Вилхелм IV (Хесен-Касел): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 17:37, 11 януари 2015

Вилхелм IV Мъдрия (Шаблон:Lang-de, * 24 юни 1532 в Касел, † 25 август 1592 в Касел) aus от Дом Хесен е от 1567 до 1592 г. първият ландграф на Хесен-Касел и основател на линията Хесен-Касел.

Вилхелм поддържа природните науки и е компетентен и известен астроном. Той основава в Касел първата астрономическа обсерватория в Средна Европа, оборудва я с най-модерните инструменти и помага на Тихо Брахе. От 1579 г. при него работи Йост Бюрги. Вилхелм изработва сбирка от ценни часовници и научни инструменти от всякакъв вид.

Той е най-голямият син на ландграф Филип I Великодушни от Хесен (1504–1567) и съпругата му Христина Саксонска (1505–1549), дъщеря на херцог Георг от Саксония. През 1547 г. баща му предава на него и майка му управлението и отива в затвор на император Карл V. След договора от Пасау баща му се връща обратно от затвора и дава на Вилхелм да участва и по-нататък в управлението. Той замества баща си в изборите на ерцхерцог Максимилиан през 1562 г. за римски крал във Франкфурт. На 6 април 1562 г. баща му поделя земите си между Вилхелм и неговите братя. Вилхелм получава Долен Хесен, с резиденция град Касел, голяма част от бившето Графство Цигенхайн и хеската част от Господство Шмалкалден.

На 28 май 1568 г. братята се споразумяват в Цигенхайн за подялбата. Вилхелм стака така основател на линията Касел на хеската княжеска фамилия. Неговите три по-малки братя основават линиите Хесен-Марбург, Хесен-Рейнфелс и Хесен-Дармщат.^[1]

Семейство и деца

Вилхелм IV се жени на 11 февруари 1566 г. в Марбург за Сабина от Вюртемберг (1549–1581), дъщеря на херцог Христоф от Вюртемберг (1515–1568) и принцеса Анна Мария от Бранденбург-Ансбах (1526–1589).

Вилхелм IV има от брака му със Сабина от Вюртемберг децата:

Анна Мария (1567-1626); ∞ 1589 граф Лудвиг II от Насау-Саарбрюкен (1565–1627)
Хедвиг (1569-1644); ∞ 1597 граф Ернст фон Холщайн-Шаумбург (1569–1622)
Агнес (1569-1569)
Софи (1571-1616)
Мориц (1572-1632), ландграф на Хесен-Касел; ∞ 1. 1593 графиня Агнес фон Солмс-Мюнценберг (1578–1602); ∞ 2. 1603 графиня Юлиана фон Насау-Диленбург (1587–1643)
Сабина (1573-1573)
Сидония (1574-1575)
Християн (1575-1578)
Елизабет (1577-1578)
Христина (1578-1658); ∞ 1598 херцог Йохан Ернст II от Саксония-Айзенах (1566–1638)
Юлиана (1581-1581)

Вилхелм има от преди брака му извънбрачни деца с Елизабет Валенщайн:

Христине (1552?–); ∞ 1570 Николаус от Гаугребен
Филип Вилхелм фон Корнберг (1553-1616); ∞ 1. 1582 Анна Христина фон Фалкен († 1602); ∞ 2. 1603 Христина фон Бойнебург (1582–1632)
Вилхелм († 1564)

Източници

↑ Walther Ribbeck: Wilhelm IV. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 32–39.

