Хабсбургска Сърбия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 15:29, 5 февруари 2015

Австрийското управление на Смедеревския санджак се осъществява в периода 1718 - 1739 г. по силата на Пожаревския мирен договор между Австрийската и победената в австро-турската война (1716-1718) Османска империя.^{[източник? (Поискан преди 3361 дни)]}

По време на грандиозния военен сблъсък в края на 17-ти век наричан Голяма турска война, Австрийската империя излиза основния победител от него изгонвайки османците от почти цялата Панонската равнина (включително днешните Бачка и северозападен Срем), като по силата на Карловацкия мирен договор от 1699 г. за Османската империя остават от днешна Войводина Банат и югоизточната част от Срем.^{[източник? (Поискан преди 3361 дни)]}

Източници и литература

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Хабсбургска Сърбия.

Историјски атлас, Завод за уџбенике и наставна средства — Завод за картографију "Геокарта", Београд, 1999.
Школски историјски атлас, Завод за издавање уџбеника Социјалистичке Републике Србије, Београд, 1970.
Денис Шехић — Демир Шехић, Историјски атлас Света, Београд, 2007.
The Times History of Europe, Times Books, London, 2002.
Олга Зиројевић, Србија под турском влашћу 1459-1804, Београд, 2007.
Владимир Ћоровић, Илустрована историја Срба, књига четврта, Београд, 2006.

Вижте също

Външни препратки

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 [[Image:Serbia1718 1739.png|thumb|400px|[[Смедеревски санджак|Смедеревския санджак]] под Австрийска власт (1718-1739), ведно с територията на съседния [[Темишварски банат]]]]
 {{История на сърбите}}
-'''Австрийското управление на Смедеревския санджак''' се осъществява в периода 1718 - 1739 г. по силата на [[Пожаревски мирен договор|Пожаревския мирен договор]] между [[Австрийска империя|Австрийската]] и победената в [[Австро-турска война (1716-1718)|австро-турската война (1716-1718)]] [[Османска империя]].
+'''Австрийското управление на Смедеревския санджак''' се {{факт|осъществява в периода 1718 - 1739 г. по силата на [[Пожаревски мирен договор|Пожаревския мирен договор]] между [[Австрийска империя|Австрийската]] и победената в [[Австро-турска война (1716-1718)|австро-турската война (1716-1718)]] [[Османска империя]].|2015|2|5}}
+{{факт|По време на грандиозния военен сблъсък в края на 17-ти век наричан [[Голяма турска война]], Австрийската империя излиза основния победител от него изгонвайки османците от почти цялата [[Панонска равнина|Панонската равнина]] (включително днешните [[Бачка]] и северозападен [[Срем]]), като по силата на [[Карловацки конгрес|Карловацкия мирен договор]] от 1699 г. за Османската империя остават от днешна [[Войводина]] [[Банат]] и югоизточната част от [[Срем (област)|Срем]].|2015|2|5}}
-== Предистория ==
-По време на грандиозния военен сблъсък в края на 17-ти век наричан [[Голяма турска война]], Австрийската империя излиза основния победител от него изгонвайки османците от почти цялата [[Панонска равнина|Панонската равнина]] (включително днешните [[Бачка]] и северозападен [[Срем]]), като по силата на [[Карловацки конгрес|Карловацкия мирен договор]] от 1699 г. за Османската империя остават от днешна [[Войводина]] [[Банат]] и югоизточната част от [[Срем (област)|Срем]].
-== Възникване ==
-{{факт|По време на следващата австро-турска война от 1716-1718 г. териториите на [[Далмация]], [[Босна и Херцеговина]], околностите на [[Белград]] с треакторията и прилежащата и&#768; територия на река Дунав, известни като [[Подунавие]], са отново бойно поле. По силата на договора от [[Пожаревац]], загубилата войната Османска империя губи огромни територии в Дунавския регион (Банат и югоизточен Срем), северните части на днешна [[Централна Сърбия]] и Северна Босна, част от Далмация, [[Олтения]] и [[Пелопонес]]. В съответствие с разпоредбите на този мирен договор от 1718 г. към Хабсбургската австрийска империя са прикрепени или придадени в [[юрисдикция]] управлението на Белград със северните части на днешна Централна Сърбия.|2015|1|5}}
-=== Административна организация и самоорганизация ===
-{{факт|В периода 1717-1720 начело на областта е временно военно управление с граф Одвийер, а сетне гражданска администрация начело с губернатор на лично подчинение на австрийския император. В периода 1720-1733 губернатор е княз от [[Вюртенберг]] с 2 прикрепени към него съветници — граждански и военен. През 1733 г. във връзка с наново усложнилата се военна обстановка по повод на предстоящата нова австро-турска война, начело на администрацията на областта е генерал-губернатор Марули, а от 1736 г. - фелдмаршал де Валис. След 1733 г. административната и съдебна власт в областта се осъществявала от армията. Местното население на областта по това време има само ограничено самоуправление, при това изборът му се е одобрявал от губернаторството. Административното деление е на 11 [[дистрикт]]а, които от своя страна са се подразделяли на княжества и села. Австрийските дистрикти в областта са се управлявали от провизори, които са имали за първи помощници и същевременно заместници — жупани. Към административните управители е имало по 2-3-ма помощници, а общинското, т.е. местното или мирово самоуправление се е осъществявало от оберкнязове или местни първенци на т.нар. княжества, а на селата — от князе. Провизорите са имали административни, съдебни, полицейски и финансови правомощия, а оберкнязете и князете са заварените местни първенци от предходното османско управление. Новоназначените австрийски служители в областта са били на заплати от централната имперска хазна с цел да не се натоварва фискално местното население, основно с цел да е лоялно към новата австрийска власт в областта.|2015|1|5}}
-=== Военна организация и самоорганизация ===
-{{факт|Въоръжените сили в новоприсъединената към Австрийската империя отвъддунавска област е била съсредоточена основно в Белград (речни и пехотни части, както и 3 кавалерийски дивизии), а областни гарнизони са били държани в [[Шабац]], [[Валево]], [[Рудник]] и [[Ягодина (град)|Ягодина]]. В допълнение към редовната австрийска имперска войска е имало местна [[милиция]], която е била организирана в 15 капитаната по селата в областта, начело с [[Вук Исакович]]. По границите на областта са били разположени т.нар. хайдушки села (на брой от 2 до 15 по дискриттите) за охрана на границата, пътниците и посланиците.|2015|1|5}}
 == Източници и литература ==