Йордан Тренков: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Починали в Русе using HotCat |
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| px = 240 |
| px = 240 |
||
| описание = български революционер |
| описание = български революционер |
||
| роден-дата = [[8 септември]] [[1880]] |
|||
| роден-място = [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Османска империя]] |
||
| починал-дата = [[6 декември]] [[1960]] |
|||
| починал-място = [[Русе]], [[България]] |
| починал-място = [[Русе]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
Версия от 10:20, 5 февруари 2015
| Йордан Тренков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
8 септември 1880 г.
|
|---|---|
| Починал | 6 декември 1960 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Награди | За гражданска заслуга |
| Семейство | |
| Деца | Христо Тренков |
| Йордан Тренков в Общомедия | |
Йордан Христов Тренков с псевдоним Иван[1] е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
Роден е в 1880 година в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. Брат е на Петър Тренков. В 1898 година завършва българската гимназия в Солун и от 1899 до 1903 година учителства в родния си град. Влиза в Революционното братство в Солун. След разформироването му влиза във ВМОРО и оглавява един от двата лагера сред прилепските дейци на организацията, като другият се оглавява от Петър Ацев.[2]
В 1903 година е делегат на Смилевския конгрес, който го определя за член на Прилепското горско началство.[3][4] През юни 1903 година е арестуван от властите, но успява да избяга от затвора. Участва в Илинденско-Преображенското въстание.
След потушаването на въстанието е сред малкото ръководни дейци, които остават в районите си[5] и е нелегален началник на околийския комитет на ВМОРО в Прилеп до края на 1904 година. Делегат е на Прилепския конгрес през май-юни 1904 година, който му възлага борбата с новопоявилата се Сръбска пропаганда в Македония в Азот. На конгреса поддържа децентрализаторското реформистко крило на Пере Тошев и Гьорче Петров, докато Петър Ацев подкрепя централизаторското около Даме Груев.[6] В Прилеп е в конфликт с Петър Мърмев, Никола Биолчев, Андон Димитров и други[7].
През 1905 - 1906 година е секретар във върховистката чета на поручик Любомир Стоенчев в Петричко.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година Тренков е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 4 рота на 6 охридска дружина.[9] През войната е назначен за началник на Кюстендилския разузнавателен пункт.[10]
През Първата световна война е български окръжен управител в Призрен.[11]
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 44.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 70-71.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 239.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 320.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 15.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 65, 69, 71.
- ↑ Писмо изложение от Йордан Тренков до Борис Стрезов за хода на Прилепския конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.371-375
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 171.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.
- ↑ Институт за военна история при ГЩ на БНА - „Война за национално освобождение и обединение 1912 - 1913 г.“ (сборник доклади и научни съобщения, изнесени на сесията по повод 75-годишнината от Балканската война 14-15 април 1988 г., Самоков, Разлог), София, 1989, Военно издателство, стр. 64 (Георги Язаров - „Участие на населението от кюстендилския край в Балканската война“)
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 326.
