За буквите: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение| |
{{друго значение|съчинението на Черноризец Храбър|трактата на Константин Костенечки|За буквите (Константин Костенечки)}} |
||
'''„За буквите“''' (на [[старобългарски]]: {{Кирилица|'''Ὀ писмєнєхь'''}}) е единственото запазено [[полемика|полемическо]] съчинение от [[Черноризец Храбър]], вероятно писано в края на [[9 век]], около [[893]] |
'''„За буквите“''' (на [[старобългарски]]: {{Кирилица|'''Ὀ писмєнєхь'''}}) е единственото запазено [[полемика|полемическо]] съчинение от [[Черноризец Храбър]], вероятно писано в края на [[9 век]], около [[893]] г. Предполага се, че първоначално творбата е написана на [[глаголица]]. Днес са запазени над сто [[препис]]а, всички [[руски език|руски]] по произход. Най-ранният от тях е от [[1348]] г., в т. нар. [[Лаврентиев сборник|Лаврентиев (Иван-Александров) сборник]]. Поради голямата хронологическа разлика между преписите и недостигналия до нас оригинал, е трудно да се установи кои части от творбата са вариации, получени по време на създаването на преписите, и кои са по-късни интерполации. |
||
== Структура на съчинението == |
== Структура на съчинението == |
Версия от 13:09, 12 декември 2014
- Тази статия е за съчинението на Черноризец Храбър. За трактата на Константин Костенечки вижте За буквите (Константин Костенечки).
„За буквите“ (на старобългарски: Ὀ писмєнєхь) е единственото запазено полемическо съчинение от Черноризец Храбър, вероятно писано в края на 9 век, около 893 г. Предполага се, че първоначално творбата е написана на глаголица. Днес са запазени над сто преписа, всички руски по произход. Най-ранният от тях е от 1348 г., в т. нар. Лаврентиев (Иван-Александров) сборник. Поради голямата хронологическа разлика между преписите и недостигналия до нас оригинал, е трудно да се установи кои части от творбата са вариации, получени по време на създаването на преписите, и кои са по-късни интерполации.
Структура на съчинението
„За буквите“ се състои от въвеждаща част и от същинска полемическа част. Във въведението се говори за историята на писането у славяните, а в полемическата част авторът защитава създадените от Константин-Кирил букви. Традиционно възприетото становище е, че Черноризец Храбър защитава правото на славянската писменост да съществува наравно с гръцката и еврейската. Но през последните десетилетия се изказва и мнението, че е възможно авторът да защитава глаголическата азбука от опитите да бъде изместена от кирилицата, която заимства някои букви от гръцката азбука.[1] Някои учени смятат, че „За буквите“ е част от по-голям граматически труд заради систематизираната граматическа информация в творбата.
Библиография
- Куев, К. Черноризец Храбър. София, 1967.
- Станчев. Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. София, 1985, 75 - 76.
- Трендафилов, Хр. Сказание за буквите на Черноризец Храбър. Рецепция и функция. - Във: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 11. Стара българска литература. Литература на българското възраждане. София, 1987, 91 - 98.
- Цанев, Ц. "За буквите". Нови аспекти. Шумен, 2002.
|
- ↑ Dvornik, Francis. Byzantine missions among the Slavs : Ss. Constantine-Cyril and Methodius. Rutgers University Press, 1970.