Иван Дуйчев: Разлика между версии

Иван Дуйчев
	Иван Дуйчев
български историк, медиевист
Роден	1 май 1907 г. София, България
Починал	24 април 1986 г. (на 79 г.) София, България
Учил в	Софийски университет
Работил в	Софийски университет
Награди	Хердерова награда (1974)

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:03, 24 януари 2015

Иван Симеонов Дуйчев е виден български историк и палеограф с интереси към българската и византийската средновековна история.

Биография

Дуйчев е роден в София през 1907 година. През 1932 г. завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ като ученик на проф. Васил Златарски, проф. Петър Мутафчиев, проф. Петър Ников и проф. Петър Бицилли.

Специализира в Италия (1932-1936), където под ръководството на проф. Силвио Джузепе Меркати разработва и защитава докторат в Римския университет на тема "Българските Асеневци във Византия" (1934). Завършва и курс във Ватиканската школа по палеография и архивистика в Рим. По това време негов покровител и наставник е префектът на Архива на Ватикана кардинал Анджело Меркати.

По-късно Иван Дуйчев последователно стана асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари 1945). По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп. "Възраждане".След завземането на Македония от българската армия през април 1941г посещава многократно Македония и се запознава с тамошната култура на местното българско население.През 1942-1943г Иван Дуйчев е командирован като представител на българското население в Костур намиращ се под италианска окупация към началника на италианския военен гарнизон на Костур полковник Алдо Вениери и италианския военен комендант на града старши лейтенант Джовани Равали. Неговата малка книжка "Македония в Българската история" (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с "фашистки книги", а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език.През 1945г заради насочената в подкрепа на македонските българи просветителска и обществена дейност през войната новите гръцките власти несправедливо включват Иван Дуйчев в списък на български ,италиански и германски военни и други лица които тябва да бъдат съдени на процес в Атина като военнопрестъпници като по специално Дуйчев е обвинен в "Кражба и изнасяне на гръцки културни ценности от Гърция в България" ,каквато е трактовката на гръцките власти за българското културно наследство в егейска Македония което Дуйчев е спасил от разграбване от страна на антибългарски настроени гръцки партизани.Благодарение обаче на усилията на адвоката Стоян Бояджиев който е бил ангажиран по линия на Р.О на Българската армия да защитава всички български военни и цивилни лица обвинени на процеса българският учен е спасен чрез дезинформация за мнима смърт(и е почти единствения заедно с генерал лейтенант Иван Маринов от лицата в списъка на Гърция който оцелява тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт) а впрочем успява да се укрие за няколко месеца в едно село във околностте на Велико Търново. От 1950 г. Иван Дуйчев е старши научен сътрудник в новооснования Институт за българска история (днес Института по история) при Българска академия на науките.

През 1981 г. е избран за член на Българската академия на науките. Участник е в международни конгреси и конференции, член на Академията на науките, литературата и изкуствата в Палермо, член-коренспондент на Британската академия (Лондон), член на Понтификалната академия по археология (Рим), носител на Хердерова награда (1974). Научната му продукция включва над 500 публикации.

Библиография

Из старата българска книжнина. Кн. I. 1940.
Преписката на папа Инокентия III с българите. София, 1942.
Из старата българска книжнина. Кн. II. 1944.
Рилският светец и неговата обител. Библиотека “Златни зърна”, редактор-стопанин: Славчо Атанасов, 1947.
Миниатюрите на Манасиевана летопис. „Български художник“, 1962.
Летописа на Константин Манаси. Издателство на БАН, 1963.
Болонски псалтир. Издателство на БАН, 1968.
Българско Средновековие. Издателство Наука и Изкуство, 1972.
Пътеки от утрото. Очерци за средновековната българска култура. Издателство Отечество, 1985.

Други

Изглежда, че именно Иван Дуйчев е послужил като прототип за образа на българския професор-медиевист, описан в романа на Елизабет Костова "Историкът" (2005).

