Президент на Италия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 28 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q332711.
Carmel (беседа | приноси)
Ред 56: Ред 56:
#[[Оскар Луиджи Скалфаро]] ([[1992]]-[[1999]])
#[[Оскар Луиджи Скалфаро]] ([[1992]]-[[1999]])
#[[Карло Адзельо Чампи]] ([[1999]]-[[2006]])
#[[Карло Адзельо Чампи]] ([[1999]]-[[2006]])
#[[Джорджо Наполитано]] ([[2006]]-днес)
#[[Джорджо Наполитано]] ([[2006]]-[[2015]])


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 16:01, 14 януари 2015

Знаме на Президента на Италианската Република

Президентът на Италианската Република (Шаблон:Lang-it) е държавен глава на Италия и представя народното съединение, както италианската конституция установява. Президентът се избира посредством тайно гласуване от страна на парламента и на представители на областите[1] и неговият мандат е 7 години (наречен "президентски мандат").

Италианската конституция установява че всеки италиански гражданин (мъж или жена), който е навършил петдесет години и който има всички граждански и политически права, може да се избира. Засега никоя жена никога е била избрана за президент.

Президентът има седалище в Рим, в Дворец Куиринале, обаче може да избере да не живее задължително там, като бившите президенти Сандро Пертини, Франческо Косига и Оскар Луиджи Скалфаро.

Сегашният и единасети президент на Италия е Джорджо Наполитано.

Роля на президента

Дворец Куиринале - официално седалище на Президента на Италия

Италианската конституция установява президентските права и задължения. Тъй като Италия е парламентарна република, президентът ѝ има ограничени политически власти по отношение на министерския съвет (изпълнителен орган) и на парламента (законодателен орган).

Според конституцията президентът:

  • приема дипломатически функционери;
  • ратифицира международни договори, след утвърждаването на парламента;
  • посещава официално чужди страни;
  • обявява война, след утвърждаването на парламента;
  • може да назначава пет пожизнени сенатори;
  • изпраща послания на парламента;
  • свиква или събира парламента;
  • разпусква парламента, след завършването на правителство, с изключение на последните месеци на своя мандат (бял семестър);
  • насрочва нови избори и определя първото събиране на новия парламент;
  • разрешава представянето на правителствени законопроекти в парламента;
  • издава утвъждените закони;
  • праща обратно на парламента неиздадените закони, с мотивировка, и пита парламентаристите да ги преразглеждат (ако парламентът утвърждава отново закона, президентът трябва да го издаде);
  • насрочва референдумите и утвърждава резултатите;
  • назначава нов президент на Министерския съвет (Министър-председател) след изборите;
  • по предложение на новия министър-председател, назначава министрите на ново правителство;
  • приема правителствената клетва или оставка;
  • обнародва административни правителствени протоколи;
  • председателства Върховния Защитен Съвет (Consiglio Supremo di Difesa - CSD) и задържа (недействителна) заповед на военните сили;
  • заповядва разпускването на регионалните съвети и оставките на регионалните президенти;
  • прелседателства Върховния Магистратурен Съвет (Consiglio Superiore della Magistratura - CSM);
  • помилва затворници и заменя наказания.

Президентски мандат

Освен установения си седемгодишен срок, президентският мандат може да се прекъсва заради:

  • доброволна оставка;
  • смърт;
  • сериозна болест;
  • отстранение, в случай че президентът е виновен за предателство към държавата или посегателство върху конституцията.

Заслужил президент

Бившите президенти на Италия са назначени за "Заслужили Президенти на Италианската Република", и, с изключение на отказ, те стават пожизнени сенатори.

Президенти на Италия

  1. Енрико де Никола (1 януари-12 май 1948);
  2. Луиджи Ейнауди (1948-1955)
  3. Джовани Гронки (1955-1962)
  4. Антонио Сени (1962-1964)
  5. Джузепе Сарагат (1964-1971)
  6. Джовани Леоне (1971-1978)
  7. Сандро Пертини (1978-1985)
  8. Франческо Косига (1985-1992)
  9. Оскар Луиджи Скалфаро (1992-1999)
  10. Карло Адзельо Чампи (1999-2006)
  11. Джорджо Наполитано (2006-2015)

Източници

Външни препратки