Мелитон Кантария: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
| портрет =
| портрет =
| описание = съветски военен
| описание = съветски военен
| роден-дата = [[5 октомври]] [[1920]]
| роден-дата = {{др|1920|10|5|1}}
| роден-място = Джвари, [[Грузия]]
| роден-място = Джвари, [[Грузия]]
| починал-дата = [[27 декември]] [[1993]]
| починал-дата = {{дсг|1993|12|27|1920|10|5|1}}
| починал-място = [[Москва]], [[Русия]]
| починал-място = [[Москва]], [[Русия]]
}}
}}


'''Мелитон Варламович Кантария''' (на [[грузински език]]: ''მელიტონ ქანთარია'', на [[руски език]]: ''Мелитон Варламович Кантария'' ) е руски [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[Червена армия|червеноармеец]], [[сержант]], [[разузнаване|разузнавач]].
'''Мелитон Варламович Кантария''' (на [[грузински език]]: ''მელიტონ ქანთარია'', на [[руски език]]: ''Мелитон Варламович Кантария'' ) е руски [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[Червена армия|червеноармеец]], [[сержант]], [[разузнаване|разузнавач]].
==Биография==
== Биография ==
Роден е на 5 октомври 1920 г. в в грузинското село (дн. град Джвари. До призоваването му в Червената армия през 1940 г. работи в местния колхоз.
Роден е на 5 октомври 1920 г. в в грузинското село (дн. град Джвари. До призоваването му в Червената армия през 1940 г. работи в местния колхоз.


Участва в боевете на [[Втората световна война]] от декември 1941 г. Разузнавач в 756-ти стрелкови полк, 150-та стрелкова дивизия на 3-та ударна армия от I-ви Белоруски фронт.
Участва в боевете на [[Втората световна война]] от декември 1941 г. Разузнавач в 756-ти стрелкови полк, 150-та стрелкова дивизия на 3-та ударна армия от I-ви Белоруски фронт.
===Знаме на победата===
=== Знаме на победата ===
По заповед на [[лейтенант]] [[Алексей Берест]] заедно със [[сержант]] [[Михаил Егоров]] забива [[Знаме на победата над Райхстага|Знамето на победата]] на покрива на Райхстага по време на битката за [[Берлин]].
По заповед на [[лейтенант]] [[Алексей Берест]] заедно със [[сержант]] [[Михаил Егоров]] забива [[Знаме на победата над Райхстага|Знамето на победата]] на покрива на Райхстага по време на битката за [[Берлин]].


В Райсхтага се укрепени немски войници, по-голяма част от които елитни [[СС]] бойци. Отбраняват се ожесточено. Когато до Райхстага остават 80-100 метра, сержант Егоров, младши сержант Кантария, и лейтенант Алексей Берест, пропълзяват в зданието и развяват Червеното знаме от етажите на сградата. Въодушевени от това, червеноармейците стремително атакуват противника и нахлуват в Райхстага. Сражавали се за всеки етаж, всяка стая и етажна площадка. Червеното знаме е поставено на купола на зданието на 1 май. То е обявено за официалното Знаме на победата.
В Райсхтага се укрепени немски войници, по-голяма част от които елитни [[СС]] бойци. Отбраняват се ожесточено. Когато до Райхстага остават 80-100 метра, сержант Егоров, младши сержант Кантария, и лейтенант Алексей Берест, пропълзяват в зданието и развяват Червеното знаме от етажите на сградата. Въодушевени от това, червеноармейците стремително атакуват противника и нахлуват в Райхстага. Сражавали се за всеки етаж, всяка стая и етажна площадка. Червеното знаме е поставено на купола на зданието на 1 май. То е обявено за официалното Знаме на победата.


===След войната===
=== След войната ===
След войната работи като директор на магазин. Депутат във Върховния съвет на [[Абхазия|Абхазката АССР]]. С указ на президиума на Върховния съвет на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] е награден със Звание „Герой на Съветския съюз“ и [[Ленин (орден)|Орден „Ленин“]] (1946). По време на [[Абхазия|абхазко-грузинския конфликт]] през септември 1993 г. е принуден от сепаратистите да напусне родината. Установява се в [[Москва]] където скоро почива.
След войната работи като директор на магазин. Депутат във Върховния съвет на [[Абхазия|Абхазката АССР]]. С указ на президиума на Върховния съвет на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] е награден със Звание „Герой на Съветския съюз“ и [[Ленин (орден)|Орден „Ленин“]] (1946). По време на [[Абхазия|абхазко-грузинския конфликт]] през септември 1993 г. е принуден от сепаратистите да напусне родината. Установява се в [[Москва]] където скоро почива.


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />
* Герои Советского Союза: Краткий биографический словарь. Т.1. М.,Воениздат, 1987.
* Герои Советского Союза: Краткий биографический словарь. Т.1. М.,Воениздат, 1987.
* Егоров и Кантария. А третий лишний?, сайт в. Российской газеты
* Егоров и Кантария. А третий лишний?, сайт в. Российской газеты


Версия от 12:23, 6 януари 2015

Мелитон Кантария
მელიტონ ქანთარია
съветски военен
Роден
5 октомври 1920 г.(1920-10-05)
Джвари, Грузия
Починал
27 декември 1993 г. (на 73 г.)
ПогребанГрузия
ПартияКПСС
Активен периодот 1940 г.
НаградиЧервено знаме
Орден „Ленин“
Герой на Съветския съюз
Мелитон Кантария в Общомедия

Мелитон Варламович Кантария (на грузински език: მელიტონ ქანთარია, на руски език: Мелитон Варламович Кантария ) е руски съветски червеноармеец, сержант, разузнавач.

Биография

Роден е на 5 октомври 1920 г. в в грузинското село (дн. град Джвари. До призоваването му в Червената армия през 1940 г. работи в местния колхоз.

Участва в боевете на Втората световна война от декември 1941 г. Разузнавач в 756-ти стрелкови полк, 150-та стрелкова дивизия на 3-та ударна армия от I-ви Белоруски фронт.

Знаме на победата

По заповед на лейтенант Алексей Берест заедно със сержант Михаил Егоров забива Знамето на победата на покрива на Райхстага по време на битката за Берлин.

В Райсхтага се укрепени немски войници, по-голяма част от които елитни СС бойци. Отбраняват се ожесточено. Когато до Райхстага остават 80-100 метра, сержант Егоров, младши сержант Кантария, и лейтенант Алексей Берест, пропълзяват в зданието и развяват Червеното знаме от етажите на сградата. Въодушевени от това, червеноармейците стремително атакуват противника и нахлуват в Райхстага. Сражавали се за всеки етаж, всяка стая и етажна площадка. Червеното знаме е поставено на купола на зданието на 1 май. То е обявено за официалното Знаме на победата.

След войната

След войната работи като директор на магазин. Депутат във Върховния съвет на Абхазката АССР. С указ на президиума на Върховния съвет на СССР е награден със Звание „Герой на Съветския съюз“ и Орден „Ленин“ (1946). По време на абхазко-грузинския конфликт през септември 1993 г. е принуден от сепаратистите да напусне родината. Установява се в Москва където скоро почива.

Източници

  • Герои Советского Союза: Краткий биографический словарь. Т.1. М.,Воениздат, 1987.
  • Егоров и Кантария. А третий лишний?, сайт в. Российской газеты
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мелитон_Кантария&oldid=6418684“.