Преспа (област): Разлика между версии
Допълних статията със сведения за това кой автор е писал за дадената област. |
|||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
В географско отношение Преспа представлява голяма котловина, в чийто център са разположени двете Преспански езера - [[Преспанско езеро|Голямото]] и [[Малко Преспанско езеро|Малкото]]. От север котловината е обградена от планината [[Бигла]], от запад от [[Галичица]], от юг от Суха гора и от изток от [[Баба (планина)|Баба]]. Северната част на областта, разположена днес в Република Македония се нарича [[Горна Преспа]] и обхваща по-голямата част от територията на Община [[Ресен (община)|Ресен]]. Южната - [[Долна Преспа]] е разделена на [[Мала Преспа]], на чиято територия е албанската Община [[Пустец]] и [[Голема Преспа]], на чиято територия е разположен гръцкият Дем [[Преспа (дем)|Преспа]] и южната част от община [[Ресен (община)|Ресен]] в Република Македония със селата [[Долно Дупени]], [[Наколец]], [[Брайчино]], [[Любойно]], [[Щърбово]], [[Крани]], [[Сливница (Община Ресен)|Сливница]], [[Претор (село)|Претор]], [[Курбиново]], [[Асамати]], [[Райца]] и [[Грънчари]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/index.html Кънчов, Васил. „Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“, Сборник за народни умотворения, кн. IV, 1891 г.]</ref> |
В географско отношение Преспа представлява голяма котловина, в чийто център са разположени двете Преспански езера - [[Преспанско езеро|Голямото]] и [[Малко Преспанско езеро|Малкото]]. От север котловината е обградена от планината [[Бигла]], от запад от [[Галичица]], от юг от Суха гора и от изток от [[Баба (планина)|Баба]]. Северната част на областта, разположена днес в Република Македония се нарича [[Горна Преспа]] и обхваща по-голямата част от територията на Община [[Ресен (община)|Ресен]]. Южната - [[Долна Преспа]] е разделена на [[Мала Преспа]], на чиято територия е албанската Община [[Пустец]] и [[Голема Преспа]], на чиято територия е разположен гръцкият Дем [[Преспа (дем)|Преспа]] и южната част от община [[Ресен (община)|Ресен]] в Република Македония със селата [[Долно Дупени]], [[Наколец]], [[Брайчино]], [[Любойно]], [[Щърбово]], [[Крани]], [[Сливница (Община Ресен)|Сливница]], [[Претор (село)|Претор]], [[Курбиново]], [[Асамати]], [[Райца]] и [[Грънчари]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/index.html Кънчов, Васил. „Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“, Сборник за народни умотворения, кн. IV, 1891 г.]</ref> |
||
За областта Преспа пише известният български писател Димитър Талев в своите три тома "Преспанските камбани", "Железният светилник" и "Илинден". |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 12:58, 7 февруари 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на Преспа.
Преспа (изписване до 1945 година Прѣспа) е историко-географска област, разделена между Република Македония, Гърция и Албания.
В географско отношение Преспа представлява голяма котловина, в чийто център са разположени двете Преспански езера - Голямото и Малкото. От север котловината е обградена от планината Бигла, от запад от Галичица, от юг от Суха гора и от изток от Баба. Северната част на областта, разположена днес в Република Македония се нарича Горна Преспа и обхваща по-голямата част от територията на Община Ресен. Южната - Долна Преспа е разделена на Мала Преспа, на чиято територия е албанската Община Пустец и Голема Преспа, на чиято територия е разположен гръцкият Дем Преспа и южната част от община Ресен в Република Македония със селата Долно Дупени, Наколец, Брайчино, Любойно, Щърбово, Крани, Сливница, Претор, Курбиново, Асамати, Райца и Грънчари.[1]
За областта Преспа пише известният български писател Димитър Талев в своите три тома "Преспанските камбани", "Железният светилник" и "Илинден".
