Ботевградски говор

С названието Ботевградски говор или Орханийски говор се схваща диалекта говорен в Ботевградското и Етрополското поле. Той се намира непосредно до ятовата граница и е много близък до съседния Пирдопски говор.

Фонетични особености

• Гласната a вместо стб. ѫ, ъ, ь без оглед на ударението: пат, маш, плèта, плетàт, чèта, четàт; даш (дъжд), бàчва, кàсно, дàнак, пèсак; тàнак (тънък), пан (пън), сàмна се, огàн. В предлозите и представките във и въз вместо ъ обаче има о: вов водàта, воз вирà, восèдна, возглàве. A в турски думи се среща ерова гласна: артъ̀к, бакъ̀р, калъ̀ч.
• Сонантни (сричкообразуващи) р и л: вр̥х, гр̥п, гр̥̀ло; пл̥х, пл̥н, бл̥̀а (бълха).
• Преглас на гласна a след мека съгласна в е: оздравèвам, отговàрем, остàвем, намалèвам, глобèвам, скàчем (скачам).
• Липса на йотация, т. е. на съгласна й между две гласни: пèа (пея), копàа, пѝа, вѝа, пèат (пеят).

Морфологични особености

• Членна форма -а за мъжки род: кракà, гр̥бà, носà, човèка; кòн’à, пàк’а, злѝа.
• Глаголно окончание -а за 1 л. ед. ч. сег. време: чèта, смèа са, òда.
• Частица за бъдеще време шта за 1 лице и ште за останалите лица (шта вѝда, шта чèта; ште вѝдиш, ште четàт, шта ти кàжа), която може да се свързва и със съюза да: шта да вѝда, ште да вѝдат, вàзе ште да e мàчно.
• Лично местоимение за 3 лице той, т’а, то, тѝа, като гломеративната падежна форма за мн. число е них, a не тех: и тòй е като нѝх, тѝа нѝх са питàле. От формата них е образувано местоименно притежателно прилагателно: нѝен, нѝйна, нѝйно, нѝйни.

Прилики и разлики със съседните говори

Ботевградският говор е много близък, почти напълно еднакъв с разположения на изток от него пирдопски говор, от който се различава по западния си прегласен ятов изговор. Значително се отличава от югозападния си съсед — елинпелинския говор. Характерни са следните разлики:

ботевградски	елинпелински
òган	òг’ин
òдел	ишàл
той	он
крак	ногà
òра	лỳге
вѝкам	òкам

Източници

• http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_zap_2.htm#botevgradski