Огоста: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Река инфо с Шаблон:Река
Ред 3: Ред 3:




{{Река инфо
{{Река
|име = Огоста
| име = Огоста
|картинка = Ogosta.jpg
| картинка = Ogosta.jpg
|картинка-описание = Река [[Огоста]] в района на село [[Хайредин]]
| картинка-описание = Река [[Огоста]] в района на село [[Хайредин]]
| местоположение = '''[[България]]''' {{Br}} '''[[Област Монтана]]''' {{Br}}[[Община Чипровци]] {{Br}}[[Община Георги Дамяново]] {{Br}}[[Община Монтана]] {{Br}}[[Община Бойчиновци]] {{Br}} '''[[Област Враца]]''' {{Br}}[[Община Хайредин]] {{Br}}[[Община Козлодуй]] {{Br}}[[Община Мизия]]
|дължина = '''141,1''' km {{Br}}(17-то място в България)
| дължина = '''141
|териториален обхват = '''[[България]]''' {{Br}} '''[[Област Монтана]]''' {{Br}}[[Община Чипровци]] {{Br}}[[Община Георги Дамяново]] {{Br}}[[Община Монтана]] {{Br}}[[Община Бойчиновци]] {{Br}} '''[[Област Враца]]''' {{Br}}[[Община Хайредин]] {{Br}}[[Община Козлодуй]] {{Br}}[[Община Мизия]]
| басейн = 3 157
|териториален обхват подразделение =
|извира от = северното подножие на {{Br}}връх Вража глава, {{Br}}[[Чипровска планина]]
| отток = 25
| начало-място = северното подножие на {{Br}}връх Вража глава, {{Br}}[[Чипровска планина]]
| начало-гео-ширина = 43.3397
|надморска височина при източника = 1 760 m
| начало-гео-дължина = 22.8081
|образувана от =
| начало-височина = 1 760
|s_lat_dir = N|s_lat_deg = 43 |s_lat_min = 20 |s_lat_sec = 23
| устие-място = десен приток на река [[Дунав]] (на 685-ти км) → [[Черно море]]
|s_lon_dir = E|s_lon_deg = 22 |s_lon_min = 48 |s_lon_sec = 29
| устие-гео-ширина = 43.7461
|устие = десен приток на река [[Дунав]] (на 685-ти км) → [[Черно море]]
| устие-гео-дължина = 23.8853
|m_lat_dir = N|m_lat_deg = 43 |m_lat_min = 44 |m_lat_sec = 46
| устие-височина = 27
|m_lon_dir = E|m_lon_deg = 23 |m_lon_min = 53 |m_lon_sec = 07
|ширина на устието =
| устие-ширина =
| път =
|надморска височина при устието = 27 m
| карта-файл = OgostaMap.jpg
|водосборен басейн = 3 157,1 km<sup>2</sup>
| карта-описание = Карта на водосборният басейн на река Огоста
|среден отток = 25,4 m<sup>3</sup>/s (при град [[Мизия (град)|Мизия]])
|карта = OgostaMap.jpg
|карта-описание = Карта на водосборният басейн на река Огоста
|Категория на Уикисклад = Ogosta River
}}
}}
'''Огоста''' (в [[Античност|античността]] на [[Латински език|латински]] Augusta, Аугуста) е [[река]] в [[Северозападна България]], [[Област Монтана]] и [[Област Враца]], десен приток на река [[Дунав]]. Дължината и&#768; е 141,1 км, която и&#768; отрежда 17-то място сред реките на България.
'''Огоста''' (в [[Античност|античността]] на [[Латински език|латински]] Augusta, Аугуста) е [[река]] в [[Северозападна България]], [[Област Монтана]] и [[Област Враца]], десен приток на река [[Дунав]]. Дължината и&#768; е 141,1 км, която и&#768; отрежда 17-то място сред реките на България.

Версия от 16:00, 6 януари 2015

Тази статия е за реката. За язовира вижте Огоста (язовир).


Огоста
Река Огоста в района на село Хайредин
Река Огоста в района на село Хайредин

Карта на водосборният басейн на река Огоста
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Монтана
Община Чипровци
Община Георги Дамяново
Община Монтана
Община Бойчиновци
Област Враца
Община Хайредин
Община Козлодуй
Община Мизия
Дължина141 km
Водосб. басейн3 157 km²
Отток25 m³/s
Начало
Мястосеверното подножие на
връх Вража глава,
Чипровска планина
Координати43°20′22.92″ с. ш. 22°48′29.16″ и. д. / 43.3397° с. ш. 22.8081° и. д.
Надм. височина1 760 m
Устие
Мястодесен приток на река Дунав (на 685-ти км) → Черно море
Координати43°44′45.96″ с. ш. 23°53′07.08″ и. д. / 43.7461° с. ш. 23.8853° и. д.
Надм. височина27 m
Огоста в Общомедия

Огостаантичността на латински Augusta, Аугуста) е река в Северозападна България, Област Монтана и Област Враца, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 141,1 км, която ѝ отрежда 17-то място сред реките на България.

