Стойко Стойков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 19:34, 31 януари 2015

Проф. Стойко Стойков (1912 – 1969) е български учен езиковед, българист ^[1], основоположник на българската диалектология.

Биография

Завършил славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1935), където слуша лекциите на Александър Теодоров-Балан и Любомир Милетич ^[1]. Специализирал фонетика, диалектология и славянско езикознание в Прага (1937–1939). Доктор по философия на Карловия университет в Прага (1939). Работил в Института за български език при Българската академия на науките като асистент (1942), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас (1952–1969) и заместник директор на Института (1958–1969) и в Софийския университет като асистент (1943), доцент (1947) и професор (1950–1969). Бил е декан на Филологическия факултет (1953–1954, 1962–1966) и заместник-ректор (1958–1960). Председател на Комисията по фонетика и фонология при Международния комитет на славистите (1968–1969) и секретар на Комитета (1959–1964).

Научна дейност и приноси

Диалектология

Научната дейност на Стойко Стойков е в областта на българската диалектология, фонетика и лексикология. Основополагащ и единствен засега е трудът му „Българска диалектология“ (1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 г. и посмъртно 1993 и 2002).^[2] Ценен принос са монографиите му „Банатският говор“ (1967) и „Лексиката на банатския говор“ (1968) и съпоставителното изследване „Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)“ (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология“ (1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен „Български диалектен атлас“ (в 4 т., 1964–1981).

Фонетика

Най-важните му трудове в областта на българската фонетика са „Български книжовен изговор“ (1942) и „Увод в българската фонетика“ (1955, 3-то попр. изд. под загл. „Увод във фонетиката на българския език“, 1966).

Лексикология

Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на „Правописен и правоговорен наръчник“ (1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие „Правописен речник на българския книжовен език“, 1954) и на „Български тълковен речник“ (1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на „Речник на съвременния български книжовен език“ (3 т., 1955–1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.

Бележки

↑ ^а ^б Василка Радева, Професор д-р Стойко Стойков - учен със светъл ум и интелектуална честност в „Българският език през 20. век“ (ред. Василка Радева), изд. Пенсофт, 2001, стр. 7]
↑ Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, С. 2002.

Допълнителна литература

Петър Динеков, Максим Младенов, Очерк за Стойко Стойков, 1993

Външни препратки

Стойко Стойков, Библиография, Bibliotheca Slavica, СУ
Шаблон:En икона Ronelle Alexander, Dialectology (архивиран линк) - за Стойков, 8-11 стр., Indiana University, USA

[Vasilka7-1] а ^б Василка Радева, Професор д-р Стойко Стойков - учен със светъл ум и интелектуална честност в „Българският език през 20. век“ (ред. Василка Радева), изд. Пенсофт, 2001, стр. 7]

[2] Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, С. 2002.

[1]

[2]

