Андон Балтов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни
Ред 3: Ред 3:
| портрет=
| портрет=
| описание=български революционер
| описание=български революционер
| роден-дата=[[17 януари]] [[1849]]
| роден-място=[[Клисура]], [[Османска империя]]
| роден-място=[[Клисура]], [[Османска империя]]
| починал-дата=[[28 февруари]] [[1918]]
| починал-място=[[Клисура]], [[България]]
| починал-място=[[Клисура]], [[България]]
}}
}}

Версия от 23:23, 4 февруари 2015

Андон Балтов
български революционер
Роден
Починал

Андон Салчев Балтов е роден на 17 януари 1849 година в Клисура, получава началното си образование в родния си град, а после постъпил в Пловдивското епархийско училище. Няколко години работи като книговезец в книжарница Христо Данов. Балтов бил един от най-пламенните следовници на Левски в Пловдив, след чиято смърт взема участие в Старозагорското въстание, а след потушаването му се укрива за известно време в Карлово. Завръща се в Клисура, за да участва в подготовката на новото въстание, за дейността си бива избран от местния революционният комитет да представлява клисурци на Оборище. След събранието е изпратен заедно с Иван Джуджев от апостолите в Цариград, за да достави оръжие. Преждевременното избухване на въстанието обаче попречило на мисията им. Понеже било невъзможно да се върнат в България двамата отпътуват за Одеса, откъдето се озовават в Румъния и накрая в Сърбия. Тук Антон Балтов участвал като доброволец в Сръбско-турската война (1876), която сърбите загубили. Когато започнала Руско-турската освободителна война (1877-1878) Балтов се включва в редовете на Българското опълчение, участва в боевете на Шипка, където за храбростта си бил произведен в офицерски чин. След Освобождението Балтов постъпва в редовете в Българската армия. През 1885 г. участва в Сръбско-българската война като майор. Умира почти напълно забравен от съвременниците си.


Източници

  • „Оборищенци” (Сборник от исторически очерци за народните представители на Оборище през 1876 година), редакция и съставителство Христо М. Йонков, ДВИ, С., 1972.