Люба Ивошевич: Разлика между версии
| Ред 16: | Ред 16: | ||
== Личен живот == |
== Личен живот == |
||
Любица Ивошевич пристига в България в началото на 1902 година и живее в различни градове. Запознава се с един от основателите на Българската работническа социалдемократическа партия - [[Михаил Кантарджиев (социалист)|Михаил Кантарджиев]] - социалист и синдикалист от [[Сливен]]. През същата 1903 г. Люба Ивошевич се жени за него, но бракът им трае около година и след развода тя се премества в София. През 1906 се омъжва за [[Георги Димитров]]. Учила във Виена при прочути модистки, Любица е една от най-известните шивачки на софийския хайлайф. Тя не само издържа семейството, но поема образованието на незавършилия основно такова Димитров. Години наред тя заляга със съпруга си над учебниците за гимназиалния курс, учи го на немски език, подбира му литература. Успехите на съпруга й сред нежния пол обаче силно нараняват Люба Ивошевич и предизвикват болезнената й ревност още в България. |
Любица Ивошевич пристига в България в началото на 1902 година и живее в различни градове. Запознава се с един от основателите на Българската работническа социалдемократическа партия - [[Михаил Кантарджиев (социалист)|Михаил Кантарджиев]] - социалист и синдикалист от [[Сливен]]. През същата 1903 г. Люба Ивошевич се жени за него, но бракът им трае около година и след развода тя се премества в София. През 1906 се омъжва за [[Георги Димитров]]. Учила във Виена при прочути модистки, Любица е една от най-известните шивачки на софийския хайлайф. Тя не само издържа семейството, но поема образованието на незавършилия основно такова Димитров. Години наред тя заляга със съпруга си над учебниците за гимназиалния курс, учи го на немски език, подбира му литература. Успехите на съпруга й сред нежния пол обаче силно нараняват Люба Ивошевич и предизвикват болезнената й ревност още в България. Нейният живот с Георги Димитров впоследствие става тежък. Той е човек, който почти не се прибира вкъщи. Люба не може да роди дете. След 1923 г. тя живее постоянно в московския хотел "Люкс", където изпада в депресия. През 1927 г. вече психично болна Ивошевич е настанена в специален санаториум край съветската столица. Арестуването на Димитров през 1933 г. по обвинението за подпалване на Райхстага изостря състоянието й. На 27.V.1933 г. тя се самоубива, като се хвърля от последния етаж на санаториума. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 13:00, 29 декември 2014
| Люба Ивошевич | |
| поетеса, деец на БКП | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Семейство | |
| Съпруг | Георги Димитров |
Люба Ивошевич-Димитрова (сръбски: Љубица Ивошевић-Димитров) е сръбска поетеса, деятелка на профсъюзното движение и Българската комунистическа партия. Като работничка-шивачка в Сърбия се включва в тамошните работнически борби и става член на сръбската социалдемократическа партия. Съпруга на Георги Димитров.
Биография
През 1902 година идва в България и става член на БРСДП. В София тя започва работа в ателие за луксозно облекло, на което малко по-късно става управител. Публикува стихове в българския и сръбския ляв печат.[1] От 1909 до 1912 е редактор на българския вестник "Шивашки работник". От 1914 е член на Централната женска комисия при ЦК на БРСДП (т.с.). През 1920 е пратеник на БКП (т.с.) на конгрес на Югославската комунистическа партия. След Септемврийското въстание от 1923 емигрира в СССР, където остава до смъртта си през 1933.
Личен живот
Любица Ивошевич пристига в България в началото на 1902 година и живее в различни градове. Запознава се с един от основателите на Българската работническа социалдемократическа партия - Михаил Кантарджиев - социалист и синдикалист от Сливен. През същата 1903 г. Люба Ивошевич се жени за него, но бракът им трае около година и след развода тя се премества в София. През 1906 се омъжва за Георги Димитров. Учила във Виена при прочути модистки, Любица е една от най-известните шивачки на софийския хайлайф. Тя не само издържа семейството, но поема образованието на незавършилия основно такова Димитров. Години наред тя заляга със съпруга си над учебниците за гимназиалния курс, учи го на немски език, подбира му литература. Успехите на съпруга й сред нежния пол обаче силно нараняват Люба Ивошевич и предизвикват болезнената й ревност още в България. Нейният живот с Георги Димитров впоследствие става тежък. Той е човек, който почти не се прибира вкъщи. Люба не може да роди дете. След 1923 г. тя живее постоянно в московския хотел "Люкс", където изпада в депресия. През 1927 г. вече психично болна Ивошевич е настанена в специален санаториум край съветската столица. Арестуването на Димитров през 1933 г. по обвинението за подпалване на Райхстага изостря състоянието й. На 27.V.1933 г. тя се самоубива, като се хвърля от последния етаж на санаториума.
Бележки
- ↑ Костенцева, Райна. Моят роден град София в края на XIX — началото на XX век и след това. София, Рива, 2008. ISBN 978-954-320-206-5. с. 33.