Ботевградски говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без СИ |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
С названието '''Ботевградски говор''' или '''Орханийски говор''' се схваща диалекта говорен в Ботевградското и Етрополското поле. Той се намира непосредно до ятовата граница и е много близък до съседния [[Пирдопски говор]]. |
|||
== Фонетични особености == |
== Фонетични особености == |
||
* Гласната '''a''' вместо стб. {{кирилица|ѫ}}, {{кирилица|ъ}}, {{кирилица|ь}} без оглед на ударението: ''пат'', ''маш'', ''плèта'', ''плетàт'', ''чèта'', ''четàт''; ''даш'' (дъжд), ''бàчва'', кàсно, дàнак, ''пèсак''; ''тàнак'' (тънък), ''пан'' (пън), ''сàмна се'', ''огàн''. В предлозите и представките ''във'' и ''въз'' вместо '''ъ''' обаче има '''о''': ''вов водàта'', ''воз вирà'', ''восèдна'', ''возглàве''. A в турски думи се среща ерова гласна: ''артъ̀к'', ''бакъ̀р'', ''калъ̀ч''. |
|||
* Гласна "'''a" ("о") '''вместо '''"ъ"''' или '''"ь"''' (без оглед на ударението). В предлозите и представките ''във'' и ''въз'' вместо "'''ъ"''' има '''"о"'''. |
|||
* Сонантни (сричкообразуващи) '''р''' и '''л''': ''вр̥х'', ''гр̥п'', ''гр̥̀ло''; ''пл̥х'', ''пл̥н'', ''бл̥̀а'' (бълха). |
|||
* Сонантна съгласна '''"л"'''.''' '''Сонантна съгласна '''"р"'''. |
|||
* Преглас на гласна |
* Преглас на гласна '''a''' след мека съгласна в '''е''': ''оздравèвам'', ''отговàрем'', ''остàвем'', ''намалèвам'', ''глобèвам'', ''скàчем'' (скачам). |
||
* Липса на [[йотация]] |
* Липса на [[йотация]], т. е. на съгласна '''й''' между две гласни: ''пèа'' (пея), ''копàа'', ''пѝа'', ''вѝа'', ''пèат'' (пеят). |
||
== Морфологични особености == |
== Морфологични особености == |
||
* Членна форма |
* Членна форма ''-а'' за мъжки род: ''кракà'', ''гр̥бà'', ''носà'', ''човèка''; ''кòн’à'', ''пàк’а'', ''злѝа''. |
||
* Глаголно окончание ''-а'' за 1 л. ед. ч. сег. време: ''чèта'', ''смèа са'', ''òда''. |
|||
* Членна форма (за трето лице, множествено число, минало време): '''"-и" ["-е" (архаична форма)]'''. |
|||
* Частица за бъдеще време ''шта'' за 1 лице и ''ште'' за останалите лица (''шта вѝда'', ''шта чèта''; ''ште вѝдиш'', ''ште четàт'', ''шта ти кàжа''), която може да се свързва и със съюза ''да'': ''шта да вѝда'', ''ште да вѝдат'', ''вàзе ште да e мàчно''. |
|||
* Глаголно окончание (за първо лице, единствено число, сегашно време): '''"-а" ("-ем", "-им")'''. |
|||
* Лично местоимение за 3 лице ''той'', ''т’а'', ''то'', ''тѝа'', като [[гломеративен падеж|гломеративната падежна форма]] за мн. число е ''них'', a не ''тех'': ''и тòй е като нѝх'', ''тѝа нѝх са питàле''. От формата ''них'' е образувано местоименно притежателно прилагателно: ''нѝен'', ''нѝйна'', ''нѝйно'', ''нѝйни''. |
|||
* Частица (за бъдеще време): '''"ше" ("че")'''. |
|||
* Лично местоимение (за трето лице): '''"той, тя, то"''' (единствено число) и '''"ние, вие, те"''' (множествено число). |
|||
== Прилики и разлики със съседните говори == |
== Прилики и разлики със съседните говори == |
||
'''Ботевградският говор''' е много близък |
