Йохан Бернули: Разлика между версии
м шаблони за раждане и смърт |
|||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| описание= швейцарски математик |
| описание= швейцарски математик |
||
| наставка= |
| наставка= |
||
| роден-дата= |
| роден-дата={{др|1667|07|27|1}} |
||
| роден-място=[[Базел]], [[Швейцария]] |
| роден-място=[[Базел]], [[Швейцария]] |
||
| починал-дата= |
| починал-дата={{дсг|1748|01|01|1667|07|27|1}} |
||
| починал-място=[[Базел]], [[Швейцария]] |
| починал-място=[[Базел]], [[Швейцария]] |
||
}} |
}} |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
До най-значимите си резултати Йохан Бернули достигнал в областите [[диференциално и интегрално смятане]], [[вариационно смятане]], [[геометрия]] и [[механика]]. |
До най-значимите си резултати Йохан Бернули достигнал в областите [[диференциално и интегрално смятане]], [[вариационно смятане]], [[геометрия]] и [[механика]]. |
||
През [[1742]] г. той публикува курса си по интегрално смятане. Развил теорията на [[показателна функция|показателните функции]] и въвел правилото за решаване на неопределености от тип <math>\frac{0}{0}</math>, което, макар и открито от него през [[1694]] г., е познато повече като "правило на Лопитал" или "правило на Бернули-Лопитал". Истината за авторството излиза наяве едва през [[1920]] г., когато е открит ръкописът на Бернули ''"Лекции по диференциално смятане" ("Lectiones de calculo differentialium")'' - първото систематично изложение по математически анализ. |
През [[1742]] г. той публикува курса си по интегрално смятане. Развил теорията на [[показателна функция|показателните функции]] и въвел правилото за решаване на неопределености от тип <math>\frac{0}{0}</math>, което, макар и открито от него през [[1694]] г., е познато повече като "правило на Лопитал" или "правило на Бернули-Лопитал". Истината за авторството излиза наяве едва през [[1920]] г., когато е открит ръкописът на Бернули ''"Лекции по диференциално смятане" ("Lectiones de calculo differentialium")'' - първото систематично изложение по математически анализ. |
||
Йохан е считан за баща на вариационното смятане с трудовете си върху въведената от него през 1696 г. [[брахистохрона]], [[изохрона]]та и [[геодезична линия|геодезичната линия]]. Открива геометрични свойства на последната, които прилага в [[диференциално уравнение|диференциалните уравнения]]. Новата област е и повод за някои от най-разгорещените спорове между двамата братя Бернули. |
Йохан е считан за баща на вариационното смятане с трудовете си върху въведената от него през 1696 г. [[брахистохрона]], [[изохрона]]та и [[геодезична линия|геодезичната линия]]. Открива геометрични свойства на последната, които прилага в [[диференциално уравнение|диференциалните уравнения]]. Новата област е и повод за някои от най-разгорещените спорове между двамата братя Бернули. |
||
Версия от 23:52, 15 януари 2015
| Йохан Бернули Johann Bernoulli | |
| швейцарски математик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Базел, Швейцария |
| Религия | Калвинизъм |
| Учил в | Базелски университет |
| Работил в | Базелски университет Гронингенски университет (1694 – 1705)[1] |
| Награди | Член на Британското кралско научно дружество |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Якоб Бернули |
| Деца | Николас II Бернули Даниел Бернули Йохан II Бернули |
| Подпис |  |
| Йохан Бернули в Общомедия | |
Йохан Бернули (Johann Bernoulli, още срещан като Jean, John) е швейцарски математик, член на математическата династия Бернули, по-млад брат на Якоб Бернули.
Биография
Като млад Йохан смятал да се занимава с медицина и дори защитил докторат, но запознаването му с трудовете на Готфрид Лайбниц го подтикнали да стане математик. През целия си живот поддържа активна научна кореспонденция с Лайбниц, като много от резултатите му идват вследствие на обмяната на идеи с него, често в ожесточено съперничество с брат си Якоб.
През 1695 г. станал професор по математика в Университета в Гронинген (Холандия), а след смъртта на брат му през 1705 г. заема мястото му в Базелския университет. По-късно попътешествал и се установил в Париж. Там преподавал математика и един от учениците му бил Гийом Франсоа де Лопитал. Ученици са му били още Леонард Ойлер и тримата му сина: Николас II, Даниел, Йохан II. И тримата впоследствие станали професори по математика, но най-изявен от тях бил Даниел.
Приноси
До най-значимите си резултати Йохан Бернули достигнал в областите диференциално и интегрално смятане, вариационно смятане, геометрия и механика.
През 1742 г. той публикува курса си по интегрално смятане. Развил теорията на показателните функции и въвел правилото за решаване на неопределености от тип , което, макар и открито от него през 1694 г., е познато повече като "правило на Лопитал" или "правило на Бернули-Лопитал". Истината за авторството излиза наяве едва през 1920 г., когато е открит ръкописът на Бернули "Лекции по диференциално смятане" ("Lectiones de calculo differentialium") - първото систематично изложение по математически анализ.
Йохан е считан за баща на вариационното смятане с трудовете си върху въведената от него през 1696 г. брахистохрона, изохроната и геодезичната линия. Открива геометрични свойства на последната, които прилага в диференциалните уравнения. Новата област е и повод за някои от най-разгорещените спорове между двамата братя Бернули.
Резултатите на Йохан Бернули в геометрията са свързани най-много с изследвания на равнинни криви и пресмятане на квадратурите им. През 1715 г. дава за първи път определение за пространствени координати.
Йохан има приноси и в областта на механиката: с изследвания върху теорията на удара, върху движение на тела в съпротивителна среда, теория за живата сила, принципа за виртуалната скорост и др.
Използвани източници
- "Выдающиеся математики", А. И. Бородин, А. С. Бугай, "Радянська школа", Киев, 1987
- "Математически енциклопедичен речник", В. Гелерт, Х. Кестнер, З. Нойбер, ДИ Наука и изкуство, София, 1983
- "Математически термини", Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984