Библос

Тази статия е за града в Ливан. За района вижте Библос (район).

---

Библос جبيل‎
— град —
Библос 34.116667, 35.65
Страна	Ливан
Мухафаза	Горен Ливан
Район	Библос
Площ	5 km²
Надм. височина	10 m
Население	40 000 души 8000 души/km²
Официален сайт	www.jbail-byblos.com
Библос в Общомедия

Шаблон:Световно културно наследство Библос (Шаблон:Lang-el; на латински: Byblos), срещан още и като Бибъл, Библ /Гублу/ е древен финикийски град. Днешният град се нарича Джубейл. Библос се е намирал в центъра и бил сърцето на древен Ханаан, т.е. Финикия.

Бибъл доставял древноегипетски папирус в Древна Гърция, откъдето идва и името му на койне - библос (Шаблон:Lang-el).

История

Библос е измежду най-старите непрекъснато населени градове в целия свят. Градът е известен на древните писмени текстове още от 4-то хилядолетие пр.н.е., т.е. още с началото на писмената история, а и на древността. В третото хилядолетие пр.н.е., Библос е едно от най-важните средиземноморски пристанища. Става известен с храмовете на Ваал (ср. Ваал (бог) и Ваал (демон)).

Древна история

Още през 3-то хилядолетие пр.н.е. Библос влиза в тесни търговски отношения с Древен Египет. В края на 3-то хилядолетие пр.н.е. градът се намира под икономическото и политическо влияние на Старото царство. Търговският оборот на Библос е насочен към Долен Египет. Градът снабдява селищата по делтата на Нил с кедрова дървесина и смоли предназначени за балсамирането на трупове - известните египетски мумии. От Древен Египет се е доставяла в Библос главно керамика.

В края на 3-то хилядолетие пр.н.е. Библос преживява упадък, явно във връзка с настъпилия първи преходен период в историята на Древен Египет. Сред развалините на Библос са открити съдове с имената на фараоните Аменемхет III и Аменемхет IV.

Владетели на Библос

• неизвестни царе (от около 2800 − 1810 г. пр.н.е.)
• 1. Абишему I (около 1810 г. пр.н.е.)
• 2. Яапашему Аби I (около 1792 г. пр.н.е.)
• 3. Яакинлу
• 4. Яантинаму, син на Яакинлу
• 5. Абишему II
• 6. Яапашему Аби II
• 7. Еглиа
• 8. Рибади (около 1400 − 1380 г. пр.н.е.)
• 9. Илирабих (около 1350 г. пр.н.е.)
• неизвестни царе (около 1350 − 1130 г. пр.н.е.)
• 10. Закарбаал (около 1130 г. пр.н.е.)
• 11. Ахирам (около 1000 г. пр.н.е.)
• 12. Итобаал
• 13. Абибаал
• 14. Ихимилки
• 15. Елибаал
• 16. Шиптибаал (около 740 г. пр.н.е.)
• 17. Уримилки (около 700 г. пр.н.е.)
• 18. Милкиашапа (около 660 г. пр.н.е.)
• 19. Ихумилки (около 640 г. пр.н.е.)
• 20. Ихарбаал
• 21. Ихумилки (около 550 г. пр.н.е.)
• ахеменидска власт (558 — 332 г. пр.н.е.) по време на която управители като наместници на централната власт:
• 22. Елбаал (около 360 г. пр.н.е.)
• 23. Ацбаал (около 340 г. пр.н.е.)
• 24. Адармелек (около 331 г. пр.н.е.)
• 25. Енил
• насетне завладяне от Александър Велики (от 331 г. пр.н.е.) - виж елинизъм

Антична история

През XVIII век пр.н.е., с началото на управлението на XIII-та династия (вкл. XIV-та династия ) в Древен Египт, и с разпадането на тази страна на двете ѝ части - Долен и Горен Египет, египетското влияние в Източното Средиземноморие отслабва. По това време владетелите на Библос встъпват в международни отношения с трети страни като царе.

По времето на т.нар. втори преходен период в историята на Древен Египет, объркаността сред египтяните е пълна и непозната от историята им - още от възникването на Старото царство. Древен Египет е завладян от хиксосите (наречени от Манетон - "господари на пастирите"). След прогонването на хиксосите от Яхмос I, в края на 2-то хилядолетие пр.н.е. отношенията между Библос и Древен Египет са фактически равноправни.^{[източник? (Поискан преди 3389 дни)]}

Фараоните от XXII-та династия Шешонк I и Осоркон II са последните, при които Древен Египет упражнява контрол върху Библос, след което цяла северна Финикия, ведно с Израилското царство, попадат последователно под властта на Асирия и Вавилония. След края на халдейски Вавилон, всички финикийски градове признават хегеманията на ахеменидския шах Кир Велики.^{[източник? (Поискан преди 3389 дни)]}

През 333 г. пр.н.е. във Финикия нахлува армията на Александър Велики. За разлика от Тир Библос, както и Сидон, мирно се предава на новите зовеватели. По времето на диадохите, първоначално властта над града е по традиция от древността при египетските Птолемеи, след което около 200 г. пр.н.е., след битката при Зама, преминава в сирийските Селевкиди.^{[източник? (Поискан преди 3389 дни)]}

Оценки

Теодор Момзен отбелязва по повод на културата на Финикия и в частност за тази на Библос като най-значимия ѝ център,

„

не може да се твърди, че азбуката или някое друго от онези гениални достижения на човешкия дух собствено им принадлежат; каквото достига чрез тях до елините като религиозна или научна мисъл, е по-скоро семе, случайно пренесено от птици, отколкото посев, засят от земеделец.

“

Литература

• Библос // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907
• Byblos through the ages, Nina Jidéjian, Dar al-Machreq, Beyrouth, 1968
• Je m'appelle Byblos, Jean-Pierre Thiollet, H & D, Paris, 2005. ISBN 2 914 266 04 9