Ал Капоне: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на параметри свързани с дата в Уикиданни
Ред 4: Ред 4:
| px = 240
| px = 240
| описание = американски престъпник
| описание = американски престъпник
| роден-дата = {{др|1899|1|17|1}}
| роден-място = [[Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|САЩ]]
| роден-място = [[Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|САЩ]]
| починал-дата = {{дсг|1947|1|25|1899|1|17|1}}
| починал-място = [[Маями]], [[Съединени американски щати|САЩ]]
| починал-място = [[Маями]], [[Съединени американски щати|САЩ]]
| деца = [[Албърт Франсис Капоне]]
| деца = [[Албърт Франсис Капоне]]

Версия от 20:01, 10 февруари 2015

Ал Капоне
Al Capone
американски престъпник

Роден
Починал
25 януари 1947 г. (48 г.)
ПогребанСАЩ

Религиякатолицизъм
Семейство

Подпис
Уебсайт
Ал Капоне в Общомедия

Алфонсе Габриел Капоне, най-вече познат като "Белязаният", "Снорки", е гангстер с неаполитански произход, роден в Ню Йорк.

На 25 януари 1947 г. в имението си Палм Айлънд, Маями, умира от пневмония знаменитият гангстер №1 на САЩ Ал Капоне. Четири дни преди това го поваля инсулт и тази комбинация е фатална. Той не свършва живота си на бесилото или на електрическия стол, нито при престрелка с полицията или враждуващи банди, не умира от преследващия го цял живот сифилис (който предава и на сина си), а по най-банален начин като дългогодишен кротък пенсионер. Може би този срам го е съпътствал в последните мигове от живота му. Алфонс Капоне е роден на 17 януари 1899 год. в Нюйоркския квартал Бруклин. Той е бил първият роден в САЩ, а иначе четвъртият от общо седем сина и две дъщери на семейство италиански емигранти. Семейството е грамотно, трудолюбиво и спазващо законите.

За да се интегрира по-лесно в обществото, семейство Капоне приема американско-звучащи имена: Винченцо (впоследствие шериф), Рафаело и Салваторе стават Джеймс, Ралф и Франк. Алфонс започва да се нарича Ал – с което име остава в историята.

Криминалният му живот започва още като хлапе. Кумирът на децата от квартала, Джони Торио, се занимава с рекетьорство и сводничество, но стои над останалите прости гангстери по това време. Неговият престъпен талант му позволява да създаде стройна организация, чрез която има изключително широки възможности.

Както много други деца и Ал изкарва джобни, като върши поръчки за престъпния бос. Той започнал да му има доверие и да му дава по-големи поръчки. През 1909 г. обаче Торио заминава за Чикаго, а 10-годишния Ал се присъединява към местна банда.

Постепенно Ал Капоне натрупва много опит и изгражда основата на философията си именно по това време. Той научава от Джони Торио, за жизнената важност на способността да създаваш съюзи, за необходимостта пред обществото да се показваш като примерен гражданин и да разделяш семейната от “професионалната” сфери.

За разлика от повечето деца на имигранти Ал посещава училище до 6 клас. Тогава за нетърпимо поведение учителката му удря шамар, той й отговаря, след което е изключен и никога повече не се връща в училище.

Когато е на 18 години, започва да работи в бар. Собственикът на бара Франки Йейл е приятел на Джони Торио, който препоръчва младия Капоне. Ал Капоне е едновременно барман, охрана и сервитьор.

Една вечер докато обслужва маса, той се впечатлява от седящата на нея жена и й подшушва на ухо, че харесва задните й части. Това не се харесва на спътника на дамата – нейния брат Франк Галицио. В последвалия бой Франк прорязва на три места лицето на Капоне. Белезите остават за цял живот, а оттам идва и прякорът “Scarface” (Белязаното лице).

Ситуацията не приключва с това. Галицио се оплаква на местния гангстер Лъки Лучано и след това Капоне е принуден да се извини за поведението си – това наранява самочувствието му, но и го научава да сдържа темперамента си.

Малко след като става на 19 години, той се запознава с ирландката Мей Коглин, за която скоро след това се оженва, а на 4 декември 1918 г. им се ражда син – Алберт Франсис Капоне, който наследява от баща си сифилис. Кръстник е Джони Торио.

След като умира баща му, настъпва моментът за развитието на най-големия гангстер в американската история.

