Алеко Василев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
категория
Ред 38: Ред 38:
[[Категория:Дейци на ВМРО]]
[[Категория:Дейци на ВМРО]]
[[Категория:Македонски власи]]
[[Категория:Македонски власи]]
[[Категория:Хора от дем Долна Джумая]]
[[Категория:Долноджумайци]]
[[Категория:Македоно-одрински опълченци]]
[[Категория:Македоно-одрински опълченци]]
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]]
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]]

Версия от 11:53, 10 февруари 2015

Алеко Василев
български революционер
Роден
Починал
Учил вСярско българско педагогическо училище
Алеко Василев в Общомедия

Александър П. Василев, известен като Алеко паша, Орфо и Орфански[4], е български революционер от влашки произход,[5][6] войвода на Вътрешната македонска революционна организация, организатор на убийството на Тодор Александров.

Биография

Василев е роден в 1891 година в българо-влашкото градче Долна Джумая, днес Ираклия, Гърция. Учи в Серското българско педагогическо училище, което напуска в 1906 година и до Балканската война е български екзархийски учител в село Кюприя, Серско (днес Гефируди). Привърженик е на крилото на Яне Сандански във ВМОРО.

По време на Балканската война е в четата на Яне Сандански, която подпомага действията на Седма рилска дивизия. След Междусъюзническата война се установява в Петрич и в 1914 година става началник на местната полиция. През 1915 година по време на участието на България в Първата световна война е командир на партизански взвод към Единадесета македонска дивизия, а през 1917-1918 година е на служба в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост при генерал Александър Протогеров.[7]

След войната създава в Пиринска Македония военна организация, която от началото на 1920 година се слива с възстановената ВМРО. Василев е петрички окръжен войвода и пълномощник на Централния комитет на ВМРО за Серски, Струмишки и Солунски революционен окръг. Заедно с Георги Атанасов осъществяват Неврокопската акция на ВМРО в 1922 година.

Василев потушава Септемврийското въстание в Разлога, но спасява ръководителите му като ги задържа за заложници. Помилвани са Методи Алексиев, Г. Захов, Тодор Ангелов, Владимир Поптомов, Костадин Патоков, Стефков и други, с цел да бъдат изпратени с чети в Егейска Македония[8]. Сред спасените е Георги Топалов[9].

Влиза в разногласие с Тодор Александров и организира убийството му на 31 август 1924 година. След две седмици Василев загива в Горна Джумая (днес Благоевград) в така наречените Горноджумайски събития, убит от приближения на Иван Михайлов Кирил Дрангов.[10][11][12][13]

Бележки

  1. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, Софи, 2001, стр. 25.
  2. ↑ Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 245
  3. ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 135.
  4. ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.7, 73
  5. ↑ „Битката за Тодор Александров в Р Македония“, в-к "Македония", брой 32, 9 септември 1998 г.
  6. ↑ Д-р Димитър Л. Тюлеков. „12 септември-ден на измислен геноцид или на нова братоубийствена развръзка“
  7. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.
  8. ↑ Работнически вестник, бр. 7, 12. XII. 1923., в: Палешутски, К., Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941, Издателство на Българската академия на науките, София, 1983, стр. 143
  9. ↑ Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 1996, стр. 30.
  10. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133
  11. ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 135.
  12. ↑ „Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация“. София, 1924.
  13. ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, том 1, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 2007, стр. 429-430.
Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Алеко Василев
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алеко_Василев&oldid=6479229“.