Родохори (дем Горуша): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишти'', който произхожда от личното име <nowiki>*</nowiki>''Радовит'' от <nowiki>*</nowiki>''Радовид''. Името е възникнало след отпадане на краесловните ерове, когато ''д'' в краесловна позиция е заменена с ''т''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.</ref> |
Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишти'', който произхожда от личното име <nowiki>*</nowiki>''Радовит'' от <nowiki>*</nowiki>''Радовид''. Името е възникнало след отпадане на краесловните ерове, когато ''д'' в краесловна позиция е заменена с ''т''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.</ref> |
||
В края на [[XIX век]] Радовища е гръцко село в южния край на Населишка каза на [[Османска империя|Османската империя]]. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Радовисти'' (Radovisti), Сисанийска епархия, живеят 480 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.]]</ref> |
В края на [[XIX век]] Радовища е гръцко село в южния край на Населишка каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Николай (Родохори)|Свети Николай]]“ е от Възраждането.<ref name="Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.tovoion.com/news/%CE%B9%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%AF-%CE%BD%CE%B1%CE%BF%CE%AF-%CF%84%CE%BF%CF%85-%CE%B1%CE%B3%CE%AF%CE%BF%CF%85-%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CE%BF%CE%BB%CE%AC%CE%BF%CF%85-%CF%83%CF%84%CE%BF-%CE%B2%CF%8C%CE%B9%CE%BF-/ | заглавие = Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο | достъп_дата = 2015-01-03 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Το Βόιον | език = | цитат = }}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Радовисти'' (Radovisti), Сисанийска епархия, живеят 480 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.]]</ref> |
||
Според [[Васил Кънчов]] в [[1900]] година в ''Радовища'' живеят 366 [[гърци]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_45.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 272.]</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] Радовища (Radovichta) е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и в него има 325 гърци патриаршисти.<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226-227.]</ref> |
Според [[Васил Кънчов]] в [[1900]] година в ''Радовища'' живеят 366 [[гърци]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_45.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 272.]</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] Радовища (Radovichta) е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и в него има 325 гърци патриаршисти.<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226-227.]</ref> |
||
Версия от 19:21, 3 януари 2015
Тази статия е за селото в Населица. За други значения на Радовища вижте Радовища. За други значения на Родохори вижте Родохори.
Родохори или Радовища (Шаблон:Lang-el, Родохори; катаревуса: Ροδοχώριον , Родохорион, до 1928 година: Ραδοβίτσι, Радовици или Ραδοβίστι, Родовисти; катаревуса Ραδοβίτσιον, Радовицион[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония с 84 жители (2001 г.).
География
Селото е разположено в областта Населица на 20-ина километра югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и около 10 километра южно от Цотили. Землището на селото на югоизток граничи с гревенското село Айдония.
История
В Османската империя
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име *Радовит от *Радовид. Името е възникнало след отпадане на краесловните ерове, когато д в краесловна позиция е заменена с т.[2]
В края на XIX век Радовища е гръцко село в южния край на Населишка каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от Възраждането.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Радовисти (Radovisti), Сисанийска епархия, живеят 480 гърци.[4]
Според Васил Кънчов в 1900 година в Радовища живеят 366 гърци християни.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев Радовища (Radovichta) е под върховенството на Цариградската патриаршия и в него има 325 гърци патриаршисти.[6]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Ραδοβίτση живеят 150 гърци християни.[7]
В Гърция
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Радовища остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Радовицион (Ραδοβίτσιον) са регистрирани 471 жители.[8]
В 1928 година името на селото е сменено на Родохорион.
- Преброявания
Личности
- Родени в Родохори
- Шаблон:GRC-флаг Йоаникий Константинидис (1814 - 1879), никейски и ираклийски митрополит
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ραδοβίτσι -- Ροδοχώριον
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Посетен на 2015-01-03.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 272.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226-227.
- ↑ Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
