Валерий Минко: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Личности (Барнаул) using HotCat |
Denis BGRUS (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
| второ гражданство = |
| второ гражданство = |
||
| ръст = 189 см |
| ръст = 189 см |
||
| пост = |
| пост = десен бек |
||
| настоящ отбор = [[ПФК ЦСКА Москва|Цска Москва 2]] - асистент |
| настоящ отбор = [[ПФК ЦСКА Москва|Цска Москва 2]] - асистент |
||
| номер на фланелката = |
| номер на фланелката = |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
==Кариера== |
==Кариера== |
||
Валерий Минко започва кариерата си в Динамо Барнаул. Там играе 2 сезона. През 1989 преминава в [[ЦСКА Москва]]. Дебютира в мач с Даугава Рига в Съветската Първа Лига. През 1991 става шампион на страната и носител на купата. С младежкият национален отбор на СССР печели европейската титла. През 1993 се контузва тежко и му е изваден единият бъбрек. След тази травма Минко е извън терените 8 месеца. След възстановяването си е наложен от [[Александър Тарханов]] в центъра на |
Валерий Минко започва кариерата си в Динамо Барнаул. Там играе 2 сезона. През 1989 преминава в [[ЦСКА Москва]]. Дебютира в мач с Даугава Рига в Съветската Първа Лига. През 1991 става шампион на страната и носител на купата. С младежкият национален отбор на СССР печели европейската титла. През 1993 се контузва тежко и му е изваден единият бъбрек. След тази травма Минко е извън терените 8 месеца. След възстановяването си е наложен от [[Александър Тарханов]] отдясно на защитата, където Валерий е твърд титуляр на фона на ротациите в центъра на отбораната, където са капитана [[Евгений Бушманов]], а после и [[Сергей Мамчур]] и [[Евгений Варламов]]. През 1996 Минко за първи път е включен в списък „33 най-добри“ под номер 2. През 1998 и 1999 повтаря това постижение. Валерий се превръща в един от символите на отбора от 90-те. Изиграва над 200 мача с "червено-синята" фланелка. |
||
През 2001 [[Павел Садирин]] започва да налага [[Денис Евсиков]] и [[Олег Корнаухов]] в |
През 2001 [[Павел Садирин]] започва да налага [[Денис Евсиков]] и [[Олег Корнаухов]] в отбраната и Минко играе все по-рядко. През 2002 преминава в [[Кубан Краснодар]]. Изиграва 4 мача за краснодарци. В мач с Динамо (Санкт Петербург) Валерий получава травма на кръста, след което решава да сложи край на кариерата си. |
||
==Източници== |
==Източници== |
Версия от 19:57, 21 януари 2015
Валерий Минко | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Роден | Валерий Викентевич Минко 8 август 1971 | ||||||||
Ръст | 189 см | ||||||||
Пост | десен бек | ||||||||
Настоящ отбор | |||||||||
Отбор | Цска Москва 2 - асистент | ||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
Треньор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . |
Валерий Минко е бивш руски футболист, защитник. Дълги години играе за отбора на ЦСКА Москва. Има 4 мача за руският национален отбор.
Кариера
Валерий Минко започва кариерата си в Динамо Барнаул. Там играе 2 сезона. През 1989 преминава в ЦСКА Москва. Дебютира в мач с Даугава Рига в Съветската Първа Лига. През 1991 става шампион на страната и носител на купата. С младежкият национален отбор на СССР печели европейската титла. През 1993 се контузва тежко и му е изваден единият бъбрек. След тази травма Минко е извън терените 8 месеца. След възстановяването си е наложен от Александър Тарханов отдясно на защитата, където Валерий е твърд титуляр на фона на ротациите в центъра на отбораната, където са капитана Евгений Бушманов, а после и Сергей Мамчур и Евгений Варламов. През 1996 Минко за първи път е включен в списък „33 най-добри“ под номер 2. През 1998 и 1999 повтаря това постижение. Валерий се превръща в един от символите на отбора от 90-те. Изиграва над 200 мача с "червено-синята" фланелка. През 2001 Павел Садирин започва да налага Денис Евсиков и Олег Корнаухов в отбраната и Минко играе все по-рядко. През 2002 преминава в Кубан Краснодар. Изиграва 4 мача за краснодарци. В мач с Динамо (Санкт Петербург) Валерий получава травма на кръста, след което решава да сложи край на кариерата си.