Стефан II Милутин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник
мРедакция без резюме
Ред 171: Ред 171:
[[Категория:История на София]]
[[Категория:История на София]]
[[Категория:Сръбски светци]]
[[Категория:Сръбски светци]]
[[Категория:Православни монарси]]

{{Link FA|sr}}
{{Link FA|sr}}

Версия от 17:58, 8 февруари 2015

Стефан II Милутин
крал на Сърбия и светец
Крал Стефан Милутин, фреска от манастира Сопочани
Управление12821321
НаследилСтефан Драгутин
НаследникСтефан Дечански
Лични данни
Роден
ок. 1253
днешна Сърбия
Починал
Погребан вБански манастир, днес в Света Неделя в София
Пълно имеСтефан Урош II Милутин Неманич
Други титликрал на Дукля, Албания (наследена от Карл I Анжуйски), България и на цялото Приморие [1]
Подпис
Семейство
ДинастияНеманичи, Капетинги, Дандоло, Комнини, Ангели, Арпади
БащаСтефан Урош I
МайкаЕлена д'Анжу
БраковеЕлена Йоанна Дукина
Елисавета Арпад
Анна Тертер
Симонида Палеологина
ПотомциСтефан Константин, Зорица, Стефан Дечански, Анна Неда
Стефан II Милутин в Общомедия

Стефан Урош II Милутин (ок. 1253 - 29 октомври 1321 г.) е сръбски крал управлявал в периода 12821321. Представител е на редица средновековни управляващи династии - Неманичи, Капетинги, Дандоло, Комнини, Ангели. Той е пряк потомък на византийските императори Алексий I Комнин и Исак II Ангел, както и на българския цар Иван Владислав. По името на своята задужбина, често е споменаван и като Бански крал.

Мощите на Стефан Милутин се съхраняват с църквата "Света Неделя" в София. Предходно, през 1149 г. император Мануил I Комнин овладява след нарочен поход района на Поибрието и българския град Рас, откъдето местните са преселени в Средец. Съпротивата срещу византийското владичество по това време се води от периферията, оглавявана от Урош II, велик жупан на Великото жупанство Рашка. Урош II е потомък на комитопулите и вероятно и на печенежката знат поселена в западните български земи. [2]

Потомък на Капетингите

Стефан Милутин е втори син на крал Стефан Урош I (1243 — 1276) и кралица Елена д'Анжу, която е роднина на френския крал Луи IX (1226 - 1270) и Карл I Анжуйски (1266 - 1285) и пряка потомка на френския крал Луи VI.

Възкачване на престола

Териториално разширение в Македония и война с Византия

Война с Видинското деспотство

Крал Стефан Милутин, фреска от църквата в Студеница.

Мирен договор с Византия

Венчанието на Стефан Милутин за Симонида Палеологина е извършено от охридският архиепископ Макарий, а не от представител на Цариградската църква.[3]

Средновековна сръбска монархия
Династия на Неманичите

Стефан Неманя, велик жупан на Рашка
Стефан Първовенчани, крал на Рашка
Крал Стефан Радослав
Крал Стефан Владислав

Крал Стефан Урош I

Крал Стефан Драгутин
Крал Стефан Урош II Милутин
Крал Стефан Урош III Дечански
Цар Стефан Урош IV Душан
Цар Стефан Урош V

Бунтът на Драгутин

Заговорът на Стефан Дечански

Стефан Милутин. Фреска от църквата "Света Богородица Левишка".

Мощите на краля

През 2006 г. Сръбската православна църква предявява претенции към мощите, обаче само парченце от дрехата им получава президента на Сърбия Томислав Николич при официалното си посещение в София на 19 септември 2013 г. [4][5]

Родословие

Галерия

Източници

  1. Ангелов, Петър. Названията "България" и "българи" в титулатурата на сръбските крале от XIV век. списание "Векове", книжка № 2, 1979.
  2. Урош II Примислав ("Историјска библиотека ", 31.12.2014 г.)
  3. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 212.
  4. Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин ("Фокус", 18.12.2006 г.)
  5. Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)

Външни препратки

Стефан Драгутин крал на Сърбия (1282 – 1321) Стефан Дечански

Шаблон:Link FA