Правителство на Рачо Петров 2: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
1906 +2
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Второто правителство на Рачо Петров''' управлява [[Княжество България]] от [[6 май]] [[1903]] до [[23 октомври]] [[1906]] ([[стар стил]]).<ref>Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник.] София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 23.01.2015)</ref>
'''Второто правителство на Рачо Петров''' управлява [[Княжество България]] от [[6 май]] [[1903]] до [[23 октомври]] [[1906]] ([[стар стил]]).<ref name="bgstateinst">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник.] София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 23.01.2015)</ref>


== Събития ==
== Събития ==


=== 1903 ===
=== 1903 ===
* 20 юли – Избухва [[Илинденско-Преображенското въстание]]. Българската армия не се намесва в защита на въстаниците.{{hrf|Стателова|1999|177-179}}
* [[20 юли]] – Избухва [[Илинденско-Преображенското въстание]]. Въстанието засилва напрежението между България и Османската империя, но българската армия не се намесва в защита на въстаниците.{{hrf|Стателова|1999|177-179}}
* [[19 септември]] – Първият [[Съединени американски щати|американски]] посланик в [[България]], [[Джон Б. Джаксън]], връчва акредитивните си писма на княз [[Фердинанд]]. Поставено е началото на [[България|българо]]-американските дипломатически отношения.
* [[19 септември]] – Първият дипломатически представител на [[САЩ]] в [[България]], [[Джон Б. Джаксън]], връчва акредитивните си писма. Поставено е началото на [[България|българо]]-американските дипломатически отношения.<ref>[http://bulgarian.bulgaria.usembassy.gov/embassy_about.html Посолство на САЩ в България], достъп от 27.01.2015</ref>
* 2 октомври – Русия и [[Австро-Унгария]] договарят помежду си [[Мюрцщегска реформена програма|Мюрцщегската реформена програма]] за [[Македония (област)|Македония]]. Програмата е подкрепена от българското правителство.{{hrf|Стателова|1999|177-179}}
* [[2 октомври]] – Русия и [[Австро-Унгария]] договарят помежду си [[Мюрцщегска реформена програма|Мюрцщегската реформена програма]] за [[Македония (област)|Македония]]. Програмата е подкрепена от българското правителство.{{hrf|Стателова|1999|177-179}}
* 19 октомври – Парламентарни избори, съпроводени с насилие и фалшификации, дават абсолютно мнозинство на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]] (стамболовисти) в [[XIII Обикновено народно събрание]].{{hrf|Стателова|1999|177-179}}
* [[19 октомври]] – Парламентарни избори, съпроводени с насилие и фалшификации, дават абсолютно мнозинство на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]] (стамболовисти) в [[XIII Обикновено народно събрание]].{{hrf|Стателова|1999|177-179}}
* декември – Приет е Закон за устройството на въоръжените сили, основа за подготовката на страната за [[Балканска война|Балканските войни]].<ref name="bgstateinst"/>
* 23 декември – [[Българска земеделска банка#Земеделски каси|Земеделските каси]] са преобразувани със закон в [[Българска земеделска банка]], която съдейства за модернизирането на селското стопанство и насърчава кооперативното дело през следващите три десетилетия.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|501}}
* [[19 декември]] – Народното събрание гласува закон за преустройство на софийското [[Висше училище]] в [[Софийски университет|Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“]].{{hrf|Стателова|1999|195}}<ref>[https://archive.org/details/godishniknasofi00univgoog Годишник на Софийския университет. Том I 1904-1905]. София, 1905, стр. 25 (достъп 27.01.2015)</ref>
* [[23 декември]] – [[Българска земеделска банка#Земеделски каси|Земеделските каси]] са преобразувани със закон в [[Българска земеделска банка]], която съдейства за модернизирането на селското стопанство и насърчава кооперативното дело през следващите три десетилетия.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|501}}


=== 1904 ===
=== 1904 ===
* 26 януари – [[Българо-турска спогодба (1904)|Българо-турска спогодба]] притъпява временно конфликта между двете държави чрез частична амнистия на участниците в Илинденско-Преображенско въстание, репатриране на бежанците и възпиране на [[ВМОК|върховистките]] чети.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|493}}
* 26 март – [[Българо-турска спогодба (1904)|Българо-турска спогодба]] притъпява временно конфликта между двете държави чрез частична амнистия на участниците в Илинденско-Преображенско въстание, репатриране на бежанците и възпиране на [[ВМОК|върховистките]] чети.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|493}}
* 30 март – Краткотраен [[Българо-сръбски договор (1904)|българо-сръбски съюз]] предвижда реформи в [[Македония (област)|Македония]] и обща защита срещу австро-унгарска агресия.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|488-489}}
* 30 март – Краткотраен [[Българо-сръбски договор (1904)|българо-сръбски съюз]] предвижда реформи в [[Македония (област)|Македония]] и обща защита срещу австро-унгарска агресия.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|488-489}}
* ноември – Приет е закон за обща митническа тарифа – основа на сключените година по-късно търговски договори с Русия, Германия, Англия и други държави с тарифи, закрилящи българското производство.{{hrf|Стателова|1999|186-191}}
* ноември – Приет е закон за обща митническа тарифа – основа на сключените година по-късно търговски договори с Русия, Германия, Англия и други държави с тарифи, закрилящи българското производство.{{hrf|Стателова|1999|186-191}}

