Антон Митов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
смяна шаблон
+източник
Ред 4: Ред 4:
| рождено_име =
| рождено_име =
| характеристика = художник
| характеристика = художник
| картинка =
| картинка = Антон-Митов-автопортрет.jpg
| описание =
| описание = Автопортрет
| роден-дата = {{Дата на раждане|1862|4|1|1}}
| роден-дата = {{Дата на раждане|1862|4|1|1}}
| роден-място = [[Стара Загора|Ески Заара]], [[Османска империя]]
| роден-място = [[Стара Загора|Ески Заара]], [[Османска империя]]
Ред 25: Ред 25:
| подпис_текст =
| подпис_текст =
| уебсайт =
| уебсайт =
| общомедия =
| общомедия = Anton Mitov
}}
}}
[[Файл:Anton_Mitov_-_Pazar_na_zelenchutzi_v_Sofia.jpg|мини|250п|ляво|„Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар)“, 1917]]
[[Файл:Anton_Mitov_-_Pazar_na_zelenchutzi_v_Sofia.jpg|мини|250п|ляво|„Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар)“, 1917]]
Ред 32: Ред 32:


== Биография ==
== Биография ==
Роден е на [[1 април]] [[1862 ]] г. в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]). Починал на [[20 август]] [[1930 ]] г. в [[София]]. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на [[Национална художествена академия|Художествената академия]] (от 1912-1918 и от 1924-1927).
Роден е на [[1 април]] [[1862 ]] г. в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]). <ref>[http://www.geni.com/people/%D1%85%D1%83%D0%B4-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%9C%D0%98%D0%A2%D0%9E%D0%92/6000000005010588780 Биография на Антон Стефанов Митов в „Geni“]</ref> Починал на [[20 август]] [[1930 ]] г. в [[София]]. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на [[Национална художествена академия|Художествената академия]] (от 1912-1918 и от 1924-1927).


Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 започват да излизат във в. „[[Балканска зора]]“ и още десетина години във в. „[[Вечерна поща]]“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).
Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 започват да излизат във в. „[[Балканска зора]]“ и още десетина години във в. „[[Вечерна поща]]“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).
Ред 52: Ред 52:
* „Портрет на Иван Мърквичка“ (1908; Национална художествена галерия)
* „Портрет на Иван Мърквичка“ (1908; Национална художествена галерия)
* „Автопортрет“ (1921; Национална художествена галерия)
* „Автопортрет“ (1921; Национална художествена галерия)

== Източници ==
<references />


{{СОРТКАТ:Митов, Антон}}
{{СОРТКАТ:Митов, Антон}}

Версия от 21:01, 23 януари 2015

Тази статия е за художника. За лекаря вижте Андон Митов.

Антон Митов
художник
Автопортрет
Автопортрет
Роден
1 април 1862 г.(1862-04-01)
Починал
20 август 1930 г. (на 68 г.)
Националност България
Антон Митов в Общомедия
„Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар)“, 1917
Портрет на княз Фердинанд, 1891

Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918).

Биография

Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора). [1] Починал на 20 август 1930 г. в София. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927).

Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 започват да излизат във в. „Балканска зора“ и още десетина години във в. „Вечерна поща“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).

Известни картини

  • Първи морски пейзажи в българската живопис:
  • „Връщане от гроздобер“ (1893; Национална художествена галерия)
  • „Пазар на грозде в Евксиногад край Варна“ (1893; Национална художествена галерия)
  • „Златар на Софийския пазар“ (1898)
  • „Из Софийския пазар“ (1899)
  • „Група селяни на пазар в София“ (1903; Национална художествена галерия)
  • „Група селянки на пазар в Силистра“ (1913; Национална художествена галерия)
  • „Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар)“ (1917)
  • „Майка и син на пазар за дърва в София“ (1920; Национална художествена галерия)
  • „Портрет на Радул Канели“ (1898; Национална художествена галерия)
  • „Портрет на Иван Мърквичка“ (1908; Национална художествена галерия)
  • „Автопортрет“ (1921; Национална художествена галерия)

Източници