'''Ботевградският говор''' е много близък, почти напълно еднакъв с разположения на изток от него [[пирдопски говор]], от който се различава по западния си прегласен ятов изговор. Значително се отличава от югозападния си съсед — [[елинпелински говор|елинпелинския говор]]. Характерни са следните разлики: |
||
{|- cellspacing="1" cellpadding="5" style="background-color: #999999" align="center" |
{|- cellspacing="1" cellpadding="5" style="background-color: #999999" align="center" |
||
Ред 21: | Ред 20: | ||
| bgcolor="#EEEEEE" | '''елинпелински''' |
| bgcolor="#EEEEEE" | '''елинпелински''' |
||
|- |
|- |
||
| bgcolor="#FFFFFF" | |
| bgcolor="#FFFFFF" | òган |
||
| bgcolor="#FFFFFF" | òг’ин |
| bgcolor="#FFFFFF" | òг’ин |
||
|- |
|- |
||
| bgcolor="#FFFFFF" | |
| bgcolor="#FFFFFF" | òдел |
||
| bgcolor="#FFFFFF" | ишàл |
| bgcolor="#FFFFFF" | ишàл |
||
|- |
|- |
||
Ред 33: | Ред 32: | ||
| bgcolor="#FFFFFF" | ногà |
| bgcolor="#FFFFFF" | ногà |
||
|- |
|- |
||
| bgcolor="#FFFFFF" | |
| bgcolor="#FFFFFF" | òра |
||
| bgcolor="#FFFFFF" | лỳге |
| bgcolor="#FFFFFF" | лỳге |
||
|- |
|- |
||
| bgcolor="#FFFFFF" | |
| bgcolor="#FFFFFF" | вѝкам |
||
| bgcolor="#FFFFFF" | òкам |
| bgcolor="#FFFFFF" | òкам |
||
|} |
|} |
Версия от 05:37, 16 декември 2014
С названието Ботевградски говор или Орханийски говор се схваща диалекта говорен в Ботевградското и Етрополското поле. Той се намира непосредно до ятовата граница и е много близък до съседния Пирдопски говор.
Фонетични особености
- Гласната a вместо стб. ѫ, ъ, ь без оглед на ударението: пат, маш, плèта, плетàт, чèта, четàт; даш (дъжд), бàчва, кàсно, дàнак, пèсак; тàнак (тънък), пан (пън), сàмна се, огàн. В предлозите и представките във и въз вместо ъ обаче има о: вов водàта, воз вирà, восèдна, возглàве. A в турски думи се среща ерова гласна: артъ̀к, бакъ̀р, калъ̀ч.
- Сонантни (сричкообразуващи) р и л: вр̥х, гр̥п, гр̥̀ло; пл̥х, пл̥н, бл̥̀а (бълха).
- Преглас на гласна a след мека съгласна в е: оздравèвам, отговàрем, остàвем, намалèвам, глобèвам, скàчем (скачам).
- Липса на йотация, т. е. на съгласна й между две гласни: пèа (пея), копàа, пѝа, вѝа, пèат (пеят).
Морфологични особености
- Членна форма -а за мъжки род: кракà, гр̥бà, носà, човèка; кòн’à, пàк’а, злѝа.
- Глаголно окончание -а за 1 л. ед. ч. сег. време: чèта, смèа са, òда.
- Частица за бъдеще време шта за 1 лице и ште за останалите лица (шта вѝда, шта чèта; ште вѝдиш, ште четàт, шта ти кàжа), която може да се свързва и със съюза да: шта да вѝда, ште да вѝдат, вàзе ште да e мàчно.
- Лично местоимение за 3 лице той, т’а, то, тѝа, като гломеративната падежна форма за мн. число е них, a не тех: и тòй е като нѝх, тѝа нѝх са питàле. От формата них е образувано местоименно притежателно прилагателно: нѝен, нѝйна, нѝйно, нѝйни.
Прилики и разлики със съседните говори
Ботевградският говор е много близък, почти напълно еднакъв с разположения на изток от него пирдопски говор, от който се различава по западния си прегласен ятов изговор. Значително се отличава от югозападния си съсед — елинпелинския говор. Характерни са следните разлики:
ботевградски | елинпелински |
òган | òг’ин |
òдел | ишàл |
той | он |
крак | ногà |
òра | лỳге |
вѝкам | òкам |