Старозагорско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 06:04, 4 февруари 2015

На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководители Стефан Стамболов., тъй като старозагорският комитет е най-силен. Някои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно. Поради това, в уречения ден 16 септември в Стара Загора се събира твърде малък брой четници. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият - Георги, е пронизан от няколко куршума.

Въстанието е много масово в селата [1] около Стара Загора. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100-120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), водят сражения с турците в околностите на село Елхово. Едновременно с това въстание в Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.

Старозагорското въстание дава явен знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е проверка на силите за следващата по-мащабна освободителна акция, Априлското въстание през следващата 1876 г., която ще привлече вниманието на Великите сили. В 1875 г. в Одеса се създава комитет за помощ на балканските народи за освобождение.

След въстанието следват мащабни репресивни мерки от страна на турските власти. Около 600 са арестувани, между които и част организаторите на въстанието, друга част емигрира.

Участници

Иван Владиков - Владиката
Колю Ганчев
Стефан Стамболов
Иван Хаджидимитров председател на Търновския революционен комитет
Господин Михайловски
Стефан Чифудов
Христо Шикиров
Руси Аргов
Никола Райнов - Пантата
Захари Стоянов
Тома Кърджиев
Георги Икономов
Георги Стоев
Панайот Волов

Външни препратки

Илков, Д.: Принос към историята на град Стара Загора, Пловдив, 1908, pdf

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+На 12 август [[1875]] г. [[БРЦК]] взима решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира [[Стара Загора]] с ръководители [[Стефан Стамболов]]., тъй като старозагорският комитет е най-силен. Някои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно.  Поради това, в уречения ден 16 септември в Стара Загора се събира твърде малък брой четници. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият - Георги, е пронизан от няколко куршума.
-Старозагорското въстание е неуспешен опит за масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. На 12 август [[1875]] г. [[БРЦК]] взима решение за подготовка на всенародно въстание, като за ръководители са определени [[Стефан Стамболов]] и [[Никола Обретенов]], а за център се избира [[Стара Загора]].
+Въстанието е много масово в селата [http://mdm-baltasar.blogspot.com/2011/12/blog-post.html] около Стара Загора. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100-120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), водят сражения с турците в околностите на село [[Елхово (Община Николаево)|Елхово]]. Едновременно с това въстание в [[Шумен]]ско и [[Русе]]нско ([[Червеноводска въстаническа чета]]) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.
-В уречения ден 16 септември обаче се събира твърде малък брой четници и въстанието се проваля. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня Въпреки че са обградени от врага, те отказват да се предадат и повеждат неравна борба. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият, Георги, е пронизан от няколко куршума на входа и впоследствие също изгаря.
-Селата[http://mdm-baltasar.blogspot.com/2011/12/blog-post.html] около Стара Загора се вдигат на бунт. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Повечето от тях се разпръсват, когато става ясен неуспехът на въстанието, освен четите на Руси Бакърджията (100-120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), които са разбити в сражения с турците в околностите на село [[Елхово (Община Николаево)|Елхово]]. В [[Шумен]]ско и [[Русе]]нско ([[Червеноводска въстаническа чета]]) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.
 Старозагорското въстание дава явен знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е проверка на силите за следващата по-мащабна освободителна акция, [[Априлското въстание]] през следващата 1876 г., която ще привлече вниманието на [[Велики сили|Великите сили]]. В 1875 г. в Одеса се създава комитет за помощ на балканските народи за освобождение.