Робърт Луис Стивънсън

Робърт Луис Стивънсън
Писателят през 1880 г.
Роден	13 ноември 1850 г.(1850-11-13) Единбург, Шотландия
Починал	3 декември 1894 г. (на 44 г.) Ваилима, Самоа
Професия	писател, поет
Националност	Шотландия, Великобритания
Активен период	викторианска епоха
Жанр	поезия, романи, пътепис
Съпруга	Фани Ван де Грифт Озбърн
Деца	Изабел Озбърн, Лойд Озбърн
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Робърт Луис Стивънсън в Общомедия

Робърт Луис Стивънсън (Robert Louis Stevenson, 1850-1894), е шотландски романист, поет, есеист и автор на пътеписи. Като истинска знаменитост приживе, сега той е един от двадесет и шестте най-превеждани автори в цял свят. На творбите му са се възхищавали автори като Хорхе Луис Борхес, Бертолт Брехт, Ърнест Хемингуей, Артър Конан Дойл, Владимир Набоков и много други.

Биография

Ранни години

Робърт Луис Балфор Стивънсън е Роден в Единбург, Шотландия на 13 ноември 1850 в семейството на инженера Томас Стивънсън и съпругата му Маргарет Балфор. Като единствено дете, ексцентрично и по-различно от останалите, на Стивънсън било трудно да се впише в ранната си училищна среда. Болнав от малък, наследил белдробно заболяване от майка си, през голяма част от детството си той бил посещаван от детегледачка, Алисън Кънингам, която му четяла викториански романи, библейски истории и псалми. Това ставало с разрешението на родителите му, които били силно религиозни. Дори неговият баща добавял по някоя история. Стивънсън неизбежно се повлиял от всичко чуто и от ценностите на семейството си, както проличало в по-късен етап. Още преди да се научи да чете и пише, младежът диктувал истории на майка си. Сам започнал да твори около седмата си година. Томас Стивънсън се радвал на интересите на сина си и го подкрепял, спомняйки си своите опити като малък и липсата на подобно отношение от своя баща.

На 18-годишна възраст се отказва от името Балфор и променя презимето си от Lewis на Louis. Започва да се нарича с инициалите си "RLS".

Образование

На 7-годишна възраст започва да посещава училището на ул. Индия в Единбург. Заради проблемите със здравето си обаче присъствията му са рядкост и бива обучаван от частни учители. Междувременно сменя още няколко училища като Единбургската академия за момчета, Спринг Гроув и частното училище на Робърт Топмпсън. През ноември 1867 постъпва в Единбургския университет. Бидейки потомък на три поколения строители на фарове, той се записва да изучава инженерство. От самото начало Стивънсън не показва ентусиазъм и не обръща внимание на материята. Вместо това той акцентира върху нови запознанства. Така се среща с бъдещия си финансов агент, Чарлс Бакстър, и професор Флемин Дженкин, чиято биография по-късно пише. Може би като най-важен и влиятелен човек на този етап от живота му се явява неговият братовчед Боб, енергичен и безгрижен човек, избрал да изучава изкуства вместо семейната професия. Междувременно Робърт Луис Стивънсън работи върху писането си, имитирайки стиловете на Даниел Дефо, Уилям Хазлит, Чарлс Лам и сър Томас Браун. Изучава френска литература и шотландска история, както и трудовете на Дарвин и Спенсър. През април 1871, Стивънсън уведомява баща си, че е избрал да посвети живота си на писане. Томас Стивънсън не остава доволен, макар и да не е изненадан от избора на сина си. По-късно Робърт изучава право, най-вече, за да успокои баща си. Никога не практикува професията. Поема по път, обратен на реда, в който е отгледан. Характерни за него стават дългата коса, бохемския стил на обличане, както и посещенията на евтини барове и бордеи. Признава се за атеист. Така отношенията с баща му, а и с майка му рязко се влошават. В писмо до Чарлс Бакстър шотландецът нарича себе си "проклятие" за родителите си.

Творчески години

При едно посещение на братовчед си в Англия през 1873, Стивънсън се запознава с двама души, които по-късно ще изиграят важна роля в живота му. Това са Сидни Колвин и Фани Ситуел. Робъртсън е привлечен от Ситуел и през следващите няколко години поддържат оживена кореспонденция. Колвин става негов литературен съветник и скоро след запознанството им спомага за издаването на първия платен материал на писателя, озаглавен "Пътища". Скоро Стивънсън станал активна част от литературния живот на Лондон, запознавайки се с много от тамошните автори на своето време като Андрю Ланг и Лесли Стивън, който проявява интерес към творчеството му. Стивън запознава Робърт Луис Стивънсън с Уилям Ърнест Хенли и двамата поддържат близки приятелски отношения до 1888, когато прекъсват дружбата си заради кавга. Хенли е смятан за прототип на Дългия Джон Силвър от "Островът на съкровищата".

Здравето на шотландеца рязко се влошава през есента на същата година и докторите му препоръчват да замине към място с по-подходящ климат. Следващите 6 месеца той прекарва в Южна Франция, пишейки есета. При завръщането си в Единбург през април 1874 прекарва много време работейки върху рецензии на книги, статии и къси разкази. Бавно, но сигурно, Стивънсън си изгражда име в журналистиката и материалите му биват издавани във все по-именити издания. През 1878 е публикувана и първата му книга - "Пътешествие във вътрешността на страната”. База за пътеписа са прекарани ваканции в каране на кану из каналите на Белгия и Франция. През август 1880 Стивънсън се завръща в Англия и от този момент нататък животът му се преминава в търсене на подходящ за болестта му климат.

През 1882 година Стивънсън създава книгата „Нови хиляда и една нощ“, където използва похватите на арабския приказен епос. През 1883 година, едва 33-годишен, Робърт Луис Стивънсън издава книгата, която го обезсмъртява - „Островът на съкровищата“. Първоначално той разказвал романа на доведения си син, за да види как ще го възприемат младите читатели. През 1886 се появява "Странният случай на доктор Джекил и господин Хайд", както и "Отвлечени". Така за пръв път в живота си Робърт Луис Стивънсън става известен.

Под перото му всяка тема се превръща в приключенска творба.

Последни години

Съпругата му Фани (родена Озбърн) оказва голяма подкрепа на Стивънсън в авантюристичния му начин на живот. Стивънсън прави няколко посещения в Кралство Хаваи и се сприятелява с крал Давид Калакауа.

Умира като племенен вожд (наричан е от племето си Туситала) и като собственик на плантация в дома си „Ваилима“ в Самоа на 44-годишна възраст.

Сам съчинява надгробния си надпис в стихове:

Под звездната безкрайна шир,

сложете ме да спя във мир.

Честит до края бях безспир

и за почивка съм готов.

Тоз стих за мен да изсекат:

„Той спи в мечтания си кът;

морякът върна се от път,

ловецът свърши своя лов“.

Частична библиография

Романи

• Островът на съкровищата, 1883
• Черната стрела, 1883
• Отвлечените, 1886
• Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд, 1886
• Катриона, 1893, продължение на Отвлечените
• Приключенията на Дейвид Балфур, ?

Външни връзки

• Произведения на Робърт Луис Стивънсън в проекта Гутенберг (в оригинал, на английски език)