Аглутинативен език: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Drzewianin (беседа | приноси) форматиране: 7x кавички, 2x А|АБ, 2x нов ред, тире (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Шаблон:Лингвистична типология}} |
{{Шаблон:Лингвистична типология}} |
||
'''Аглутинативният език''' е вид [[синтетичен език]] с [[морфология]], която използва най-вече [[аглутинация]]: думите се образуват като се добавят фонетично не променящи се морфеми [[Основа (морфология)|афикс]] към [[Корен (морфология)|корена]]. В аглутинативните езици всеки афикс е [[свързана морфема]] с едно значение (като |
'''Аглутинативният език''' е вид [[синтетичен език]] с [[морфология]], която използва най-вече [[аглутинация]]: думите се образуват като се добавят фонетично не променящи се морфеми [[Основа (морфология)|афикс]] към [[Корен (морфология)|корена]]. В аглутинативните езици всеки афикс е [[свързана морфема]] с едно значение (като „умалително“, „минало време“, „множествено число“ и т.н.), вместо морфологични модификации с вътрешни промени на корена на думата или промяна в тона или ударението. При този вид езици корените не се променят, афиксите не се сливат с други афикси . |
||
Понятието е въведено от [[Германия|немския]] лингвист [[Вилхелм фон Хумболт]], за да класифицира езиците от [[Морфология (езикознание)|морфологична]] гледна точка. <ref>[http://books.google.bg/books?id=6IM1s8rytLQC&pg=PA84&vq=agglutinated&dq=Wilhelm+von+Humboldt+1836+agglutination&hl=bg#v=onepage&q=agglutinated&f=false The Ethnographer's Magic and Other Essays in the History of Anthropology, стр. 84]</ref> Произлиза от [[латински език|латинския]] глагол ''agglutinare'', който означава |
Понятието е въведено от [[Германия|немския]] лингвист [[Вилхелм фон Хумболт]], за да класифицира езиците от [[Морфология (езикознание)|морфологична]] гледна точка. <ref>[http://books.google.bg/books?id=6IM1s8rytLQC&pg=PA84&vq=agglutinated&dq=Wilhelm+von+Humboldt+1836+agglutination&hl=bg#v=onepage&q=agglutinated&f=false The Ethnographer's Magic and Other Essays in the History of Anthropology, стр. 84]</ref> Произлиза от [[латински език|латинския]] глагол ''agglutinare'', който означава „залепям заедно“. <ref>[http://www.etymonline.com/index.php?term=agglutination Online Etymology Dictionary, Harper Douglas]</ref> |
||
Неаглутинативните синтетични езици са [[Флективен език|флективни езици]]; морфологично те съчетават афиксите като ги |
Неаглутинативните синтетични езици са [[Флективен език|флективни езици]]; морфологично те съчетават афиксите като ги „притискат“ заедно, променяйки ги драстично в процеса и прибавяйки нови значения в един единствен афикс (например в [[испански език|испанската]] дума ''comí ''„изядох“, суфиксът -''í ''носи значението на [[Наклонение (граматика)|изявително наклонение]], [[Залог|деятелен залог]], [[Време (граматика)|минало време]], първо лице, единствено число, [[Вид на глагола|свършен вид]]). |
||
Понятието ''аглутинативен'' често се използва погрешно като синоним на [[Синтетичен език|синтетичен]]. Използван по този начин, терминът включва всички видове синтетични езици, не само аглутинативните. |
Понятието ''аглутинативен'' често се използва погрешно като синоним на [[Синтетичен език|синтетичен]]. Използван по този начин, терминът включва всички видове синтетични езици, не само аглутинативните. |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
Аглутинативните и флективните езици са двете краища на [[континуум]] с най-различни езици, клонящи към единия или другия край. Например [[японски език|японският]] е аглутинативен, но има и сливане в т.нар ''otōto'' ('''弟''' ''по-малък брат''), от ''oto+hito'' и неговите неафиксни спрежения. Синтетичен език може да използва морфологична аглутинация в съчетание с частично флективни черти, например в падежната си система (като [[Немски език|немски]], [[Холандски език|холандски]] и [[Персийски език|персийски]]). |
Аглутинативните и флективните езици са двете краища на [[континуум]] с най-различни езици, клонящи към единия или другия край. Например [[японски език|японският]] е аглутинативен, но има и сливане в т.нар ''otōto'' ('''弟''' ''по-малък брат''), от ''oto+hito'' и неговите неафиксни спрежения. Синтетичен език може да използва морфологична аглутинация в съчетание с частично флективни черти, например в падежната си система (като [[Немски език|немски]], [[Холандски език|холандски]] и [[Персийски език|персийски]]). |
||
Аглутинативните езици са склонни да имат голям брой афикси/морфеми в една дума и да правилни, тоест да нямат много [[Правилни и неправилни глаголи|неправилни глаголи]]. Например, японският език има много малко неправилни глаголи – само два са сравнително неправилни; [[луганда]] има само един (или най-много два, зависи от дефиницията на |
