Беноа Пол Емил Клапейрон: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 22 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q313551.
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни
Ред 3: Ред 3:
| портрет = Clapeyron-reading.jpg
| портрет = Clapeyron-reading.jpg
| описание = френски физик
| описание = френски физик
| роден-дата = [[26 февруари]] [[1799]]
| роден-място = [[Париж]], [[Франция]]
| роден-място = [[Париж]], [[Франция]]
| починал-дата = [[28 януари]] [[1864]]
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]
}}
}}

Версия от 04:13, 5 февруари 2015

Беноа Пол Емил Клапейрон
Benoît Paul Émile Clapeyron
френски физик

Роден
Починал
28 януари 1864 г. (65 г.)

Учил вЕкол политекник
Парижко национално висше минно училище
Работил вСанктпетербургски държавен университет
Беноа Пол Емил Клапейрон в Общомедия

Беноа Пол Емил Клапейрон (Шаблон:Lang-fr) е френски физик и инженер, един от основоположниците на термодинамиката.

Биография

Клапейрон е роден през 1799 година в Париж и получава образованието си в Политехниката и в Минното училище. През 1820 година заминава за Санкт Петербург, където започва да преподава инженерни дисциплини. Завръща се във Франция през 1830 година и участва в строителството на първата френска железопътна линия, свързваща Париж и Версай.

Първият принос на Клайперон към термодинамиката е от 1834 година, когато той публикува „Двигателната сила на топлината“ („Puissance motrice de la chaleur“), доразвивайки работата на починалия две години по-рано Сади Карно. Той представя формулираната в текстов вид теория на Карно в по-достъпна аналитична и графична форма.

През 1843 година Клапейрон формулира в явен вид „принципа на Карно“, известен днес като втори закон на термодинамиката. Той доразвива значително и работите на Рудолф Клаузиус, извеждайки формулата, станала известна като уравнение на Клаузиус-Клапейрон и описваща фазовия преход от едно агрегатно състояние към друго.