Президент на Италия: Разлика между версии
Ред 56: | Ред 56: | ||
#[[Оскар Луиджи Скалфаро]] ([[1992]]-[[1999]]) |
#[[Оскар Луиджи Скалфаро]] ([[1992]]-[[1999]]) |
||
#[[Карло Адзельо Чампи]] ([[1999]]-[[2006]]) |
#[[Карло Адзельо Чампи]] ([[1999]]-[[2006]]) |
||
#[[Джорджо Наполитано]] ([[2006]]- |
#[[Джорджо Наполитано]] ([[2006]]-[[2015]]) |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 16:01, 14 януари 2015
Президентът на Италианската Република (Шаблон:Lang-it) е държавен глава на Италия и представя народното съединение, както италианската конституция установява. Президентът се избира посредством тайно гласуване от страна на парламента и на представители на областите[1] и неговият мандат е 7 години (наречен "президентски мандат").
Италианската конституция установява че всеки италиански гражданин (мъж или жена), който е навършил петдесет години и който има всички граждански и политически права, може да се избира. Засега никоя жена никога е била избрана за президент.
Президентът има седалище в Рим, в Дворец Куиринале, обаче може да избере да не живее задължително там, като бившите президенти Сандро Пертини, Франческо Косига и Оскар Луиджи Скалфаро.
Сегашният и единасети президент на Италия е Джорджо Наполитано.
Роля на президента
Италианската конституция установява президентските права и задължения. Тъй като Италия е парламентарна република, президентът ѝ има ограничени политически власти по отношение на министерския съвет (изпълнителен орган) и на парламента (законодателен орган).
Според конституцията президентът:
- приема дипломатически функционери;
- ратифицира международни договори, след утвърждаването на парламента;
- посещава официално чужди страни;
- обявява война, след утвърждаването на парламента;
- може да назначава пет пожизнени сенатори;
- изпраща послания на парламента;
- свиква или събира парламента;
- разпусква парламента, след завършването на правителство, с изключение на последните месеци на своя мандат (бял семестър);
- насрочва нови избори и определя първото събиране на новия парламент;
- разрешава представянето на правителствени законопроекти в парламента;
- издава утвъждените закони;
- праща обратно на парламента неиздадените закони, с мотивировка, и пита парламентаристите да ги преразглеждат (ако парламентът утвърждава отново закона, президентът трябва да го издаде);
- насрочва референдумите и утвърждава резултатите;
- назначава нов президент на Министерския съвет (Министър-председател) след изборите;
- по предложение на новия министър-председател, назначава министрите на ново правителство;
- приема правителствената клетва или оставка;
- обнародва административни правителствени протоколи;
- председателства Върховния Защитен Съвет (Consiglio Supremo di Difesa - CSD) и задържа (недействителна) заповед на военните сили;
- заповядва разпускването на регионалните съвети и оставките на регионалните президенти;
- прелседателства Върховния Магистратурен Съвет (Consiglio Superiore della Magistratura - CSM);
- помилва затворници и заменя наказания.
Президентски мандат
Освен установения си седемгодишен срок, президентският мандат може да се прекъсва заради:
- доброволна оставка;
- смърт;
- сериозна болест;
- отстранение, в случай че президентът е виновен за предателство към държавата или посегателство върху конституцията.
Заслужил президент
Бившите президенти на Италия са назначени за "Заслужили Президенти на Италианската Република", и, с изключение на отказ, те стават пожизнени сенатори.
Президенти на Италия
- Енрико де Никола (1 януари-12 май 1948);
- Луиджи Ейнауди (1948-1955)
- Джовани Гронки (1955-1962)
- Антонио Сени (1962-1964)
- Джузепе Сарагат (1964-1971)
- Джовани Леоне (1971-1978)
- Сандро Пертини (1978-1985)
- Франческо Косига (1985-1992)
- Оскар Луиджи Скалфаро (1992-1999)
- Карло Адзельо Чампи (1999-2006)
- Джорджо Наполитано (2006-2015)