Версия от 19:52, 27 януари 2015

Второто правителство на Рачо Петров управлява Княжество България от 6 май 1903 до 23 октомври 1906 (стар стил).[1]

Събития

1903

1904

  • 26 март – Българо-турска спогодба притъпява временно конфликта между двете държави чрез частична амнистия на участниците в Илинденско-Преображенско въстание, репатриране на бежанците и възпиране на върховистките чети.[7]
  • 30 март – Краткотраен българо-сръбски съюз предвижда реформи в Македония и обща защита срещу австро-унгарска агресия.[8]
  • ноември – Приет е закон за обща митническа тарифа – основа на сключените година по-късно търговски договори с Русия, Германия, Англия и други държави с тарифи, закрилящи българското производство.[9]
  • ноември – Парламентът ратифицира нов заем за 100 милиона лева от „Банк дьо Пари е де Пеи Ба“ за военни поръчки от Франция и строителство на жп линиите ТърновоТрявна и РадомирКюстендил.[10]

1905

  • 29 януари – Закон за насърчаване на местната промишленост чрез безмитен внос на суровини, машини и строителни материали, намалени такси за железопътен превоз, отстъпване на държавни и общински терени и пр. води до бум в текстилната, хранителната промишленост, строителството и други отрасли през следващите години.[9]
  • 9 юли – Сключен е митнически съюз със Сърбия, който трябва да превърне двете страни в „обща търговска зона“, но изпълнението му е осуетено с икономически и политически натиск от Австро-Унгария.[8]

1906

  • януари – Промени в Закона за народното просвещение: въвеждане на безплатен тригодишен курс на основно образование, улеснен достъп до гимназии, увеличаване на учителските заплати.[11]
  • 30 юли – Кулминация на антигръцките вълнения в България: населеният предимно с гърци град Анхиало (Поморие) е опожарен.[12]

Състав

министерство име партия
министър-председател Рачо Петров безпартиен
външни работи и изповедания Рачо Петров безпартиен
вътрешни работи Димитър Петков Народнолиберална партия
народно просвещение Иван Шишманов Народнолиберална партия
финанси Антон Манушев Народнолиберална партия
правосъдие Никола Генадиев Народнолиберална партия
военно Михаил Савов военен
търговия и земеделие Димитър Попов (упр.) Народнолиберална партия
обществени сгради, пътища и съобщения Димитър Попов Народнолиберална партия

Промени от 23-24 август 1903

министерство име партия
финанси Лазар Паяков Народнолиберална партия
търговия и земеделие Никола Генадиев (управляващ) Народнолиберална партия

Промени от 30 януари 1904

министерство име партия
правосъдие Петър Стайков Народнолиберална партия
търговия и земеделие Никола Генадиев Народнолиберална партия

Промени от 18 август 1905

министерство име партия
правосъдие Константин Панайодов Народнолиберална партия
обществени сгради, пътища и съобщения Тодор Гатев Народнолиберална партия

Промени от 23 ноември 1905

министерство име партия
обществени сгради, пътища и съобщения Димитър Петков (упр.) Народнолиберална партия

Източници

  • Енциклопедия „България“. Том 1. София, Издателство на БАН, 1978.
  • Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  1. а б Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 23.01.2015)
  2. а б в Стателова 1999, с. 177 – 179.
  3. Посолство на САЩ в България, достъп от 27.01.2015
  4. Стателова 1999, с. 195.
  5. Годишник на Софийския университет. Том I 1904-1905. София, 1905, стр. 25 (достъп 27.01.2015)
  6. Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 501.
  7. Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 493.
  8. а б Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 488 – 489.
  9. а б Стателова 1999, с. 186 – 191.
  10. Стателова 1999, с. 188.
  11. Стателова 1999, с. 196.
  12. Силянов, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Том II. София, „Наука и изкуство“, 1983, стр. 242-243 (достъп 26.01.2015)

Вижте още