Правителство на Рачо Петров 2: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Състав: коригирани дати; стар стил |
|||
Ред 33: | Ред 33: | ||
{{министър2 край}} |
{{министър2 край}} |
||
=== Промени от [[ |
=== Промени от [[23-24 август]] [[1903]] === |
||
{{министър2 начало}} |
{{министър2 начало}} |
||
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Лазар Паяков]]||Народнолиберална партия}} |
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Лазар Паяков]]||Народнолиберална партия}} |
||
{{министър2|[[министър на търговията и земеделието|търговия и земеделие]]|[[Никола Генадиев]]|( |
{{министър2|[[министър на търговията и земеделието|търговия и земеделие]]|[[Никола Генадиев]]|(управляващ)|Народнолиберална партия}} |
||
{{министър2 край}} |
{{министър2 край}} |
||
=== Промени от [[ |
=== Промени от [[30 януари]] [[1904]] === |
||
{{министър2 начало}} |
{{министър2 начало}} |
||
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Петър Стайков]]||Народнолиберална партия}} |
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Петър Стайков]]||Народнолиберална партия}} |
||
Ред 45: | Ред 45: | ||
{{министър2 край}} |
{{министър2 край}} |
||
=== Промени от [[ |
=== Промени от [[18 август]] [[1905]] === |
||
{{министър2 начало}} |
{{министър2 начало}} |
||
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Константин Панайодов]]||Народнолиберална партия}} |
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Константин Панайодов]]||Народнолиберална партия}} |
||
Ред 51: | Ред 51: | ||
{{министър2 край}} |
{{министър2 край}} |
||
=== Промени от [[ |
=== Промени от [[23 ноември]] [[1905]] === |
||
{{министър2 начало}} |
{{министър2 начало}} |
||
{{министър2|[[министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията|обществени сгради, пътища и съобщения]]|[[Димитър Петков]]|(упр.)|Народнолиберална партия}} |
{{министър2|[[министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията|обществени сгради, пътища и съобщения]]|[[Димитър Петков]]|(упр.)|Народнолиберална партия}} |
||
{{министър2 край}} |
{{министър2 край}} |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 19:35, 26 януари 2015
Второто правителство на Рачо Петров управлява Княжество България от 6 май 1903 до 23 октомври 1906 (стар стил).[1]
Събития
1903
- 20 юли – Избухва Илинденско-Преображенското въстание. Българската армия не се намесва в защита на въстаниците.[2]
- 19 септември – Първият американски посланик в България, Джон Б. Джаксън, връчва акредитивните си писма на княз Фердинанд. Поставено е началото на българо-американските дипломатически отношения.
- 2 октомври – Русия и Австро-Унгария договарят помежду си Мюрцщегската реформена програма за Македония. Програмата е подкрепена от българското правителство.[2]
- 19 октомври – Парламентарни избори, съпроводени с насилие и фалшификации, дават абсолютно мнозинство на Народнолибералната партия (стамболовисти) в XIII Обикновено народно събрание.[2]
- 23 декември – Земеделските каси са преобразувани със закон в Българска земеделска банка, която съдейства за модернизирането на селското стопанство и насърчава кооперативното дело през следващите три десетилетия.[3]
1904
- 26 януари – Българо-турска спогодба притъпява временно конфликта между двете държави чрез частична амнистия на участниците в Илинденско-Преображенско въстание, репатриране на бежанците и възпиране на върховистките чети.[4]
- 30 март – Краткотраен българо-сръбски съюз предвижда реформи в Македония и обща защита срещу австро-унгарска агресия.[5]
- ноември – Приет е закон за обща митническа тарифа – основа на сключените година по-късно търговски договори с Русия, Германия, Англия и други държави с тарифи, закрилящи българското производство.[6]
- ноември – Парламентът ратифицира нов заем за 100 милиона лева от „Банк дьо Пари е де Пеи Ба“ за военни поръчки от Франция и строителство на жп линиите Търново–Трявна и Радомир–Кюстендил.[7]
1905
- 29 януари – Закон за насърчаване на местната промишленост чрез безмитен внос на суровини, машини и строителни материали, намалени такси за железопътен превоз, отстъпване на държавни и общински терени и пр. води до бум в текстилната, хранителната промишленост, строителството и други отрасли през следващите години.[6]
- 9 юли – Сключен е митнически съюз със Сърбия, който трябва да превърне двете страни в „обща търговска зона“, но изпълнението му е осуетено с икономически и политически натиск от Австро-Унгария.[5]
Състав
Промени от 23-24 август 1903
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
финанси | Лазар Паяков | Народнолиберална партия | |
търговия и земеделие | Никола Генадиев (управляващ) | Народнолиберална партия |
Промени от 30 януари 1904
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
правосъдие | Петър Стайков | Народнолиберална партия | |
търговия и земеделие | Никола Генадиев | Народнолиберална партия |
Промени от 18 август 1905
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
правосъдие | Константин Панайодов | Народнолиберална партия | |
обществени сгради, пътища и съобщения | Тодор Гатев | Народнолиберална партия |
Промени от 23 ноември 1905
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
обществени сгради, пътища и съобщения | Димитър Петков (упр.) | Народнолиберална партия |
Източници
- Енциклопедия „България“. Том 1. София, Издателство на БАН, 1978.
- Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 23.01.2015)
- ↑ а б в Стателова 1999, с. 177 – 179.
- ↑ Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 501.
- ↑ Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 493.
- ↑ а б Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 488 – 489.
- ↑ а б Стателова 1999, с. 186 – 191.
- ↑ Стателова 1999, с. 188.
Вижте още
|