В началото на 1921 г. Ал Капоне заминава за Чикаго по покана на ментора си Джони Торио, който в този момент управлява огромна престъпна империя състояща се от бардаци, казина и заведения предлагащи алкохол – нелегален по това време. Бизнес нюха на Капоне му позволява бързо да се издигне в престъпната пирамида и скоро става управител на “Четирите зара” – “щаб-квартирата” на Джони Торио, която представлява публичен дом и казино в едно. Бързо успява да забогатее и купува къща в престижен квартал на Чикаго, където заживява не само със жена си и детето си , но и взима майка си братята и сестрите си. Пред съседите и обществото се представя за дилър на мебели втора употреба.

Няколко години след пристигането на Капоне в Чикаго, престъпната дейност процъфтява – градската управа начело с кмета е изключително корумпирана и по този начин осигурява зелена улица за действията на престъпните групи. Изборът за кмет на Уилям Девър усложнява нещата, защото той се стреми да изтръгне корупцията. При създалото се положение Джони Торио и Ал Капоне решават да пренесат част от бизнеса си във околностите на градчето Сисеро, където на практика могат да купят цялата градска управа.

“Инвазията” на Капоне в Сисеро не среща никакви проблеми. При местните избори през 1924 г. изборът на подкрепяните от мафията кандидати е под въпрос. Напрежението ескалира, когато в изборния ден групи на Капоне отвличат работещи в избирателните кампании на конкурентите и заплашват избиратели. Шефът на полицията в Чикаго научава за това и веднага изпраща 79 полицаи с пушки, преоблечени като цивилни и с необозначени коли. Пристигайки в Сисеро, те случайно виждат на улицата и успяват да разпознаят брата Франк Капоне. Насочват се към него с вдигнати оръжия, при което той изважда револвера си. След секунди пада мъртъв на земята.

Ал Капоне е бесен. Незабавно са отвлечени още лица от избирателните кампании, откраднати са кутии с бюлетини, убит е член на комисия по избора. В крайна сметка „Белязаното лице” печели изборите.

Погребението на Франк Капоне е ненадминато по пищност дотогава. Само за цветя са изхарчени над 20 000 $. Шефът на полицията в Чикаго изпраща същите полицаи, които преди това е изпратил в Сисеро, да охраняват събитието. Въпреки това Ал Капоне успява да сдържи гнева си и да не насочи цялата си мощ в една война срещу полицията.

Той обаче безжалостно застрелва дребния престъпник Джо Хауърд, който изнудва негов приятел. Прокурорът Максвигин се опитва да вкара Капоне зад решетките, но свидетелите изгубват паметта си за станалото.

На 25 години Ал Капоне е “крал” на Сисеро и един от най-могъщите гангстери в Чикаго. Но той е една от най-големите мишени в гангстерската война за територии, разразила се след забраната на алкохола. Съзнавайки това, Капоне, въпреки че сам никога не носи оръжие, се движи с поне двама бодигардове, предпочита да пътува през нощта и въобще избягва да се движи пеш.

След няколкократни опити за покушение срещу Капоне и Торио, през януари 1925 г. убийци успяват да прострелят няколкократно Торио. Четирите куршума попадат във врата, гърдите, дясната ръка и слабините на жертвата. Петият куршум, предназначен за слепоочието му, така и не достига целта си поради засечка на пистолета.

Джони Торио остава жив, но това е един преломен момент в неговия живот. Всички са изумени, когато четири седмици след това, той се появява на делото си в съда и се признава за виновен по обвинението за производство на алкохол, като получава 9 месеца лишаване от свобода. През март 1925 г. той извиква своят партньор Капоне, стоял неотлъчно до него през цялото време на престоя му в болницата, и след като му съобщава желанието си да се оттегли и да замине в чужбина, му предава целия си бизнес. Така Ал Капоне става “император” на огромна престъпна империя, състояща се от публични домове, казина, пивоварници, нощни клубове, разполагаща с огромен потенциал от финансови възможности и човешка сила. Промяната на статута му предполага и промяна на визията му: централата на организацията е преместена в хотел “Метропол”, като само апартаментът на Капоне струва 1500$ на ден.