Етимология на името

Името на реката датира от римско време. Първоначалното име е било Augusta (от лат. божествена, царствена), което на простонароден латински език е звучало като Огоста (Огуст, на румънски: Ogustul). Това име е заето от заселилите се славяни и запазено във времето без съществена промяна. В Тимарските описи от 80-те години на ХV век (1480-1490)[1] е записано:

Тимар на Хюсеин, гулям-и мир, сер-и аскер на Ивраджа. Владее го и участва във военните походи съгласно султански берат. Село Лефчева, (сега село Лехчево), спадащо към Ивраджа (сега Враца). В този случай неговата рая се изсели и обитава място наречено Огост: домакинства - 63, неженени - 5, мюсюлмани - 1, приход - 9266 (акчета).

Ковачев, Румен. Опис на Никололския саджак от 80-те години на ХV век, Издателство на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", София, 1997, с. 121, ISBN 954-523-032-0

Географска характеристика

Извор, течение, устие

За начало на река Огоста е приета Чипровска река с извори под връх Вража глава (1 935 м) в Чипровска планина, на около 1 760 м н.в. До село Белимел тече в североизточна посока в тясна долина, залесена предимно с широколистни гори.

След устието на левия ѝ приток Превалска река (Превалска Огоста) завива на югоизток и образува широка коритообразна долина, заета предимно от обработваеми земи. В този ѝ участък отдясно в нея се влива река Дългоделска Огоста. След нейното устие Огоста навлиза във втория по големина язовир в България - "Огоста". Тук отдясно (в язовира) се вливат притоците ѝ Барата, Златица и Бързия. След изтичането си от язовира Огоста завива на североизток, преминава през град Монтана, приема отдясно водите на река Шугавица, а при град Бойчиновци — водите на десния си приток река Ботуня. След това реката навлиза в Дунавската равнина, като запазва североизточното си направление и тече в широка асиметрична долина — с по-стръмни десни брегове. В този участък в нея се влива само един по-голям приток — река Рибине (десен).

След село Хърлец, през Козлодуйската низина Огоста тече в общо коригирано с водозащитни диги корито заедно с най-големия си приток река Скът. Влива се отдясно в река Дунав на 685-ти км на 27 м н.в.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборният басейн на Огоста е 3 157,1 км2[2], а границите му са следните:

  • на северозапад и север — с водосборните басейни на реките Лом и Цибрица;
  • на изток, югоизток и юг — с водосборния басейн на река Искър;
  • на югозапад — с водосборния басейн на река Нишава.

Списък на притоците на река Огоста. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборният ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

  • → Вировска река
  • Рибине 47 / 269
  • → Маринска бара
  • Скът 134 / 1 074

Хидроложки показатели

Средногодишният отток на реката при град Чипровци е 0,81 m3/s, а при станция Мизия — 25,40 m3/s. Максимумът е през пролетта (април-май), което се дължи на топенето на снежната покривка и пролетните дъждове, а минимумът през август. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 - 1982/1983 г.[3]

речен отток I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII средногодишен
количество (m3/s) 22,80 31,60 45,60 48,30 49,60 33,60 14,30 7,01 10,10 5,91 15,50 20,20 25,40
количество (% от годишния обем) 7,50 10,40 15,00 15,90 16,30 11,00 4,70 2,30 3,30 5,10 6,60 7,50 100,0

Селища

По течението на реката са разположени 20 населени места, в т.ч. 4 града и 16 села:

Стопанско значение, забележителности

Десният бряг в долното течение на реката е изграден от варовикови скали. Най-голям добив на варовик с много добро качество за строителни нужди и производство на плочи за облицовка се осъществява в кариерата край с. Манастирище. Добиваните огромни каменни блокове с плътна структура и включвания на черупки от миди се обработват в гр. Мездра за производството на облицовъчни плочи от т.нар. „бял врачански камък“. Наличието на характерни включвания от морски обитатели показва, че региона е бил морско дъно в далечното минало. Добив на камък по течението на реката за строителни нужди се извършва край с. Ерден, с. Владимирово, с. Михайлово и другаде. По течението на реката има места за добив на пясък и чакъл, инертни строителни материали задоволяващи предимно нуждите на региона.

В горното течение на реката, покрай левият ѝ бряг от Монтана до Белимел, на протежение от 23,9 км, преминава третокласен път № 102 от Държавната пътна мрежа МонтанаБелоградчикДимово. От град Бойчиновци до село Гложене, покрай левият бряг на Огоста на протежение от 50,9 км преминава третокласен път № 101 от Държавната пътна мрежа ВрацаКриводолБойчиновциГложене.

В горният басейн на Огоста има построени 4-ри ВЕЦ-а: "Лопушна", "Чипровци", "Кошарник" и "Огоста". В средното и долно течение на реката водите масово се използват за напояване.

Бреговете и водите на язовир "Огоста" предлагат идеални условия за туризъм, отдих, риболов и водни спортове.

Между селата Железна и Белимел, на високия ляв бряг на реката е разположен Чипровският манастир.

Други

На името на реката е наименуван морският нос Огоста на остров Ливингстън в Южните Шетлъндски острови край бреговете на Антарктика.[4]

Вижте още

Топографска карта

Източници

  1. Ковачев, Румен. Опис на Никололския саджак от 80-те години на ХV век, Издателство на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", София, 1997, с. 121, ISBN 954-523-032-0
  2. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
  3. География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт — БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8
  4. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Ogosta Point.