Аглутинативните езици са склонни да имат голям брой афикси/морфеми в една дума и да правилни, тоест да нямат много [[Правилни и неправилни глаголи|неправилни глаголи]]. Например, японският език има много малко неправилни глаголи – само два са сравнително неправилни; [[луганда]] има само един (или най-много два, зависи от дефиницията на „неправилен“); в [[Турски език|турския]] и [[Кечуа (език)|кечуа]] всички глаголи са правилни. [[Корейски език|Корейският]] има само десет неправилни форми на [[спрежение]]. [[Грузински език|Грузинският]] е изключение – той е много аглутинативен (с до 10 морфеми на дума), но има значително голям брой неправилни глаголи. |
||
== Примери == |
== Примери == |
||
Ред 31: | Ред 31: | ||
* [[Берберски езици]] |
* [[Берберски езици]] |
||
* Някои твърдят, че [[Персийски език|персийският]] е единственият аглутинативен [[Ирански езици|ирански език]] |
* Някои твърдят, че [[Персийски език|персийският]] е единственият аглутинативен [[Ирански езици|ирански език]] |
||
* много [[уралски езици]], а именно [[унгарски |
* много [[уралски езици]], а именно [[унгарски]]ят, [[фински]]ят и [[саамски езици|саамските езици]] |
||
* [[Сиуански езици]], а именно [[Лакота (език)|лакота]] и [[Ючи (език)|ючи]] |
* [[Сиуански езици]], а именно [[Лакота (език)|лакота]] и [[Ючи (език)|ючи]] |
||
* много [[тибето-бирмански езици]] |
* много [[тибето-бирмански езици]] |
||
Ред 46: | Ред 46: | ||
* [[Урартски език]] |
* [[Урартски език]] |
||
Някои добре познати [[Изкуствен език|изкуствени езици]] са аглутинативни, като [[есперанто]] и [[Клингонски език|клингонски]]. |
Някои добре познати [[Изкуствен език|изкуствени езици]] са аглутинативни, като [[есперанто]] и [[Клингонски език|клингонски]]. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Лингвистична типология]] |
[[Категория:Лингвистична типология]] |
||
[[Категория:Лингвистика]] |
[[Категория:Лингвистика]] |
Версия от 19:31, 18 януари 2015
Лингвистична типология |
---|
Морфологична |
Морфосинтактична |
Словоред |
Аглутинативният език е вид синтетичен език с морфология, която използва най-вече аглутинация: думите се образуват като се добавят фонетично не променящи се морфеми афикс към корена. В аглутинативните езици всеки афикс е свързана морфема с едно значение (като „умалително“, „минало време“, „множествено число“ и т.н.), вместо морфологични модификации с вътрешни промени на корена на думата или промяна в тона или ударението. При този вид езици корените не се променят, афиксите не се сливат с други афикси .
Понятието е въведено от немския лингвист Вилхелм фон Хумболт, за да класифицира езиците от морфологична гледна точка. [1] Произлиза от латинския глагол agglutinare, който означава „залепям заедно“. [2]
Неаглутинативните синтетични езици са флективни езици; морфологично те съчетават афиксите като ги „притискат“ заедно, променяйки ги драстично в процеса и прибавяйки нови значения в един единствен афикс (например в испанската дума comí „изядох“, суфиксът -í носи значението на изявително наклонение, деятелен залог, минало време, първо лице, единствено число, свършен вид).
Понятието аглутинативен често се използва погрешно като синоним на синтетичен. Използван по този начин, терминът включва всички видове синтетични езици, не само аглутинативните.
Аглутинативните и флективните езици са двете краища на континуум с най-различни езици, клонящи към единия или другия край. Например японският е аглутинативен, но има и сливане в т.нар otōto (弟 по-малък брат), от oto+hito и неговите неафиксни спрежения. Синтетичен език може да използва морфологична аглутинация в съчетание с частично флективни черти, например в падежната си система (като немски, холандски и персийски).
Аглутинативните езици са склонни да имат голям брой афикси/морфеми в една дума и да правилни, тоест да нямат много неправилни глаголи. Например, японският език има много малко неправилни глаголи – само два са сравнително неправилни; луганда има само един (или най-много два, зависи от дефиницията на „неправилен“); в турския и кечуа всички глаголи са правилни. Корейският има само десет неправилни форми на спрежение. Грузинският е изключение – той е много аглутинативен (с до 10 морфеми на дума), но има значително голям брой неправилни глаголи.
Примери
Примери за аглутинативни езици включват:
- Алгонкински езици, а именно кри и блекфут
- Японски език
- Корейски език
- Монголски езици
- Тунгусо-манджурски езици
- Тюркски езици
- Арменски език
- Атабаскански езици
- Австронезийски езици
- Банту езици (виж луганда)
- Дравидски езици, най-известни от които са тамилският, каннада, телугу, малаялам и тулу
- Ескимо-алеутски езици, а именно алеутският, инуктитут, юпикските езици
- Игбоидски езици
- Картвелски езици
- Североизточнокавказки и северозападнокавказки езици
- Берберски езици
- Някои твърдят, че персийският е единственият аглутинативен ирански език
- много уралски езици, а именно унгарският, финският и саамските езици
- Сиуански езици, а именно лакота и ючи
- много тибето-бирмански езици
- Кечуански езици и аймара
- Баски език
Много езици, говорени в Древният Изток са били аглутинативни:
- Гутиански език
- Еламски език
- Хатски език
- Хуритски език
- Каситски език
- Лулуби
- Шумерски език
- Урартски език
Някои добре познати изкуствени езици са аглутинативни, като есперанто и клингонски.