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 |ширина на картинката       = 150px
 |описание                   = български езиковед
-|роден-дата                 = {{дата на раждане|1912|10|26}}
+|роден-дата                 = {{др|1912|10|26}}
-|роден-място                = [[София]], [[България]]
+|роден-място                = [[София]], [[Царство България]]
-|починал-дата               = {{дата на смърт и години|1969|12|9|1912|10|26}}
+|починал-дата               = {{дсг|1969|12|9|1912|10|26}}
-|починал-място              = [[София]], [[България]]
+|починал-място              = [[София]], [[НРБ|България]]
 |живял в                    =
 |гражданство                =
-|националност               =
+|националност               = {{България}}
 |народност                  =
 |професия                   = изследовател, преподавател
 |работил в                  = [[ИБЕ]] [[БАН]], [[СУ]]
-|алма матер                 = [[СУ]]
+|алма матер                 = [[Софийски университет]]
 |научен ръководител         =
 |известни студенти          =
@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 }}
-Проф. '''Стойко Стойков''' ([[1912]] – [[1969]]) е български учен [[езиковед]], [[българист]] <ref name="Vasilka7">[[Василка Радева]], ''[http://books.google.co.uk/books?id=F7-Bees_VvAC&lpg=PP1&hl=bg&pg=PA7#v=onepage&q&f=false Професор д-р Стойко Стойков - учен със светъл ум и интелектуална честност]'' в „Българскиият език през 20. век“ (ред. Василка Радева), изд. Пенсофт, 2001, стр. 7]</ref>, основоположник на [[българска диалектология|българската диалектология]].
+Проф. '''Стойко Стойков''' ([[1912]] – [[1969]]) е български учен [[езиковед]], [[българист]] <ref name="Vasilka7">[[Василка Радева]], ''[http://books.google.co.uk/books?id=F7-Bees_VvAC&lpg=PP1&hl=bg&pg=PA7#v=onepage&q&f=false Професор д-р Стойко Стойков - учен със светъл ум и интелектуална честност]'' в „Българският език през 20. век“ (ред. Василка Радева), изд. Пенсофт, 2001, стр. 7]</ref>, основоположник на [[българска диалектология|българската диалектология]].
 == Биография ==
+Завършил славянска филология в [[Софийския университет]] „Св. Климент Охридски” ([[1935]]), където слуша лекциите на [[Александър Теодоров-Балан]] и [[Любомир Милетич]] <ref name="Vasilka7"/>. Специализирал [[фонетика]], [[диалектология]] и славянско езикознание в Прага ([[1937]]–[[1939]]). Доктор по философия на [[Карловия университет]] в [[Прага]] ([[1939]]). Работил в [[Институт за български език|Института за български език]] при [[Българската академия на науките]] като асистент ([[1942]]), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас ([[1952]]–[[1969]]) и заместник директор на Института ([[1958]]–[[1969]]) и в Софийския университет като асистент ([[1943]]), доцент ([[1947]]) и професор ([[1950]]–[[1969]]). Бил е декан на Филологическия факултет ([[1953]]–[[1954]], [[1962]]–[[1966]]) и заместник-ректор ([[1958]]–[[1960]]). Председател на Комисията по фонетика и фонология при [http://www.msk.edu.mk/ Международния комитет на славистите] ([[1968]]–[[1969]]) и секретар на Комитета ([[1959]]–[[1964]]).
+== Научна дейност и приноси ==
-Завършил славянска филология в [[Софийския университет]] “Св. Климент Охридски” ([[1935]]), където слуша лекциите на [[Александър Теодоров-Балан]] и [[Любомир Милетич]] <ref name="Vasilka7"/>. Специализирал [[фонетика]], [[диалектология]] и славянско езикознание в Прага ([[1937]]–[[1939]]). Доктор по философия на [[Карловия университет]] в [[Прага]] ([[1939]]). Работил в [[Институт за български език|Института за български език]] при [[Българската академия на науките]] като асистент ([[1942]]), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас ([[1952]]–[[1969]]) и заместник директор на Института ([[1958]]–[[1969]]) и в Софийския университет като асистент ([[1943]]), доцент ([[1947]]) и професор ([[1950]]–[[1969]]). Бил е декан на Филологическия факултет ([[1953]]–[[1954]], [[1962]]–[[1966]]) и заместник-ректор ([[1958]]–[[1960]]). Председател на Комисията по фонетика и фонология при [http://www.msk.edu.mk/ Международния комитет на славистите] ([[1968]]–[[1969]]) и секретар на Комитета ([[1959]]–[[1964]]).
+=== Диалектология ===
+Научната дейност на Стойко Стойков е в областта на българската [[диалектология]], [[фонетика]] и [[лексикология]]. Основополагащ и единствен засега е трудът му „Българска диалектология“ (1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 г. и посмъртно 1993 и 2002).<ref>[http://www.promacedonia.org/jchorb/st/index.htm Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, С. 2002.]</ref> Ценен принос са монографиите му „Банатският говор“ (1967) и „Лексиката на банатския говор“ (1968)  и съпоставителното изследване „Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)“ (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология“ (1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен „Български диалектен атлас“ (в 4 т., 1964–1981).
+=== Фонетика ===
-== Диалектология ==
+Най-важните му трудове в областта на българската фонетика са „Български книжовен изговор“ (1942) и „Увод в българската фонетика“ (1955, 3-то попр. изд. под загл. „Увод във фонетиката на българския език“, 1966).
+=== Лексикология ===
-Научната дейност на Стойко Стойков е в областта на българската [[диалектология]], [[фонетика]] и [[лексикология]]. Основополагащ и единствен засега е трудът му „Българска диалектология“ (1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 и посмъртно 1993 и 2002).<ref>[http://www.promacedonia.org/jchorb/st/index.htm Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, С. 2002.]</ref> Ценен принос са монографиите му “Банатският говор” (1967) и “Лексиката на банатския говор” (1968)  и съпоставителното изследване “Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)” (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология”(1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен “Български диалектен атлас”(в 4 т. , 1964–1981).
+Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на „Правописен и правоговорен наръчник“ (1945, 3-то прер. и  доп. изд. под заглавие „Правописен речник на българския книжовен език“, 1954) и на „Български тълковен  речник“ (1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на „Речник на съвременния български книжовен език“ (3 т., 1955–1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.
-== Фонетика ==
-Най-важните му трудове в областта на българската фонетика са “Български книжовен изговор” (1942) и “Увод в българската фонетика” (1955, 3-то попр. изд. под загл. “Увод във фонетиката на българския език”, 1966).
-== Лексикология ==
-Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на  “Правописен и правоговорен наръчник” (1945, 3-то прер. и  доп. изд. под заглавие “Правописен речник на българския книжовен език”, 1954) и на “Български тълковен  речник” (1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на “Речник на съвременния български книжовен език (3 т., 1955–1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.
 == Бележки ==
@@ Ред 54: / Ред 51: @@
 == Външни препратки ==
 * [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Stojkov.html  Стойко Стойков, Библиография], Bibliotheca Slavica, [[СУ]]
 <!-- * [http://www.isphs.org/resources/phonetician81.pdf International Society of Phonetic Sciences]-->
 * {{en икона}} Ronelle Alexander, [http://web.archive.org/web/20051204092840/http://www.indiana.edu/~slavconf/SLING2K/pospapers/alxndr.pdf Dialectology] <small>(архивиран линк)</small> - за Стойков, 8-11 стр., Indiana University, USA
+{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=119467712|LCCN=n94100741|VIAF=822689|ISNI=0000 0001 2019 6379|SUDOC=094216916|BNF=cb162824775}}
 {{СОРТКАТ:Стойков, Стойко}}
 [[Категория:Български езиковеди]]
 [[Категория:Българска диалектология]]
+[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
 [[Категория:Учени от БАН]]
 [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
+[[Категория:Родени в София]]
+[[Категория:Починали в София]]