Ерих Мария Ремарк: Разлика между версии
добавки по ен: |
|||
Ред 62: | Ред 62: | ||
През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии — библиотекар, търговец, журналист и редактор. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми „[[Континентал (гуми)|Континентал]]“.{{hrf|Borgeson|1969|26-30}} По това време пише първата си книга — малкия роман ''"Мансардата на бляновете"'' ([[1920]]). Като редактор на хановерския рекламен вестник ''"Ехо континентал"'' Ремарк пътува из много страни - [[Италия]], [[Швейцария]], [[България]], [[Турция]]. |
През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии — библиотекар, търговец, журналист и редактор. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми „[[Континентал (гуми)|Континентал]]“.{{hrf|Borgeson|1969|26-30}} По това време пише първата си книга — малкия роман ''"Мансардата на бляновете"'' ([[1920]]). Като редактор на хановерския рекламен вестник ''"Ехо континентал"'' Ремарк пътува из много страни - [[Италия]], [[Швейцария]], [[България]], [[Турция]]. |
||
=== „На Западния фронт нищо ново“ === |
=== „На Западния фронт нищо ново“ === |
||
[[Картинка:Remarque Im Westen nichts Neues 1929.jpg|thumb |
[[Картинка:Remarque Im Westen nichts Neues 1929.jpg|thumb|180px|Първото издание на<br> ''"На Западния фронт<br> нищо ново"'' ([[1929]])]] |
||
За няколко седмици през пролетта на [[1928]] г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава - ''"[[На Западния фронт нищо ново]]"'' (1929). Публикува го под името ''Ерих Мария Ремарк'', като е добавил ''Мария'' в памет на майка си. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български — с три издания), а през [[1930]] г. е филмиран в [[Съединени американски щати|САЩ]]. Норвежкият писател [[Бьорн Бьорнсон]] поисква официално да се присъди на Ремарк [[Нобелова награда|Нобеловата награда]]. В [[Германия]] обаче срещу писателя се надига враждебна вълна — обвиняват го в ''"литературно предателство към войника от Световната война"''. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - ''"[[Обратният път]]"'' ([[1931]]). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария. |
За няколко седмици през пролетта на [[1928]] г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава - ''"[[На Западния фронт нищо ново]]"'' (1929). Публикува го под името ''Ерих Мария Ремарк'', като е добавил ''Мария'' в памет на майка си. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български — с три издания), а през [[1930]] г. е филмиран в [[Съединени американски щати|САЩ]]. Норвежкият писател [[Бьорн Бьорнсон]] поисква официално да се присъди на Ремарк [[Нобелова награда|Нобеловата награда]]. В [[Германия]] обаче срещу писателя се надига враждебна вълна — обвиняват го в ''"литературно предателство към войника от Световната война"''. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - ''"[[Обратният път]]"'' ([[1931]]). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария. |
Версия от 13:41, 16 декември 2014
Ерих Мария Ремарк Erich Maria Remarque | |
германски писател | |
Роден |
Оснабрюк |
---|---|
Починал | 25 септември 1970 г.
Локарно |
Погребан | Швейцария |
Религия | католицизъм |
Литература | |
Период | 1920 – 1970 |
Известни творби | „На Западния фронт нищо ново“ „Обратният път“ |
Семейство | |
Братя/сестри | Елфриде Шолц |
Съпруг | Полет Годар (25 февруари 1958 – 25 септември 1970) |
Партньор | Марлене Дитрих (1937) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Ерих Мария Ремарк в Общомедия |
Ерих Мария Ремарк (Шаблон:Lang-de) германски писател, един от най-известните автори на антивоенни романи.
Биография
Ранни години
Ремарк е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, северна Германия, в работническо семейство и е кръстен Ерих Паул Ремарк (в литературната си дейност използва псевдонима Ерих Мария Ремарк — Мария е фамилното име на майка му).
В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната.
След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и от 1 август 1919 година е начален учител в Лоне, от май 1920 година — в Клайн Берсен, а от август същата година — в Нане, днес част от Оснабрюк. През ноември 1920 година напуска, слагайки край на учителската си кариера.
През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии — библиотекар, търговец, журналист и редактор. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми „Континентал“.[1] По това време пише първата си книга — малкия роман "Мансардата на бляновете" (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.
„На Западния фронт нищо ново“
За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава - "На Западния фронт нищо ново" (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български — с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна — обвиняват го в "литературно предателство към войника от Световната война". Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - "Обратният път" (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.
В изгнание
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих.
Последни години
В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.
В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полѐт Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".
Библиография
- Мансардата на бляновете (1920)
- (Die Traumbude)
- Спирка на хоризонта (1927/28)
- (Station am Horizont)
- На Западния фронт нищо ново (1928/29)
- (Im Westen nichts Neues)
- Обратният път (1931)
- (Der Weg zurück)
- Трима другари (1936/37)
- (Drei Kameraden)
- Обичай ближния си (1939/41)
- (Liebe Deinen Nächsten)
- Триумфалната арка (1946)
- (Arc de Triomphe)
- Искрица живот (1952)
- (Der Funke Leben)
- Време да се живее и време да се мре (1954)
- (Zeit zu leben und Zeit zu sterben)
- Черният обелиск (1956)
- (Der schwarze Obelisk)
- Живот назаем/Небето няма любимци (1959/61)
- (Geborgtes Leben/Der Himmel kennt keine Günstlinge)
- Нощ в Лисабон (1961/62)
- (Die Nacht von Lissabon)
- Обетована земя (1970)
- (Das gelobte Land)
- Сенки в рая (1971)
- (Schatten im Paradies)
Бележки
- ↑ Borgeson 1969, с. 26 – 30.
- Цитирани източници
- Borgeson, Griffith. Exactly as it happened... // Motor 3506. 30 August 1969. p. 26–30. (на английски)
Външни препратки
- Проза от Ерих Мария Ремарк, в превод на Венцеслав Константинов
- Шаблон:De икона Die LYRIKwelt
- Шаблон:De икона Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin
- Шаблон:De икона Eine Untersuchung der Motive und der Frauenfiguren in den Romanen von Erich Maria Remarque
- Шаблон:En икона Филми по произведения и с участието на Ерих Мария Ремарк