Кожьол: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
жь
малка пр.
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:DudyWielkopolskie.jpg|мини|350п|дясно|Дует от 2 кожьола]]
[[Файл:DudyWielkopolskie.jpg|мини|350п|дясно|Дует от 2 кожьола]]
'''Кожьо̀лът (козел)''' (на [[Полски език|полски]] ''kozioł, koza'') е старинен [[Полша|полски]] [[музикален инструмент]] от типа на [[Гайда|гайдите]]. Понякога е наричан ''дуди''.
'''Кожьо̀лът''', '''козел)''' (на [[Полски език|полски]] ''kozioł, koza'') е старинен [[Полша|полски]] [[музикален инструмент]] от типа на [[Гайда|гайдите]]. Понякога е наричан ''дуди''.


В наше време в [[Полша]] съществуват 8 вида гайди, разпространени в 5 района. Един от тях е кожьолът, който почти отпада след [[Първата световна война]], но през последното десетилетие интересът към него се възражда. Наименованието му произлиза от полската дума за [[козел]] и [[коза]], тъй като се изработва от [[кожа]]та на това [[Животни|животно]].<ref name="Bagpipes">[http://www.dudziarz.art.pl/polskie.html Polish Bagpipes]</ref>
В наше време в [[Полша]] съществуват 8 вида гайди, разпространени в 5 района. Един от тях е кожьолът, който почти отпада след [[Първата световна война]], но през последното десетилетие интересът към него се възражда. Наименованието му произлиза от полската дума за [[козел]] и [[коза]], тъй като се изработва от [[кожа]]та на това [[Животни|животно]].<ref name="Bagpipes">[http://www.dudziarz.art.pl/polskie.html Polish Bagpipes]</ref>


Съществуват няколко варианта на кожьоли – с мехове, които се надуват с уста и такива, при които вкарването на въздуха става с [[духало]]. Инструментът е запазен само в около 15-ина села в [[Любушко войводство]] на запад от град [[Волщин]] и около стотина села във [[Великополско войводство]] на юг от [[Познан]]. Съществуват две основни разновидности, които се различават по големина, конструктивни елементи и [[звук]]. В северната част около градовете [[Кошчян]], [[Бук (град)|Бук]] и [[Опаленица]] козиолите са по-малки, а звукът е по-висок и писклив. Краищата на [[гайдуница]]та и на ручилото се извиват нагоре и завършва фуниевидно, подобно на рог. Тръбите са изработени на сектори частично. Южният тип, разпространен край [[Гостин]] и [[Равич]], е с по-големи размери. Гайдуницата също завършва с форма на рог, но преминаването към него е по-остро, а ручилото се състои от три части, чиито връзки се осъществяват от [[метал]]ни тръбички. Съществуват и [[хибрид]]ни видове, нещо средно между двата типа. При всички козиоли понякога мехът се покрива с декоративна [[Плат|тъкан]] с ресни, пришити в шевовете. Много често на върха на гайдуницата като украса се поставя стилизирана козя глава.<ref name="Bagpipes"/>
Съществуват няколко варианта на кожьоли – с мехове, които се надуват с уста и такива, при които вкарването на въздуха става с [[духало]]. Инструментът е запазен само в около 15-ина села в [[Любушко войводство]] на запад от град [[Волщин]] и около стотина села във [[Великополско войводство]] на юг от [[Познан]]. Съществуват две основни разновидности, които се различават по големина, конструктивни елементи и [[звук]]. В северната част около градовете [[Кошчян]], [[Бук (град)|Бук]] и [[Опаленица]] козиолите са по-малки, а звукът е по-висок и писклив. Краищата на [[гайдуница]]та и на ручилото се извиват нагоре и завършва фуниевидно, подобно на рог. Тръбите са изработени на сектори частично. Южният тип, разпространен край [[Гостин]] и [[Равич]], е с по-големи размери. Гайдуницата също завършва с форма на рог, но преминаването към него е по-остро, а ручилото се състои от три части, чиито връзки се осъществяват от [[метал]]ни тръбички. Съществуват и [[хибрид]]ни видове, нещо средно между двата типа. При всички козиоли понякога мехът се покрива с декоративна [[Плат|тъкан]] с ресни, пришити в шевовете. Много често на върха на гайдуницата като украса се поставя стилизирана козя глава.<ref name="Bagpipes"/>


