Макрий Негриев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 5: Ред 5:
| роден-дата = около [[1800]]
| роден-дата = около [[1800]]
| роден-място = [[Галичник]], [[Османска империя]]
| роден-място = [[Галичник]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[1859]] / [[1863]]
| починал-дата = [[1859]]
| починал-място = [[Пазарджик]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Пазарджик]], [[Османска империя]]
}}
}}
Ред 13: Ред 13:
Макрий е роден в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]]. Син е на резбаря [[Негрий Блажев]] (Негрия Блажев), при когото се обучава и развива дарбата си.<ref name="vasiliev">„Трем на Българското възраждане“, Асен Василиев, София 1936, стр. 29.</ref>
Макрий е роден в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]]. Син е на резбаря [[Негрий Блажев]] (Негрия Блажев), при когото се обучава и развива дарбата си.<ref name="vasiliev">„Трем на Българското възраждане“, Асен Василиев, София 1936, стр. 29.</ref>


Първоначално работи като помощник на своя тъст [[Петър Филипов|Петър Филипович - Гарката]], под чието ръководство участва през 1824-25 г. в изработването на [[иконостас]]а на църквата [[Свети Спас (Скопие)|„Свети Спас“]] в [[Скопие]]. Сред стилизираната растителност на дърворезбата майсторите Гарка, Макрия и Марко от Гари издълбават свои [[автопортрет]]и, под които има надпис:<ref name="vasiliev" />
Първоначално работи като помощник на своя тъст [[Петър Филипов|Петър Филипович - Гарката]], под чието ръководство участва през 1824-25 г. в изработването на [[иконостас]]а на църквата [[Свети Спас (Скопие)|Свети Спас]] в [[Скопие]]. Сред стилизираната растителност на дърворезбата майсторите Гарка, Макрия и Марко от Гари издълбават свои [[автопортрет]]и, под които има надпис:<ref name="vasiliev" />


{{цитат|Перви майстор [[Петър Филипов|Петре Филипович]] от [[Гари]], Макриа от Галичник, Марко<ref>Марко е брат на Петре.</ref> от Гари, [[Дебрани]] от Мала река 1825.<ref>[[Асен Василиев|Василиев, Ас.]] и Божинов, Ник., „Резбите от иконостаса на църквата Св.Спас - Скопие“ стр. 13 Библиотека "Български старини в Македония" - София 1942</ref>}}
{{цитат|Перви майстор [[Петър Филипов|Петре Филипович]] от [[Гари]], Макриа от Галичник, Марко<ref>Марко е брат на Петре.</ref> от Гари, [[Дебрани]] от Мала река 1825.<ref>[[Асен Василиев|Василиев, Ас.]] и Божинов, Ник., „Резбите от иконостаса на църквата Св.Спас - Скопие“ стр. 13 Библиотека "Български старини в Македония" - София 1942</ref>}}


От около 1829 до 1835 г. Петър Филипов и Макрий Негриев резбоват иконостаса на [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]].<ref>Ангелов, В. и др. Панорама на възрожденските приложни изкуства. С., 1998, 37, 118 (бел. 58).</ref> Впоследствие Макрий се отделя от тази резбарска тайфа и почва да работи самостоятелно. Димитър Чорнаков му приписва иконостасите в черквите „[[Свети Никола (Прищина)|Свети Никола]]“ в [[Прищина]], „[[Свети Димитър (Горно Броди)|Свети Димитър]]“ в [[Горно Броди]] и „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]" в [[Скопие]].<ref>Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 182.</ref>
От около 1829 до 1835 г. Петър Филипов и Макрий Негриев резбоват иконостаса на [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]].<ref>Ангелов, В. и др. Панорама на възрожденските приложни изкуства. С., 1998, 37, 118 (бел. 58).</ref> Впоследствие Макрий се отделя от тази резбарска тайфа и почва да работи самостоятелно. Димитър Кьорнаков му приписва иконостасите в черквите „[[Свети Никола (Прищина)|Свети Никола]]“ в [[Прищина]], „[[Свети Димитър (Горно Броди)|Свети Димитър]]“ в [[Горно Броди]] и „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]] в [[Скопие]].<ref>Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 182.</ref>


Съгласно съставена от един от Макриевите правнуци, Янко Кузманов, животописна бележка той „декорирал (рязал таваните и др.) в прочутите конаци на [[Хамзи паша]] в село [[Бардовци]], до Скопие, и от благодарност бил надарен от пашата с турски мамуди.“<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 213.</ref> Пашата възлага на Негриев да украси и [[Пазарджик|пазарджишката]] [[Чарши джамия]].<ref name="eb">Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, с. 551.</ref>
Съгласно съставена от един от Макриевите правнуци, Янко Кузманов, животописна бележка той „декорирал (рязал таваните и др.) в прочутите конаци на [[Хамзи паша]] в село [[Бардовци]], до Скопие, и от благодарност бил надарен от пашата с турски мамуди.“<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 213.</ref> Пашата възлага на Негриев да украси и [[Пазарджик|пазарджишката]] [[Чарши джамия]].<ref name="eb">Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, с. 551.</ref>


