Бобри

Бобри

Европейски бобър (Castor fiber)

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Двустранно симетрични (Bilateria) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) клас: Бозайници (Mammalia) разред: Гризачи (Rodentia) семейство: Боброви (Castoridae) род: Бобри (Castor)

Научно наименование

Castor Linnaeus, 1758

Разпространение

Обхват на вкаменелости

хатий – настояще, 24 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н

Бобри в Общомедия

[ редактиране ]

Бобрите (Castor) са род водолюбиви гризачи от семейство Боброви (Castoridae). Сеществуват два вида бобри: бобър от Стария свят (Castor fiber), който живее в европейските иглолистни гори, и американски бобър (Castor canadensis), който се среща от Аляска и Лабрадор до Северно Мексико.

Разпространени са в Северна Америка и Европа.

Генетични изследвания на двата вида европейски и северноамерикански бобър показват специфични различия между техните популации и малко вероятната кръстоска на видовете.

Американският бобър е обявен за национално животно на Канада.

Най–големият гризач на северното полукълбо със свойте 25 - 30 кг и дължина до 130 см, бобърът живее покрай недълбоките реки с добре залесени брегове. Масивното му набито тяло е идеално приспособено към земноводния начин на живот: ципестите му задни крака му служат за плавници; овалната и сплесната опашка, изградена от сухожилия и мазнини, му служи за кормило, когато плува във водата. Впрочем той не я използва като работен инструмент, а като опора, когато поваля дървета.

Наричат го „речният цар“. Бобърът може да остава под водата в апнея, т.е. без да диша, в продължение на 5 минути, а в случай на опасност и три пъти по-дълго. Тогава той използва кислородните запаси на дробовете и тъканите си. Когато се гмурка, той затваря ноздрите, ушите и устата, но оставя отворени очите си, предпазени от прозрачна мембрана. Случва му се да диша, като показва само ноздрите над водната повърхност! Бобърът се чифтосва в реката от януари до март. Малките му бързо се научват да плуват.

Менюто на бобрите е вегетарианско. Корени на лилии, тръстикови кълнове,върбова кора и клонки от брези, ясени, лески, тополи и др. Това е менюто на бобъра, което той разнообразява с плодове и зърна (царевица, слънчоглед). Всеки ден този гризач изяжда не по-малко от 700 г кора или 2кг растения! Тъй като не може да се катери по дърветата, той е намерил друго решение: поваля ги с четирите си големи резци, като откъсва трески от 5 до 10 см. 

Европейските бобри обикновено издълбават леговищата си в бреговете или корените на някое дърво. Тези убежища имат много входове, разположени на 50см под водата. Колибите – най-вече дело на американските бобри – са изградени от дървени трески, преплетени клони и друг сртоителен материал от реката. Те са уплътнени с камъни, пясък и кал, които гризачът обработва с предните крайници. В центъра на жилището се намира помещението  за обитаване, изолирано със сухи трески и снабдено с отвод за въздуха. Бобрите строят също бентове с помощта на дънери, клони и кал, за да регулират нивото на водата. Тези бентове (и жилища) могат да достигнат 500м дължина и 4м дълбочина.

Бобрите са активни през нощта и по здрач. Живеят на семейни групи, съставени са от два възрастни екземпляра и от малките им от последните две години. Случва се много групи да съжителстват на съседни територии. Територията на една двойка обхваща от 1 до 2 км река. Бобрите очертават границите с миризлив секрет с кафяв цвят – боброва струя.

Бобърът за малко да изчезне от Франция, защото е преследван заради кожата, месото и бобровата струя, използвана в парфюмерията (само като фиксатор!). В началото на XX в. от бобъра са останали само стотина представители в долината Рона. От 1968г. видът е защитен във всички реки във Франция. Днес, след много внасяния на бобри, се наброяват хиляда представители в територията на страната.

Петнадесет минути е времето, необходимо на двойка бобри да да повалят дърво с диаметър 10 см! Когато дървото падне, двойката го изглажда, обелва кората му и го нарязва на парчета с дължина 2 м. 

Външни препратки

• Бобрите в ITIS