Стилът на свирене също е различен – на север звуците преминават плавно един във друг в [[легато]], а на юг се изсвирват по-кратко и отсечено – в [[стакато]]. Южните музиканти са известни с много бързото и рязко стакато, изпълнено с доста свити пръсти, така че звуците наподобяват звънко бълбукане.<ref name="Bagpipes"/>
Стилът на свирене също е различен – на север звуците преминават плавно един във друг в [[легато]], а на юг се изсвирват по-кратко и отсечено – в [[стакато]]. Южните музиканти са известни с много бързото и рязко стакато, изпълнено с доста свити пръсти, така че звуците наподобяват звънко бълбукане.<ref name="Bagpipes"/>

Версия от 20:10, 17 януари 2015

Дует от 2 кожьола

Кожьо̀лът, козел) (на полски kozioł, koza) е старинен полски музикален инструмент от типа на гайдите. Понякога е наричан дуди.

В наше време в Полша съществуват 8 вида гайди, разпространени в 5 района. Един от тях е кожьолът, който почти отпада след Първата световна война, но през последното десетилетие интересът към него се възражда. Наименованието му произлиза от полската дума за козел и коза, тъй като се изработва от кожата на това животно.[1]

Съществуват няколко варианта на кожьоли – с мехове, които се надуват с уста и такива, при които вкарването на въздуха става с духало. Инструментът е запазен само в около 15-ина села в Любушко войводство на запад от град Волщин и около стотина села във Великополско войводство на юг от Познан. Съществуват две основни разновидности, които се различават по големина, конструктивни елементи и звук. В северната част около градовете Кошчян, Бук и Опаленица козиолите са по-малки, а звукът е по-висок и писклив. Краищата на гайдуницата и на ручилото се извиват нагоре и завършва фуниевидно, подобно на рог. Тръбите са изработени на сектори частично. Южният тип, разпространен край Гостин и Равич, е с по-големи размери. Гайдуницата също завършва с форма на рог, но преминаването към него е по-остро, а ручилото се състои от три части, чиито връзки се осъществяват от метални тръбички. Съществуват и хибридни видове, нещо средно между двата типа. При всички козиоли понякога мехът се покрива с декоративна тъкан с ресни, пришити в шевовете. Много често на върха на гайдуницата като украса се поставя стилизирана козя глава.[1]

Стилът на свирене също е различен – на север звуците преминават плавно един във друг в легато, а на юг се изсвирват по-кратко и отсечено – в стакато. Южните музиканти са известни с много бързото и рязко стакато, изпълнено с доста свити пръсти, така че звуците наподобяват звънко бълбукане.[1]

Съществуват два вида кожьоли – бял и черен. Белият се нарича още веселниweselny (булчински), а черният – дошлюбни doślubny (сватбатен). И двете наименования имат смисъл на сватбен кожьол, но се отнасят до различен етап от сватбения процес.[1]

Бял кожьол

Белият кожьол представлява обикновена универсална гайда, изработена от кожата на бяла коза, с руното навън. Около основата на гайдуницата край главината обикновено се обточва с червена лента. Върху лицевата страна на гайдуницата са разположени 6 или 7 пръстови дупки, а на обратната страна – още една за палеца на ръката. Ручилото е разделено на три сектора. Има три къси взаимно свързани последователно тръби, които при свирене се прехвърлят през лявото рамо и висят на гърба вертикално надолу. Музиката е бавна, до средно бърза с плавно изпълнение на легатото.[1]

Черен кожьол

Черният кожьол е направен от лицева кожа на черна коза, без видимо руно, а звукът му е по-писклив. Гайдуницата е цяла, без да се разделя на секции. При свирене ручилото се балансира в хоризонтално положение на лявото рамо на изпълнителя. Това е ритуален инструмент, който традиционно участва в първата част на полската сватба. Докато свири черният козиол, а това е през целия ден и по време на вечерята, музиката се заплаща от младоженеца. След вечеря започва да свири белият козиол и музиката се плаща от този, който поръчва поздрава или танца.[1]

Според устни предания около 1800 г. са съществували оркестри, съставени от стотина козиола. След Първата световна война към изпълненията на козиола се добавя още кларинет, а по-късно и цигулка, като тази комбинация се превръща в традиционен полски ансамбъл. Трите инструмента заедно свирят в унисон и почти една и съща мелодия с еднаква орнаментика. Днес в някои селища съществуват групи от по 5, 6 или дори 7 кожьола.[1]

Външни препратки

Източници