Пак според Кузманов Макрия с двамата си братя [[Гюрчин Негриев|Гюрчин]] и [[Траян Негриев|Траян]] работил скулптура на [[колона|колоните]] ([[капител]]ите) в църквите [[Света Неделя (София)|„Св. Неделя“]] в [[София]], [[Света Неделя (Пловдив)|„Св. Неделя“]] в [[Пловдив]] и [[Успение Богородично (Пазарджик)|„Св. Богородица“]] в Пазарджик .<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 211.</ref> (Такава релефна украса се е правела по онова време с особена смес от вар, памук и зехтин, наречена „кюлюм“.)<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 211.</ref> Според някои учени тримата са изработили и дърворезбените иконостаси в пловдивския и пазарджишкия храм.<ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987</ref> <ref>{{cite book |title= Очерци из историята на Пловдив, част 1 |last= Шивачев|first= Стефан|authorlink= |coauthors= Александър Пишев|year= |publisher= Издателство на Община Пловдив, Исторически музаей и Историческо дружество в Пловдив|location= Пловдив|isbn= |pages= 18|url= |accessdate=}}</ref>
Пак според Кузманов Макрия с двамата си братя [[Гюрчин Негриев|Гюрчин]] и [[Траян Негриев|Траян]] работил скулптура на [[колона|колоните]] ([[капител]]ите) в църквите [[Света Неделя (София)|Света Неделя]] в [[София]], [[Света Неделя (Пловдив)|Света Неделя]] в [[Пловдив]] и [[Успение Богородично (Пазарджик)|Света Богородица]] в Пазарджик.<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 211.</ref> Такава релефна украса се е правела по онова време с особена смес от вар, памук и зехтин, наречена „кюлюм“.<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 211.</ref> Според някои учени тримата са изработили и дърворезбените иконостаси в пловдивския и пазарджишкия храм.<ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987</ref> <ref>{{cite book |title= Очерци из историята на Пловдив, част 1 |last= Шивачев|first= Стефан|authorlink= |coauthors= Александър Пишев|year= |publisher= Издателство на Община Пловдив, Исторически музаей и Историческо дружество в Пловдив|location= Пловдив|isbn= |pages= 18|url= |accessdate=}}</ref>


На 15 юни 1885 г. [[Йоаким Груев]] пише до [[Васил Стоянов]]: „Макрий Негриев от Галичник (Дебърско) бил шарач (накасчия) и живописец; той нашарил зданието на [[Хъвзъ паша|Хамзи паша]] и църквата [[Света Богородица (Пловдив)|„Св. Богородица“]] и „Св. Неделя“ в Пловдив. Умрял в 1859 у Пазарджик, дето шарил джамията.“<ref>[[Асен Василиев|Василиев, А.]] Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 214.</ref> Различни издания обаче посочват и други дати на смъртта на Негриев: било 1859,<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.450.</ref><ref name="eb" /> било след 1862<ref name="eiib" />, било 1863 година.
На 15 юни 1885 г. [[Йоаким Груев]] пише до [[Васил Стоянов]]: „Макрий Негриев от Галичник (Дебърско) бил шарач (накасчия) и живописец; той нашарил зданието на [[Хъвзъ паша|Хамзи паша]] и църквата [[Света Богородица (Пловдив)|Света Богородица]] и „Света Неделя“ в Пловдив. Умрял в 1859 у Пазарджик, дето шарил джамията.“<ref>[[Асен Василиев|Василиев, А.]] Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 214.</ref> Различни издания обаче посочват и други дати на смъртта на Негриев: било 1859,<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.450.</ref><ref name="eb" /> било след 1862<ref name="eiib" />, било 1863 година.


През 1938 г. на източната стена на пазарджишката църква „Успение Богородично“ е издълбан възпоменателен надпис: „Макрия Негриев Фръчковски от Галичник, Дебърско, Македония, майстора копаничар (резбар) на иконостаса в храма „Св. Богородица“ гр. Пазарджик, починал тук 1849 г.“ (!).<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 214. Вж. [http://gallery.mitov.org/displayimage.php?album=68&pid=13616#top_display_media фотография] на надписа от Мартин Митов. Чорнаков смята този надпис за надгробна плоча на Макрий: Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 183.</ref>
През 1938 г. на източната стена на пазарджишката църква „Успение Богородично“ е издълбан възпоменателен надпис: „Макрия Негриев Фръчковски от Галичник, Дебърско, Македония, майстора копаничар (резбар) на иконостаса в храма „Св. Богородица“ гр. Пазарджик, починал тук 1859 г.“ (!).<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 214. Вж. [http://gallery.mitov.org/displayimage.php?album=68&pid=13616#top_display_media фотография] на надписа от Мартин Митов. Чорнаков смята този надпис за надгробна плоча на Макрий: Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 183.</ref>


