace Jovanovich, 1981. VII, 377 с.
  • The correspondence of Boris Pasternak and Olga Freidenberg 1910–1954. Comp., ed., intro. E. Mossman. London: Secker & Warburg, 1982. - XXIV, 365 p.
  • „Будет ли московский Нюрнберг? (из записок 1946–1948)“ / публ. Ю. М. Каган // Синтаксис, 1986, № 16, с. 149-163.
  • „Методология одного мотива“. // Труды по знаковым системам, 1987, вып. 20, с. 120-130.
  • „Осада человека“ (публ. К. Невельского [Ю. М. Каган]). // Минувшее: исторический альманах. Paris: Atheneum, 1987, вып. 3, с. 9-44.
  • Миф и театр. М.: ГИТИС, 1988, 132 с.
  • „Система литературного сюжета“. // Монтаж: Литература. Искусство. Театр. Кино. М.: Наука, 1988, с. 216-237.
  • „Воспоминания о Марре“. // Восток-Запад: Исследования. Переводы. Публикации. М.: Наука, Главная редакция восточной литературы, 1988. С. 181-204.
  • „Борис Пастернак – Ольга Фрейденберг. Письма и воспоминания“. // Дружба народов. 1988, № 7-10.
  • „Эйрена“ Аристофана“. // Архаический ритуал в фольклорных и раннелитературных памятниках. М.: Наука, 1988, с. 224-236.
  • „Утопия“. // Вопросы философии, 1990, № 5, с. 148-167.
  • Переписка Бориса Пастернака. М.: Худ. лит-ра, 1990, с. 19-296.
  • „Университетские годы (отрывки воспоминаний)“. // Человек, 1991, № 3, с. 145-156.
  • „Вступление к греческому роману“ // Диалог. Карнавал. Хронотоп, 1995, № 4, с. 78-85.
  • „О неподвижных сюжетах и бродячих теоретиках“. // Одиссей. Человек в истории. Том 7. М.: Наука, 1995, с.272-297.
  • Этюды по семантологии литературных форм. Паллиата. Глава 21// Лотмановский сборник. 1. М.: ИЦ-Гарант, 1995, с.704-718.
  • „Игра в кости“// Arbor mundi, 1996, № 4, с. 163–172.
  • Поэтика сюжета и жанра. Москва: Лабиринт, 1997.
  • Image and concept: mythopoetic roots of literature. N. V. Braginskai︠a︡, Kevin Moss, eds. Amsterdam: Harwood Academic, 1997.
  • „Крест в могиле“// Arbor mundi, 1998, № 6.
  • „Въезд в Иерусалим на осле“. // Фрейденберг О. М. Миф и литература древности. М., 1998, с. 623–665.
  • Пастернак Б. „Пожизненная привязанность“. Переписка с О. М. Фрейденберг. М.: Арт-Флекс, 2000.
  • „Проблема греческого литературного языка“. // От слова к смыслу: Проблемы тропогенеза. Москва: УРСС, 2001.
  • „Целевая установка коллективной работы над сюжетом о Тристане и Исольде. Воспоминания о Марре“. // Сумерки лингвистики: Из истории отечественного языкознания. Антология. М.: Academia, 2001, с.325-339, 425–443.
  • The Race of Life/ Writing the siege of Leningrad: women’s diaries, memoirs, and documentary prose. Cynthia Simmons, Nina Perlina, eds. Pittsburgh: University of Pittsburgh Press, 2002, р.64-75.

На български

  • Поетика на сюжета и жанра. София: Христо Ботев, 2001.

За нея

  • Юрий Лотман, „О. М. Фрейденберг как исследователь культуры“. // Ученые записки Тартуского государственного университета. Труды по знаковым системам 6. Тарту, 1973, с.482–489.
  • Брагинская Н. В. „Проблемы фольклористики и мифологии в трудах О. М. Фрейденберг“. // Вестник древней истории, 1975, № 3, с.181–189.
  • Чертков Л. „Брат и сестра, поэт и ученый“. // Континент, Мюнхен, 1981, № 30, с.403–407.
  • Гаспаров Б. „Поэтика Пастернака в культурно-историческом измерении (Б. Л. Пастернак и О. М. Фрейденберг)“. // Сб. статей к 70-летию проф. Ю. М. Лотмана. Тарту, 1992, с.366–384.
  • Мосс К. „Ольга Фрейденберг и марризм“. // Вопросы языкознания, 1994, № 5, с.98–106 (Freidenberg and Marr (английска версия на текста)).
  • Трубочкин Д. В. „Фрейденберг, Ольга Михайловна“. // Культурология XX век: Энциклопедия. Т.II. СПб: Университетская книга. 1998, с.315–317.
  • Nina Perlina, Olga Freidenberg's Works and Days. Bloomington: Slavica, 2002. ISBN 978-0-89357-304-1
  • Kabanov A. Ol’ga Michajlovna Freidenberg (1890–1955): Eine sowjetische Wissenschaftlerin zwischen Kanon und Freiheit. Wiesbaden: Harrasowitz, 2002.
  • Брагинская Н. В. Мировая безвестность: Ольга Фрейденберг об античном романе. М.: Изд. дом Государственного университета – Высшей школы экономики, 2009.

Бележки

Външни препратки