Любаш: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Планина с Шаблон:Планина |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
| местоположение = България ([[Област Перник]]) |
| местоположение = България ([[Област Перник]]) |
||
| част-от = Руйско-Верилска планинска редица |
| част-от = Руйско-Верилска планинска редица |
||
| връх = |
| връх = Любаш |
||
| височина = |
| височина = 1398,8 |
||
| вид = |
| вид = |
||
| възраст = |
| възраст = |
||
Версия от 13:12, 29 януари 2015
| Любаш | |
 Връх Любаш, заснет от село Лялинци | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Област Перник) |
| Част от | Руйско-Верилска планинска редица |
| Най-висок връх | Любаш |
| Надм. височина | 1398,8 m |
| Подробна карта | |
 | |
Любаш (среща се и вариант Любата[1]) е планина в Западна България, във физикогеографската област Краище, Област Перник, част от Руйско-Верилската планинска редица.
Планината е част от Руйско-Верилската планинска редица, като на югоизток склоновете и потъват в Брезнишката котловина. На север и североизток долината на река Ябланица (десен приток на Ерма) я отделят съответно от планините Стража и Завалска, а на запад долината на река Светля (десен приток на Струма) — от Ерулска планина. На юг чрез седловина висока 830 м се свързва с планината Черна гора.
В тези си граници от северозапад на югоизток дължината ѝ е около 15 км, а ширината — до 7 км. Билото на планината не е непрекъснато, а представлява отделно стърчащи куполообразни върхове, най-висок от които е връх Любаш (Момин двор, Плешивец, 1398,8 м), издигащ се в най-северната ѝ част. На юг от него височината ѝ постепенно намалява и на юг завършва с къси и ниски ридове. Изградена е от юрски варовици, които на повърхността са силно окарстени. През северната ѝ част, от запад на изток, преминава участък от главния вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. Преобладаващите почви са канелените и светлокафявите горски. Част от склоновете ѝ са обрасли с петна от широколистна гора, а между горските масиви има обширни пасища.
В планината и по нейните склонове са разположени 12 села: Банище, Бегуновци, Брезнишки извор, Гигинци, Долна Секирна, Кошарево, Кривонос, Лялинци, Ребро, Ръжавец, Садовик, Станьовци.
По североизточното ѝ подножие, на протежение от 2,9 км преминава участък от второкласен път № 63 от Държавната пътна мрежа Перник — Брезник — Трън — ГКПП "Стрезимировци".
Вижте още
Топографска карта
Външни препратки
Източници
- ↑ Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.86-89.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 295. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
| |||||