Правителство на Рачо Петров 2: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
| Ред 7: | Ред 7: | ||
* [[19 септември]] – Първият [[Съединени американски щати|американски]] посланик в [[България]], [[Джон Б. Джаксън]], връчва акредитивните си писма на княз [[Фердинанд]]. Поставено е началото на [[България|българо]]-американските дипломатически отношения. |
* [[19 септември]] – Първият [[Съединени американски щати|американски]] посланик в [[България]], [[Джон Б. Джаксън]], връчва акредитивните си писма на княз [[Фердинанд]]. Поставено е началото на [[България|българо]]-американските дипломатически отношения. |
||
* 2 октомври – Русия и [[Австро-Унгария]] договарят помежду си [[Мюрцщегска реформена програма|Мюрцщегската реформена програма]] за [[Македония (област)|Македония]]. Програмата е подкрепена от българското правителство.{{hrf|Стателова|1999|177-179}} |
* 2 октомври – Русия и [[Австро-Унгария]] договарят помежду си [[Мюрцщегска реформена програма|Мюрцщегската реформена програма]] за [[Македония (област)|Македония]]. Програмата е подкрепена от българското правителство.{{hrf|Стателова|1999|177-179}} |
||
* 19 октомври – Парламентарни избори, съпроводени с насилие и фалшификации, дават абсолютно мнозинство на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]] (стамболовисти) в [[XIII Обикновено народно събрание]].{{hrf|Стателова|1999|177-179}} |
|||
* 23 декември – [[Земеделски каси|Земеделските каси]] са преобразувани със закон в [[Българска земеделска банка]], която съдейства за модернизирането на селското стопанство и насърчава кооперативното дело през следващите три десетилетия.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|501}} |
* 23 декември – [[Българска земеделска банка#Земеделски каси|Земеделските каси]] са преобразувани със закон в [[Българска земеделска банка]], която съдейства за модернизирането на селското стопанство и насърчава кооперативното дело през следващите три десетилетия.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|501}} |
||
=== 1904 === |
=== 1904 === |
||
Версия от 05:45, 25 януари 2015
Второто правителство на Рачо Петров управлява Княжество България от 6 май 1903 до 23 октомври 1906 (стар стил).[1]
Събития
1903
- 20 юли – Избухва Илинденско-Преображенското въстание. Българската армия не се намесва в защита на въстаниците.[2]
- 19 септември – Първият американски посланик в България, Джон Б. Джаксън, връчва акредитивните си писма на княз Фердинанд. Поставено е началото на българо-американските дипломатически отношения.
- 2 октомври – Русия и Австро-Унгария договарят помежду си Мюрцщегската реформена програма за Македония. Програмата е подкрепена от българското правителство.[2]
- 19 октомври – Парламентарни избори, съпроводени с насилие и фалшификации, дават абсолютно мнозинство на Народнолибералната партия (стамболовисти) в XIII Обикновено народно събрание.[2]
- 23 декември – Земеделските каси са преобразувани със закон в Българска земеделска банка, която съдейства за модернизирането на селското стопанство и насърчава кооперативното дело през следващите три десетилетия.[3]
1904
- 26 януари – Българо-турска спогодба притъпява временно конфликта между двете държави чрез частична амнистия на участниците в Илинденско-Преображенско въстание, репатриране на бежанците и възпиране на върховистките чети.[4]
- 30 март – Краткотраен българо-сръбски съюз предвижда реформи в Македония и обща защита срещу австро-унгарска агресия.[5]
- ноември – Приет е закон за обща митническа тарифа – основа на сключените година по-късно търговски договори с Русия, Германия, Англия и други държави с тарифи, закрилящи българското производство.[6]
- ноември – Парламентът ратифицира нов заем за 100 милиона лева от „Банк дьо Пари е де Пеи Ба“ за военни поръчки от Франция и строителство на жп линиите Търново–Трявна и Радомир–Кюстендил.[7]
1905
- 29 януари – Закон за насърчаване на местната промишленост чрез безмитен внос на суровини, машини и строителни материали, намалени такси за железопътен превоз, отстъпване на държавни и общински терени и пр. води до бум в текстилната, хранителната промишленост, строителството и други отрасли през следващите години.[6]
- 9 юли – Сключен е митнически съюз със Сърбия, който трябва да превърне двете страни в „обща търговска зона“, но изпълнението му е осуетено с икономически и политически натиск от Австро-Унгария.[5]
Състав
Промени от 5 юни 1903
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| финанси | Лазар Паяков | Народнолиберална партия | |
| търговия и земеделие | Никола Генадиев (упр.) | Народнолиберална партия | |
Промени от 12 февруари 1904
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| правосъдие | Петър Стайков | Народнолиберална партия | |
| търговия и земеделие | Никола Генадиев | Народнолиберална партия | |
Промени от 31 август 1905
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| правосъдие | Константин Панайодов | Народнолиберална партия | |
| обществени сгради, пътища и съобщения | Тодор Гатев | Народнолиберална партия | |
Промени от 6 юни 1905
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| обществени сгради, пътища и съобщения | Димитър Петков (упр.) | Народнолиберална партия | |
Източници
- Енциклопедия „България“. Том 1. София, Издателство на БАН, 1978.
- Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 23.01.2015)
- ↑ а б в Стателова 1999, с. 177 – 179.
- ↑ Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 501.
- ↑ Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 493.
- ↑ а б Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 488 – 489.
- ↑ а б Стателова 1999, с. 186 – 191.
- ↑ Стателова 1999, с. 188.
Вижте още
| ||||||||||||||
.svg){kind=small}