Рихард Дедекинд: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни
Ред 4: Ред 4:
| описание = германски математик
| описание = германски математик
| наставка =
| наставка =
| роден-дата = [[6 октомври]] [[1831]]
| роден-място = [[Брауншвайг (град)|Брауншвайг]], [[Германия]]
| роден-място = [[Брауншвайг (град)|Брауншвайг]], [[Германия]]
| починал-дата = [[12 февруари]] [[1916]]
| починал-място = [[Брауншвайг (град)|Брауншвайг]], [[Германия]]
| починал-място = [[Брауншвайг (град)|Брауншвайг]], [[Германия]]
}}
}}

Версия от 00:48, 5 февруари 2015

Рихард Дедекинд
Julius Wilhelm Richard Dedekind
германски математик

Роден
Починал
ПогребанБрауншвайг, Федерална република Германия

Учил вГьотингенски университет[1]
Хумболтов университет на Берлин[2]
Работил вШвейцарски федерален технологичен институт в Цюрих (1858)
Гьотингенски университет
Семейство
Съпруганяма
Рихард Дедекинд в Общомедия

Рихард Дедекинд (пълно име Шаблон:Lang-de) е германски математик, значим с трудовете си по абстрактна алгебра, алгебрична теория на числата и основите на реалните числа.

Биография

Дедекинд е най-малкото от четирите деца на Юлиус Левин Улрих Дедекинд. Роден е, прекарва по-голямата част от живота си и умира в немското градче Брауншвайг. Като възрастен никога не е използвал имената си Юлиус Вилхелм.

През 1848 г. постъпва в колежа Каролинум в Брауншвайг, където баща му е администратор и където получава солидно математическо образование. През 1850 г. постъпва в Гьотингенския университет, където изучава теория на числата при Мориц Щерн и вече много възрастния Карл Фридрих Гаус. Дедекинд защитава докторат през 1852 г. на тема „Върху теорията на ойлеровите интеграли“ („Über die Theorie der Eulerschen Integrale“). Там е студент на Дирихле, с когото стават близки приятели.

В средата на 19 век обаче водещият център за математически изследвания в Германия бил не Гьотингенският, а Берлинският университет. Това кара Дедекинд да замине за две години в Берлин, където той и съвременникът му Бернхард Риман се хабилитират през 1854 г. След това Дедекинд се връща в Гьотинген като доцент, като преподава вероятности и геометрия. Същевременно продължава да попълва празнотите в математическите си познания, като изучава елиптичните и абелевите функции. Дедекинд е първият преподавател в Гьотинген, който чете курс по теорията на Галоа, както и сред първите осъзнали основополагащото значение на понятието група в алгебрата и аритметиката.

През 1858 г. започва да преподава в политехническата школа в Цюрих, но се връща в родния си Брауншвайг през 1862 г., когато Колеж Каролинум е повишен в технологичен институт (Technische Hochschule), за да не го напусне никога повече. Оттегля се в пенсия през 1894 г., но продължава да публикува резултати и да преподава от време на време. Рихард Дедекинд никога не е сключвал брак.

През 1880 г. е избран за член на академиите на Берлин и Рим, а на френската академия на науките — през 1900 г. Доктор хонорис кауза на университетите в Осло, Цюрих и Брауншвайг.

Приноси

Сред безспорните приноси на Дедекинд е аксиоматизацията на алгебрата и въвеждането на множество математически понятия като:

Заедно с Карл Вайерщрас и Георг Кантор поставя основите на теорията да ирационалните числа. [3]

Източници

  1. 18233
  2. www-history.mcs.st-andrews.ac.uk // Посетен на 6 октомври 2017 г.
  3. "Математически термини", Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Richard Dedekind в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​