Георги Вълков (инженер): Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Добавяне на Категория:Добруджански българи, ползвайки HotCat |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
[[Категория:Български инженери]] |
[[Категория:Български инженери]] |
||
[[Категория:Тулчанци]] |
[[Категория:Тулчанци]] |
||
[[Категория:Добруджански българи]] |
Версия от 12:17, 13 януари 2015
Георги Вълков | |
български инженер и конструктор | |
Роден | |
---|---|
Починал |
неизвестно |
Георги Драгомиров Вълков е български инженер и конструктор.
Биография
Георги Вълков е роден през 1902 г. в гр. Тулча, Румъния. През 1910 г. семейството се преселва в София. Завършва техникум по електротехника и висше образование със специалност инженер в Германия.
Постъпва в Българската армия. Служи като инженер в I-а инженерна дружина, София (1928) и радиоинженер от електро-механичното отделение на Държавната военна фабрика, София (1932). Разработва късовълнова носима радиостанция за нуждите на Българската армия. Произведена е от Инженерния отдел на Държавната военна фабрика и е приета на въоръжение през 1927 г. под името БРК-1 „Цар Борис III“. Тя е първата тактическа радиостанция българско производство. Използва са в три модификации от 1927 г., 1932 г. и 1937 г. Под негово ръководство е разработена и приета на въоръжение през 1938 г. и радиостанцията БРК-8 „Княз Симеон Търновски“, модифицирана през 1941 г. И двете работят в честотния диапазон 1 500-3 000 khz.
Колектив ръководен от инж. Георги Вълков разработва прототип на 60 ватов радиопредавател за нуждите на създаващото се Радио София. Произведен е от Държавната военна фабрика и на 30 ноември 1930 г. за пръв път в ефира прозвучава Ало, ало, тук е радио София. С предавателя излъчва кооперация „Родно радио“.
От 1942 г. е представител на „Филипс“ за България. Мобилизиран е през октомври 1944 г. за участие във войната срещу Германия Предполага се, че работи във военен завод в Красноярск, СССР.
Източници
- Млеченков М., Радиоподеленията и радиостанциите на Българската войска от 1912 до 1955 г., Издателство на Русенкия университет „Ангел Кънчев“, Рс., 2001, 23
- Баева И. и кол., История на съобщенията в България, С., 1997