Междувременно той урежда сделка със стария си работодател Франки Йейл за доставка на уиски от Канада през Ню Йорк към Чикаго. Бизнесът върви гладко, постоянно прииждат нови доставки на уиски от Ню Йорк и на практика Капоне няма никакви проблеми.

През пролетта на 1926 г. обаче се случва нещо, което сериозно променя ситуацията. Хората на Ал причакват и убиват конкурентен доставчик на алкохол и спътниците му. Те обаче не очакват, че сред тях е Максвигин - същият прокурор, който през 1924 г. се опитва да “закове” Капоне за убийството на дребния престъпник Джо Хауърд. Поради значимостта на убития, процесът срещу Капоне придобива голям обществен отзвук. И всички знаят кой е виновен.

Капоне се крие повече от три месеца от властите, а за залавянето му работят повече от 300 детектива. Без да е притиснат, в един момент той решава да се предаде. Причина за това е положението му: дал е работа на хиляди италианци, невероятно щедър и легенда сред италианската общност, той приема,че може да се справи с обвиненията в убийство, да излезе от нелегалния бизнес и да насочи усилията си към сфери полезни за италианците в САЩ.

Ал Капоне прави добър ход, когато се предава на полицията през 28 юли 1926 год. Тъй като не се намират никакви доказателства, делото срещу него скоро е прекратено и той излиза на свобода.

Следващото нещо, с което се заема, е помиряването с враговете си. Предлага много изгодна сделка на най-заклетите си врагове – същата тази банда, която го напада няколкократно и прострелва ментора му Торио. Лидерът им Хъми Уейс отказва и на следващия ден е намерен убит. Капоне иска спиране на бушуващата война между престъпността и с тази цел осъществява широко дискутирана в медиите “мирна конференция”, след която над два месеца няма нито един убит от бизнеса с контрабанден алкохол.

След 1926 год. Капоне има все повече проблеми с полицията. Арестуват го при всеки възможен случай и положението му става непоносимо. Затова той решава да се пренесе в Маями, където в последствие закупува чрез подставено лице огромна хасиенда, като влага цяло състояние в преустройството й и превръщането й в крепост.

Още в този период гангстерът е сериозно разследван за укриване на данъци за спечеленото от нелегалната търговия. Но колкото и да се мъчат да открият доказателство за разликата между приходите и разходите на Капоне, следователите удряли на камък. Всичко било закупувано в брой и чрез подставени трети лица.

По него време Ал Капоне уличава партньора си в „бизнеса”, бивш работодател и стар приятел Франки Йейл, че отвлича негови камиони с уиски, докато пътуват от Ню Йорк към Чикаго. Франки е убит в колата си, като по него е стреляно с пистолети, пушки и картечница, които буквално го “залепват” за седалката.

Пак дело на Ал Капоне е „Клането на Св. Валентин”, където преоблечени като полицаи килъри избиват с картечници седмина конкуренти в алкохолната търговия.

През лятото на 1929 г. в Атлантик сити е проведена знаменитата конференция между мафиотските босове, която цели спирането на убийствата и вследствие на която САЩ се разделя на така наречените сфери на влияние.

Малко след конференцията Ал Капоне е задържан с незаконно оръжие, обвинен и осъден. Излежава 6 месеца и излиза на 16 март 1930 г. През това време бизнесът е ръководен от брат му Ралф.

Седмица след като излиза от затвора, кметът на Чикаго обявява списък с обществени врагове, на първото място в който стои именно Ал Капоне, а след него брат му Ралф. По указания лично от разгневения президент Хърбърт Хувър натискът и разследванията се засилват. Обучени са двама агенти, които да се внедрят в престъпната организация и да открият доказателства достатъчни за присъда.

Междувременно Ралф Капоне е арестуван по обвинение в укриване на данъци и осъден. Но най-важната информация, която успяват да получат двамата агенти е, че данъчните служители се добират до счетоводна книга на заведение на организацията, както и да открият двамата счетоводители.

Към пролетта на 1931 г. са събрани достатъчно доказателства за започване на съдебно дело. Ал Капоне е обвинен по 22 точки за укриване на доходи и ощетяване на държавата с над 200 000$, и отделно обвинен заедно с 68 членове на организацията му за 5000 отделни нарушения на алкохолния режим. Очакват го 34 години затвор.

Тогава адвокатите на боса сключват сделка с прокурора – Капоне се признава за виновен, а прокурорът препоръчва от 2 до 5 години затвор. Това е нечувано. При такива усилия и толкова събрани доказателства – такава ниска присъда.

