Маслина Грънчарова: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Възпитаници на Солунската българска девическа гимназия; Добавяне на [[Категория:Възпитанички на Солунската бъ... |
Редакция без резюме |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
| починал-място = [[Криводол]], [[България]] |
| починал-място = [[Криводол]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
'''Маслина Грънчарова-Иванова''' е българска просветна деятелка и революционерка, деятелка на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
'''Маслина Грънчарова-Иванова''' е българска просветна деятелка и революционерка, деятелка на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
||
==Биография== |
==Биография== |
||
| ⚫ | [[Файл:Zagorichani-zname.jpg|дясно|мини|250п|Знамето на загоричанската чета, извезано от Маслина Грънчарова]]Учителката и революционерката Маслина Д. Грънчарова наричана „Костурската Райна княгиня” е родена през 1874 година в българското [[Костур (град)|костурско]] село [[Загоричани]], [[Егейска Македония]], тогава в Османската империя. Завършва [[Солунска българска девическа гимназия|българската девическа гимназия]] в [[Солун]] и започва да преподава в [[Димотика]], където през 1895 година се присъединява към ВМОРО. След това учителства в [[Суровичево]] и [[Зелениче]] и изпълнява куриерски дейности за организацията. Заедно с учителката Елена Минасова извезва знамето на четата от [[Дъмбени]] на [[Лазар Поптрайков]], а сама извезва това на загориченската чета. През 1901 година се среща с [[Гоце Делчев]] в Загоричани. Дълго време Грънчарова действа като ръоводител в района. Арестувана е от турската власт заедно с [[Манол Розов]], [[Лазар Поптрайков]] и [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], попада в затвора в [[Корча|Горица]] (дн.гр. Корча в Албания). След като излиза става секретар на Централната комисия и член на Костурския окръжен комитет на ВМОРО. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 година и влиза в превзетото село [[Невеска]]. При избухването на Илинденското въстание развява в Загоричане избродираното от нея знаме на кон, редом до централния войвода Манол Розов. По време на въстанието се сражава наравно с мъжете и на 12 август 1903 г. влиза с няколкото обединени чети под водачеството на легендарния войвода Васил Чекаларов във влашкото градче Невеска. След като въстаниците изоставят превзетото градче, тя отново е арестувана още в края на същия месец. По-късно е амнистирана. |
||
[[Файл:Zagorichani-zname.jpg|дясно|мини|250п|Знамето на загоричанската чета, извезано от Маслина Грънчарова]] |
|||
| ⚫ | Маслина Грънчарова е родена през 1874 година в [[Костур (град)| |
||
След [[Балканска война|Балканската война]] заедно с хиляди други бежанци от Македония емигрира в [[България]]. Заселва се в [[Криводол]], врачанско, където умира през 1958 г. Върху скромния й гроб днес все още стои прекрасна нейна снимка, съхранила спомена за красотата и буйната й младост – с комитска униформа и оръжие в ръка. За делото й ни напомня и скромна паметна плоча, поставена в гр. Криводол през 1997 г. от ВМРО – Враца.<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 401.</ref> Оставя кратки спомени за революционното движение, където пише: |
|||
{{Цитат|От 1890 г. до края на Илинденското въстание моята дейност се изразява в услуга на тези, които са носели пушки. Чети посрещахме, хляб носихме, на избягалите от Иванчовата афера къщи ангажирахме - да се скрият от нападение. Моята дейност, когато бях свободна, бе за други, не за мене... Преди Илинден станах центрова връзка между войводите и районните началници. Такава останах и занапред във всичкото наше Костурско...<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/cyrnushanov.html Църнушанов, Коста. РОЛЯТА НА БЪЛГАРКАТА В МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ, Македонски преглед, бр. З, 1995 г.]</ref>}} |
{{Цитат|От 1890 г. до края на Илинденското въстание моята дейност се изразява в услуга на тези, които са носели пушки. Чети посрещахме, хляб носихме, на избягалите от Иванчовата афера къщи ангажирахме - да се скрият от нападение. Моята дейност, когато бях свободна, бе за други, не за мене... Преди Илинден станах центрова връзка между войводите и районните началници. Такава останах и занапред във всичкото наше Костурско...<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/cyrnushanov.html Църнушанов, Коста. РОЛЯТА НА БЪЛГАРКАТА В МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ, Македонски преглед, бр. З, 1995 г.]</ref>}} |
||
Версия от 17:28, 9 декември 2014
| Маслина Грънчарова | |
| българска революционерка | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
Маслина Грънчарова-Иванова е българска просветна деятелка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Учителката и революционерката Маслина Д. Грънчарова наричана „Костурската Райна княгиня” е родена през 1874 година в българското костурско село Загоричани, Егейска Македония, тогава в Османската империя. Завършва българската девическа гимназия в Солун и започва да преподава в Димотика, където през 1895 година се присъединява към ВМОРО. След това учителства в Суровичево и Зелениче и изпълнява куриерски дейности за организацията. Заедно с учителката Елена Минасова извезва знамето на четата от Дъмбени на Лазар Поптрайков, а сама извезва това на загориченската чета. През 1901 година се среща с Гоце Делчев в Загоричани. Дълго време Грънчарова действа като ръоводител в района. Арестувана е от турската власт заедно с Манол Розов, Лазар Поптрайков и Павел Христов, попада в затвора в Горица (дн.гр. Корча в Албания). След като излиза става секретар на Централната комисия и член на Костурския окръжен комитет на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година и влиза в превзетото село Невеска. При избухването на Илинденското въстание развява в Загоричане избродираното от нея знаме на кон, редом до централния войвода Манол Розов. По време на въстанието се сражава наравно с мъжете и на 12 август 1903 г. влиза с няколкото обединени чети под водачеството на легендарния войвода Васил Чекаларов във влашкото градче Невеска. След като въстаниците изоставят превзетото градче, тя отново е арестувана още в края на същия месец. По-късно е амнистирана.
След Балканската война заедно с хиляди други бежанци от Македония емигрира в България. Заселва се в Криводол, врачанско, където умира през 1958 г. Върху скромния й гроб днес все още стои прекрасна нейна снимка, съхранила спомена за красотата и буйната й младост – с комитска униформа и оръжие в ръка. За делото й ни напомня и скромна паметна плоча, поставена в гр. Криводол през 1997 г. от ВМРО – Враца.[1] Оставя кратки спомени за революционното движение, където пише:
| „ | От 1890 г. до края на Илинденското въстание моята дейност се изразява в услуга на тези, които са носели пушки. Чети посрещахме, хляб носихме, на избягалите от Иванчовата афера къщи ангажирахме - да се скрият от нападение. Моята дейност, когато бях свободна, бе за други, не за мене... Преди Илинден станах центрова връзка между войводите и районните началници. Такава останах и занапред във всичкото наше Костурско...[2] | “ |
Бележки
- ↑ Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 401.
- ↑ Църнушанов, Коста. РОЛЯТА НА БЪЛГАРКАТА В МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ, Македонски преглед, бр. З, 1995 г.