Литература

F. Albrecht: Die Sternwarte des Landgrafen von Hessen Wilhelms IV. zu Kassel, in: Das Weltall. Illustrierte Zeitschrift für Astronomie und verwandte Gebiete 2 (1902), S. 229-237, 251-254.
Jürgen Hamel: Die astronomischen Forschungen in Kassel unter Wilhelm IV. Mit einer Teiledition der deutschen Übersetzung des Hauptwerkes von Copernicus um 1586 (Acta Historica Astronomiae; 2). Thun: Deutsch 1998.
Paul A. Kirchvogel: Tycho Brahe als astronomischer Freund des Landgrafen Wilhelm IV. von Hessen-Kassel, in: Sudhoffs Archiv 61 (1977), S. 165-172.
Paul A. Kirchvogel: Wilhelm IV, Tycho Brahe, and Eberhard Baldewein - the Missing Instruments of the Kassel Observatory, in: Vistas in Astronomy 9 (1968), S. 109-121.
John H. Leopold: Astronomen, Sterne, Geräte. Landgraf Wilhelm IV. und seine sich selbst bewegenden Globen. Luzern: Fremersdorf, 1986.
Ludolf von Mackensen: Die erste Sternwarte Europas mit ihren Instrumenten und Uhren. 400 Jahre Jost Bürgi in Kassel. Ausstellungskatalog hg. v. Landesmuseum in Kassel. München: Callwey 1979.
Sabine Salloch: Das hessische Medizinalwesen unter den Landgrafen Wilhelm IV. und Moritz dem Gelehrten. Rolle und Wirken der fürstlichen Leibärzte. Diss. Marburg 2006.
Senta Schulz: Wilhelm IV. Landgraf von Hessen-Kassel (1532-1592). Diss. Leipzig 1941.
Bernhard Sticker: Landgraf Wilhelm IV. und die Anfänge der modernen astronomischen Meßkunst, in: Sudhoffs Archiv für Geschichte der Medizin und der Naturwissenschaften 40 (1956), S. 15-25.
Christoph Rothmann, Miguel A. Granada, Jürgen Hamel, Ludolf von Mackensen, Christoph Rothmanns Handbuch der Astronomie von 1589, Verlag Harri Deutsch 2003

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Вилхелм IV (Хесен-Касел).

[1] Walther Ribbeck: Wilhelm IV. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 32–39.

[1]

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 Вилхелм поддържа [[Природни науки|природните науки]] и е компетентен и известен [[астроном]]. Той основава в Касел първата астрономическа [[обсерватория]] в Средна Европа, оборудва я с най-модерните инструменти и помага на [[Тихо Брахе]]. От 1579 г. при него работи [[Йост Бюрги]]. Вилхелм изработва сбирка от ценни часовници и научни инструменти от всякакъв вид.
-Той е най-голямият син на ландграф [[Филип I (Хесен)|Филип I Великодушни от Хесен]] (1504–1567) и съпругата му Христина Саксонска (1505–1549), дъщеря на херцог [[Георг Брадати|Георг от Саксония]]. През 1547 г. баща му предава на него и майка му управлението и отива в затвор на император [[Карл V (Свещена Римска империя)|Карл V]]. След договора от Пасау баща му се връща обратно от затвора и дава на Вилхелм да участва и по-нататък в управлението. Той замества баща си в изборите на ерцхерцог [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан]] през 1562 г. за римски крал във Франкфурт. На 6 април 1562 г. баща му поделя земите си между Вилхелм и неговите братя. Вилхелм получава [[Долен Хесен]], с резиденция град [[Касел]], голяма част от бившото [[Графство Цигенхайн]] и хеската част от [[Господство Шмалкалден]].
+Той е най-голямият син на ландграф [[Филип I (Хесен)|Филип I Великодушни от Хесен]] (1504–1567) и съпругата му Христина Саксонска (1505–1549), дъщеря на херцог [[Георг Брадати|Георг от Саксония]]. През 1547 г. баща му предава на него и майка му управлението и отива в затвор на император [[Карл V (Свещена Римска империя)|Карл V]]. След договора от Пасау баща му се връща обратно от затвора и дава на Вилхелм да участва и по-нататък в управлението. Той замества баща си в изборите на ерцхерцог [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан]] през 1562 г. за римски крал във Франкфурт. На 6 април 1562 г. баща му поделя земите си между Вилхелм и неговите братя. Вилхелм получава [[Долен Хесен]], с резиденция град [[Касел]], голяма част от бившето [[Графство Цигенхайн]] и хеската част от [[Господство Шмалкалден]].
 На 28 май 1568 г. братята се споразумяват в Цигенхайн за подялбата. Вилхелм стака така основател на линията Касел на хеската княжеска фамилия. Неговите три по-малки братя основават линиите  [[Хесен-Марбург]], [[Хесен-Рейнфелс]] и [[Хесен-Дармщат]].<ref> Walther Ribbeck: [http://de.wikisource.org/wiki/ADB:Wilhelm_IV._(Landgraf_von_Hessen-Kassel) ''Wilhelm IV'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 32–39.