На 16 юни Ал Капоне влиза в съдебната зала усмихнат, но излиза вцепенен. Съдията Уилкърсън не приема направената сделка с прокурора и насрочва дата за процес на 6 октомври. През цялото лято организацията на Капоне с пълни сили се опитва да издири и да повлияе с всички средства на членовете на съдебното жури.

На процеса Капоне се появява добре облечен и усмихнат – той знае, че просто трябва да идва редовно на изслушванията и да изчака, докато бъде оневинен. Тогава се случва нещо кошмарно. Съдията Уилкърсън още със започване на делото приканва всички членове на журито да бъдат разменени с тези от друго дело, започващо по същото време.

Късно в събота вечерта на 17 октомври 1931 г., след деветчасово заседание, журито стига до решение и обявява Капоне за виновен по някои, но не всички, обвинения в злоупотреба с данъци. Съдът признава укрити данъци само в размер на 32 488,81 долара. Те обаче са достатъчни следващата събота съдия Уилкерсън да осъди Капоне на 11 години затвор, 50 000 долара глоби и още 30 000 за съдебни разноски

В началото Ал Капоне излежава присъдата си в затвора в Атланта, където e третиран повече като гост, отколкото като затворник. След това обаче e преместен в затвора “Алкатраз” в залива на Сан Франциско, където отношението към него e еднакво сурово, колкото и към станалите затворници.

През 1938 г. Ал Капоне, чийто придобит сифилис на младини преминава в третата си фаза, става безспорно дезориентиран и объркан. През ноември 1939 г. e освободен за добро поведение и прекарва повече от година в болница.

Ал Капоне почива в хасиендата си в Маями на 25 януари 1947 г. едва на 48 годишна възраст.

Две малки добавки:

1. Синът Сони Сони, синът на Ал Капоне, се оформя като изключително възпитано, приятно и добре справящо се с живота момче, въпреки необикновения си произход. През 1940 г. той се оженва за едно ирландско момиче – Даяна и се установява в Маями. Ал и съпругата му Мей дочакват от тях четири внучки, които те глезят с разточително внимание.

2. Братът Джеймс - Двата пищова Харт Джеймс Винченцо Капоне, най-големият брат на Ал Капоне, напуска дома си в Бруклин през 1908 г. на 16-годишна възраст и заминава на Запад. Живее сред индианци и става изключителен стрелец. По време на Първата световна война се записва доброволец в армията и воюва във Франция, като получава лейтенантско звание. След войната се установява в малкото градче Хоумър в Небраска под името Ричард Харт, като се жени за Катлийн Уинч. После Харт, Катлийн и техните четирима синове заживяват сред най-различни индиански племена като Сиуксите и Шайените, научават няколко индиански езика и развиват близки отношения с вождовете на племената. Страхотни умения на Джеймс с оръжията, плюс двата пистолета с перлени дръжки, които винаги носи, му спечелват прякора „Двата Пищова Харт“. По едно време дори е бодигард на президента Калвин Кулидж. Става шериф на градчето Хоумър. През 1952 г. Двата Пищова Харт получава фатален сърдечен удар. До него са Катлийн и Хари. Неговият най-голям син Ричард-младши е убит във Втората световна война, а другите две момчета са се установили в Уисконсин.

/По материали в интернет/ .

ЦИТАТИ ОТ АЛ КАПОНЕ:

• С добра дума и револвер можеш да постигнеш много повече, отколкото само с добра дума. You can get much farther with a kind word and a gun than you can with a kind word alone.

• Дали правя бизнес с канадски рекетьори? Аз дори не знам на коя улица е Канада. Do I do business with Canadian racheteers? I don't even know what street Canda is on.

• Обвиняват ме за всяко едно убийство с изключение на списъка на жертвите от световната война. I've been accused of every death except the casualty list of the World War.

• Това тук е девствена територия за публични домове. This is virgin territory out here for whorehouses.

• Прекарах най-хубавите години от живота си като осигурявах на хората безгрижни удоволствия и им устройвах забавления, а в отплата получавам само оскърбления и вечно съм преследван. I have spent the best years of my life giving people the lighter pleasures, helping them have a good time, and all I get is abuse, the existence of a hunted man.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Шаблон:Link FA