Алеко Василев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
категория
Ред 38: Ред 38:
[[Категория:Дейци на ВМРО]]
[[Категория:Дейци на ВМРО]]
[[Категория:Македонски власи]]
[[Категория:Македонски власи]]
[[Категория:Хора от дем Долна Джумая]]
[[Категория:Долноджумайци]]
[[Категория:Македоно-одрински опълченци]]
[[Категория:Македоно-одрински опълченци]]
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]]
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]]

Версия от 11:53, 10 февруари 2015

Алеко Василев
български революционер

Роден
Починал

Учил вСярско българско педагогическо училище
Алеко Василев в Общомедия

Александър П. Василев, известен като Алеко паша, Орфо и Орфански[4], е български революционер от влашки произход,[5][6] войвода на Вътрешната македонска революционна организация, организатор на убийството на Тодор Александров.

Биография

Василев е роден в 1891 година в българо-влашкото градче Долна Джумая, днес Ираклия, Гърция. Учи в Серското българско педагогическо училище, което напуска в 1906 година и до Балканската война е български екзархийски учител в село Кюприя, Серско (днес Гефируди). Привърженик е на крилото на Яне Сандански във ВМОРО.

По време на Балканската война е в четата на Яне Сандански, която подпомага действията на Седма рилска дивизия. След Междусъюзническата война се установява в Петрич и в 1914 година става началник на местната полиция. През 1915 година по време на участието на България в Първата световна война е командир на партизански взвод към Единадесета македонска дивизия, а през 1917-1918 година е на служба в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост при генерал Александър Протогеров.[7]

След войната създава в Пиринска Македония военна организация, която от началото на 1920 година се слива с възстановената ВМРО. Василев е петрички окръжен войвода и пълномощник на Централния комитет на ВМРО за Серски, Струмишки и Солунски революционен окръг. Заедно с Георги Атанасов осъществяват Неврокопската акция на ВМРО в 1922 година.

Василев потушава Септемврийското въстание в Разлога, но спасява ръководителите му като ги задържа за заложници. Помилвани са Методи Алексиев, Г. Захов, Тодор Ангелов, Владимир Поптомов, Костадин Патоков, Стефков и други, с цел да бъдат изпратени с чети в Егейска Македония[8]. Сред спасените е Георги Топалов[9].

Влиза в разногласие с Тодор Александров и организира убийството му на 31 август 1924 година. След две седмици Василев загива в Горна Джумая (днес Благоевград) в така наречените Горноджумайски събития, убит от приближения на Иван Михайлов Кирил Дрангов.[10][11][12][13]

Бележки

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, Софи, 2001, стр. 25.
  2. Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 245
  3. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 135.
  4. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.7, 73
  5. „Битката за Тодор Александров в Р Македония“, в-к "Македония", брой 32, 9 септември 1998 г.
  6. Д-р Димитър Л. Тюлеков. „12 септември-ден на измислен геноцид или на нова братоубийствена развръзка“
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.
  8. Работнически вестник, бр. 7, 12. XII. 1923., в: Палешутски, К., Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941, Издателство на Българската академия на науките, София, 1983, стр. 143
  9. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 1996, стр. 30.
  10. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133
  11. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 135.
  12. „Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация“. София, 1924.
  13. Гаджев, Иван. „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, том 1, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 2007, стр. 429-430.