Четиримата Макриеви синове [[Христо Макриев]] (1841-1893), [[Исай Макриев]] (1843-1881), [[Кузман Макриев]] (1844-1899) и [[Серафим Макриев]] (1845-1869) са зографи.<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref>
Четиримата Макриеви синове [[Христо Макриев]] (1841-1893), [[Исай Макриев]] (1843-1881), [[Кузман Макриев]] (1844-1899) и [[Серафим Макриев]] (1845-1869) са зографи.<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref>

Версия от 10:55, 10 януари 2015

Макрий Негриев
Макариј Негриев Фрчковски
дърворезбар и зограф от Дебърската художествена школа

Роден
около 1800
Починал

Макрий (Макрия, Макарий) Негриев Блажев, известен като Фръчковски,[1] е дърворезбар и зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.

Биография

Макрий е роден в голямата мияшка паланка Галичник. Син е на резбаря Негрий Блажев (Негрия Блажев), при когото се обучава и развива дарбата си.[2]

Първоначално работи като помощник на своя тъст Петър Филипович - Гарката, под чието ръководство участва през 1824-25 г. в изработването на иконостаса на църквата „Свети Спас“ в Скопие. Сред стилизираната растителност на дърворезбата майсторите Гарка, Макрия и Марко от Гари издълбават свои автопортрети, под които има надпис:[2]

Перви майстор Петре Филипович от Гари, Макриа от Галичник, Марко[3] от Гари, Дебрани от Мала река 1825.[4]

От около 1829 до 1835 г. Петър Филипов и Макрий Негриев резбоват иконостаса на Бигорския манастир.[5] Впоследствие Макрий се отделя от тази резбарска тайфа и почва да работи самостоятелно. Димитър Кьорнаков му приписва иконостасите в черквите „Свети Никола“ в Прищина, „Свети Димитър“ в Горно Броди и „Света Богородица“ в Скопие.[6]

Съгласно съставена от един от Макриевите правнуци, Янко Кузманов, животописна бележка той „декорирал (рязал таваните и др.) в прочутите конаци на Хамзи паша в село Бардовци, до Скопие, и от благодарност бил надарен от пашата с турски мамуди.“[7] Пашата възлага на Негриев да украси и пазарджишката Чарши джамия.[8]

Пак според Кузманов Макрия с двамата си братя Гюрчин и Траян работил скулптура на колоните (капителите) в църквите „Света Неделя“ в София, „Света Неделя“ в Пловдив и „Света Богородица“ в Пазарджик.[9] Такава релефна украса се е правела по онова време с особена смес от вар, памук и зехтин, наречена „кюлюм“.[10] Според някои учени тримата са изработили и дърворезбените иконостаси в пловдивския и пазарджишкия храм.[11] [12]

На 15 юни 1885 г. Йоаким Груев пише до Васил Стоянов: „Макрий Негриев от Галичник (Дебърско) бил шарач (накасчия) и живописец; той нашарил зданието на Хамзи паша и църквата „Света Богородица“ и „Света Неделя“ в Пловдив. Умрял в 1859 у Пазарджик, дето шарил джамията.“[13] Различни издания обаче посочват и други дати на смъртта на Негриев: било 1859,[14][8] било след 1862[11], било 1863 година.

През 1938 г. на източната стена на пазарджишката църква „Успение Богородично“ е издълбан възпоменателен надпис: „Макрия Негриев Фръчковски от Галичник, Дебърско, Македония, майстора копаничар (резбар) на иконостаса в храма „Св. Богородица“ гр. Пазарджик, починал тук 1859 г.“ (!).[15]

Четиримата Макриеви синове Христо Макриев (1841-1893), Исай Макриев (1843-1881), Кузман Макриев (1844-1899) и Серафим Макриев (1845-1869) са зографи.[16]

Бележки

  1. Фръча е диалектна дума за четка: Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр.39
  2. а б „Трем на Българското възраждане“, Асен Василиев, София 1936, стр. 29.
  3. Марко е брат на Петре.
  4. Василиев, Ас. и Божинов, Ник., „Резбите от иконостаса на църквата Св.Спас - Скопие“ стр. 13 Библиотека "Български старини в Македония" - София 1942
  5. Ангелов, В. и др. Панорама на възрожденските приложни изкуства. С., 1998, 37, 118 (бел. 58).
  6. Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 182.
  7. Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 213.
  8. а б Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, с. 551.
  9. Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 211.
  10. Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 211.
  11. а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987
  12. Шивачев, Стефан и др. Очерци из историята на Пловдив, част 1. Пловдив, Издателство на Община Пловдив, Исторически музаей и Историческо дружество в Пловдив. с. 18.
  13. Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 214.
  14. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.450.
  15. Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 214. Вж. фотография на надписа от Мартин Митов. Чорнаков смята този надпис за надгробна плоча на Макрий: Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 183.
  16. Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.