Антон Митов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+източник
друга картинка
Ред 27: Ред 27:
| общомедия = Anton Mitov
| общомедия = Anton Mitov
}}
}}
[[Файл:Anton_Mitov_-_Pazar_na_zelenchutzi_v_Sofia.jpg|мини|250п|ляво|„Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар), 1917]]
[[File:Anton Mitov 7.jpg|мини|280п|ляво|"Пазар на грозде в Евксиноград край Варна" (1894), [[НХГ]]]]
[[Файл:Ferdinand of Bulgaria - Anton Mitov Portrait.jpg|мини|250п|Портрет на княз Фердинанд, 1891]]
[[Файл:Ferdinand of Bulgaria - Anton Mitov Portrait.jpg|мини|250п|Портрет на княз Фердинанд, 1891]]
'''Антон Стефанов Митов''' е български [[живописец]], [[изкуствовед]], [[критик]], историк на изкуството, обществен деец, дописен член на [[БАН]] (1918).
'''Антон Стефанов Митов''' е български [[живописец]], [[изкуствовед]], [[критик]], историк на изкуството, обществен деец, дописен член на [[БАН]] (1918).

Версия от 21:32, 23 януари 2015

Тази статия е за художника. За лекаря вижте Андон Митов.

Антон Митов
художник
Автопортрет
Автопортрет
Роден
1 април 1862 г.(1862-04-01)
Починал
20 август 1930 г. (на 68 г.)
Националност България
Антон Митов в Общомедия
"Пазар на грозде в Евксиноград край Варна" (1894), НХГ
Портрет на княз Фердинанд, 1891

Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918).

Биография

Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора). [1] Починал на 20 август 1930 г. в София. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927).

Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 започват да излизат във в. „Балканска зора“ и още десетина години във в. „Вечерна поща“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).

Известни картини

  • Първи морски пейзажи в българската живопис:
  • „Връщане от гроздобер“ (1893; Национална художествена галерия)
  • „Пазар на грозде в Евксиногад край Варна“ (1893; Национална художествена галерия)
  • „Златар на Софийския пазар“ (1898)
  • „Из Софийския пазар“ (1899)
  • „Група селяни на пазар в София“ (1903; Национална художествена галерия)
  • „Група селянки на пазар в Силистра“ (1913; Национална художествена галерия)
  • „Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар)“ (1917)
  • „Майка и син на пазар за дърва в София“ (1920; Национална художествена галерия)
  • „Портрет на Радул Канели“ (1898; Национална художествена галерия)
  • „Портрет на Иван Мърквичка“ (1908; Национална художествена галерия)
  • „Автопортрет“ (1921; Национална художествена галерия)

Източници