Кирил Серафимов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| описание= български физик
| описание= български физик
| наставка=
| наставка=
| роден-дата= [[24 май]] [[1932]]
| роден-дата= {{др|1932|5|24|1}}
| роден-място= [[София]], [[България]]
| роден-място= [[София]], [[България]]
| починал-дата= [[2 април]] [[1993]]
| починал-дата= {{дсг|1993|4|2|1932|5|24|1}}
| починал-място=
| починал-място=
}}
}}

Версия от 10:08, 6 януари 2015

Кирил Серафимов
български физик

Роден
24 май 1932 г.(1932-05-24)
Починал
2 април 1993 г. (на 60 г.)

Кирил Борисов Серафимов е български физик, член-кореспондент и академик на БАН, член-кореспондент и академик на Международната астрономическа академия в Париж, научен секретар на БАН и директор на Централната лаборатория за космически изследвания. Наричан е бащата на българската космонавтика. Още през 70-те и 80-те години работи както със западни, така и със съветски учени по международни космически проекти.

Биография

Серафимов завършва радиоинженерство във ВМЕИ през 1957 г. През 1958 г. специализира в Института за земен магнетизъм, йоносфера и разпространение на вълните на Съветската академия на науките. Между 1957 и 1960 г. е научен сътрудник в Научноизследователския институт по съобщенията в БАН, а от 1961 до 1972 г. работи в Геофизическия институт, където е старши научен сътрудник от 1966 г. През 1969 г. става доктор на физико-математическите науки в Ростовския държавен университет. През същата година става директор на Групата по физика на Космоса, която длъжност изпълнява до 1974 г.

През 1973 г. става професор и научен секретар на БАН, до 1977 г. когато е избран за член-кореспондент. на БАН. Пред 1984 г. е избран за академик на БАН. Серафимов е избран и за член-кореспондент и академик на Международната астрономическа академия в Париж, съответно през 1969 и 1984 г. През същата 1984 г. е удостоен с орден „Георги Димитров“.

Между 1974 и 1986 г. е директор на Централната лаборатория за космически изследвания към БАН и председател на Националния комитет за изследване и използване на космическото пространство (1977-1986).[1]

Скандал

На върха на славата си и научната си кариера, той неочаквано се намира в незавидна позиция. Политбюро освобождава Кирил Серафимов от всички държавни, научни и обществени длъжности, заемани от него. Това обаче не пречи на международните научни среди и космически институти да продължат да поддържат професионален контакт с българския учен. Димитър Мишев се опитва да защити Серафимов, като спешно заема всички административни позиции, от които той е изхвърлен.

През 2004 г. за приноса си към областта на комическите изследвания В България посмъртно е награден с орден “Стара планина”. [2]

Публикации

Кирил Серафимов е автор на множество статии и монографиите:

  • 1970 - „Физика на йоносферната среда“ (на руски език),
  • 1973 - „Космически радиоелектронни системи“ (в съавторство с Г. Генчев),
  • 1975 - „Експериментални методи на космическата физика“ (в съавторство с Ст. Чапкънов),
  • 1979 - „Космически изследвания в България“ (на руски език)
  • 1983 - „Социалистическата интеграция в космоса“.

Източници

Външни препратки