Източници

Божилов, И. Предговор, в: Дуйчев, И. Избрани произведения. Т. I. Византия и славянският свят. София, 1998, 7-25.
Ivan Dujčev, Biobibliographie. Verfasst von A. Kirmagova, A. Paunova. Sofia, 1996.
Кирило-Методиевска енциклопедия, т. I. София, 1985, с. 617-620.
Гюзелев, В. Проф. Иван Дуйчев и проучването на българското средновековие, в:Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. София, 1980, 15-19.
в-к Македония брой 10 , 10 март 1999г Двете смърти на академик Иван Дуйчев

Външни препратки

Био- и библиография на акад. Иван Дуйчев на сайта на Библиотека на СУ
Научен център за славяно-византийско проучвания „Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“
Библиотека към Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“
И. Дуйчев, Прилеп в нашето минало, реч, произнесена на 4. VII. 1941 г. в гр. Прилеп
И. Дуйчев, Блазиус Клайнер и неговата „История на България” от 1761 година, 1977
И. Дуйчев, Лекции по архивистика (pdf-формат)

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 Специализира в Италия ([[1932]]-[[1936]]), където под ръководството на проф. Силвио Джузепе Меркати разработва и защитава докторат в [[Римски университет|Римския университет]] на тема "Българските Асеневци във Византия" ([[1934]]). Завършва и курс във Ватиканската школа по [[палеография]] и [[архивистика]] в [[Рим]]. По това време негов покровител и наставник е префектът на Архива на Ватикана кардинал Анджело Меркати.
-По-късно Иван Дуйчев последователно стана асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари [[1945]]). По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп. "Възраждане".След завземането на Македония от българската армия през април 1941г посещава многократно Македония и се запознава с тамошната култура на местното българско население.През 1942-1943г Иван Дуйчев е командирован като представител на българското население в Костур намиращ се под италианска окупация към началника на италианския военен гарнизон на [[Костур]] [[полковник]] [[Алдо Вениери]] и италианския военен комендант на града старши лейтенант [[Джовани Равали]]. Неговата малка книжка "Македония в Българската история" (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с "фашистки книги", а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език.През 1945г заради насочената в подкрепа на македонските българи просветителска и обществена дейност през войната новите гръцките власти несправедливо включват Иван Дуйчев в списък на български ,италиански и германски военни и други лица които тябва да бъдат съдени на процес в [[Атина]] като военнопрестъпници като по специално Дуйчев е обвинен в "Кражба и изнасяне на гръцки културни ценности от Гърция в България" ,каквато е трактовката на гръцките власти за българското културно наследство в егейска Македония което Дуйчев е спасил от разграбване от страна на антибългарски настроени гръцки партизани.Благодарение обаче на усилията на адвоката [[Стоян .Г. Бояджиев]] който е бил ангажиран по линия на Р.О на Българската армия да защитава всички български военни и цивилни лица обвинени на процеса българският учен е спасен чрез дезинформация за мнима смърт(и е почти единствения заедно с [[генерал лейтенант]] [[Иван Маринов]] от лицата в списъка на Гърция който оцелява тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт)  а впрочем успява да се укрие за няколко месеца в едно село във околностте на [[Велико Търново]].
+По-късно Иван Дуйчев последователно стана асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари [[1945]]). По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп. "Възраждане".След завземането на Македония от българската армия през април 1941г посещава многократно Македония и се запознава с тамошната култура на местното българско население.През 1942-1943г Иван Дуйчев е командирован като представител на българското население в Костур намиращ се под италианска окупация към началника на италианския военен гарнизон на [[Костур]] [[полковник]] [[Алдо Вениери]] и италианския военен комендант на града старши лейтенант [[Джовани Равали]]. Неговата малка книжка "Македония в Българската история" (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с "фашистки книги", а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език.През 1945г заради насочената в подкрепа на македонските българи просветителска и обществена дейност през войната новите гръцките власти несправедливо включват Иван Дуйчев в списък на български ,италиански и германски военни и други лица които тябва да бъдат съдени на процес в [[Атина]] като военнопрестъпници като по специално Дуйчев е обвинен в "Кражба и изнасяне на гръцки културни ценности от Гърция в България" ,каквато е трактовката на гръцките власти за българското културно наследство в егейска Македония което Дуйчев е спасил от разграбване от страна на антибългарски настроени гръцки партизани.Благодарение обаче на усилията на адвоката [[Стоян Бояджиев]] който е бил ангажиран по линия на Р.О на Българската армия да защитава всички български военни и цивилни лица обвинени на процеса българският учен е спасен чрез дезинформация за мнима смърт(и е почти единствения заедно с [[генерал лейтенант]] [[Иван Маринов]] от лицата в списъка на Гърция който оцелява тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт)  а впрочем успява да се укрие за няколко месеца в едно село във околностте на [[Велико Търново]].
 От 1950 г. Иван Дуйчев е старши научен сътрудник в новооснования Институт за българска история (днес [[Институт по история|Института по история]]) при [[Българска академия на науките]].