Венелин Ганев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни
Ред 3: Ред 3:
| портрет = BASA_118K-2-87_Venelin_Ganev_(retouched).jpg | портрет-описание = проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА "Архиви"
| портрет = BASA_118K-2-87_Venelin_Ganev_(retouched).jpg | портрет-описание = проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА "Архиви"
| описание = български юрист и политик
| описание = български юрист и политик
| роден-дата = [[16 февруари]]{{дата нов стил}} [[1880]]
| роден-място = [[Русе]], [[България]]
| роден-място = [[Русе]], [[България]]
| починал-дата = [[25 март]] [[1966]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| починал-години = 86
| починал-години = 86

Версия от 20:57, 4 февруари 2015

Венелин Ганев
български юрист и политик
проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА "Архиви"
проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА "Архиви"

Роден
Венелин Йорданов Ганев
Починал
25 март 1966 г. (86 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вЖеневски университет
Лайпцигски университет
ПартияРадикалдемократическа партия
Демократически сговор
Отечествен фронт
Работил вСофийски университет
Университет за национално и световно стопанство
Народен представител в:
XXI ОНС   [1]
Венелин Ганев в Общомедия

Венелин Йорданов Ганев е български юрист, дипломат, политик и академик. Той е водещ авторитет в областта на търговското право и общата теория на правото, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 е един от регентите на малолетния цар Симеон II.

Биография

Венелин Ганев е роден на 16 февруари (4 февруари стар стил) 1880 година в Русе.[2] Учи в Лайпциг и Женева, където негов състудент е Симеон Радев, завършва философия, право и музика.[2] След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, като преподава обща теория на правото (1908-1918) и търговско право (1918-1947), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, международно право и конституционно право[3]. [4]

През 1908 година Венелин Ганев се включва в Радикалдемократическата партия. През 1919 година е министър на правосъдието във второто правителство на Теодор Теодоров и участва в българската делегация за мирните преговори в Париж, довели до сключването на Ньойския договор.[5] След това е посланик на България в Париж (1920-1922).[2]

През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания Демократически сговор, но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава Лига за защита на правата на човека. По време на Втората световна война се включва като независим участник в Отечествения фронт и влиза в неговото ръководство. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски, става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на монархията на 18 септември 1946.[2]

Още през 1945 година Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на Българската комунистическа партия и се присъединява към опозицията. През 1947 година той е интерниран в Дряново, а през 1948 година е изключен от Българската академия на науките.[2]

Венелин Ганев умира на 25 март 1966 година в София.[2]

Библиография

  • „Шопен“ (1919)
  • „Историческото развитие на търговското право“ (1921)
  • „Курс по обща теория на правото. Увод. Методология на правото“ (1921-1932, 1946)
  • „Курс по търговско право“ (1923)
  • „Курс по обща теория на правото. Правно явление“ (1925)
  • „Систематически курс по несъстоятелността, т. I“ (1926)
  • „Учебник по обща теория на правото“ (1932-1938 - в два тома, 1944 - второ, допълнено издание)
  • „Стопанска действителност. Опит за една социологическа синтеза“ (1945)
  • „Демокрация“ (1946)
  • „Закон соудный людьмъ. Правно-исторически и правно-аналитични проучвания“ (1959)

Бележки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Списък на депутати на Радикалдемократическата партия
  2. а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 104-105.
  3. В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.
  4. Алманах на Софийския университет 1888-1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. София: Университетска библиотека № 91, 1929, pp. стр. 406-407 
  5. Ганев, Венелин (2005). Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор. София: Синева