Георги Лозанов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м + Нормативен контрол
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на параметри свързани с дата в Уикиданни
Ред 4: Ред 4:
| портрет = Georgi-Lozanov-20090423-1.jpg
| портрет = Georgi-Lozanov-20090423-1.jpg
| описание = български медиен експерт
| описание = български медиен експерт
| роден-дата = {{дрг|1958|4|26}}
| роден-място = [[София]], [[НРБ|България]]
| роден-място = [[София]], [[НРБ|България]]
}}
}}

Версия от 22:35, 10 февруари 2015

Тази статия е за медийния експерт. За психолога и специалист по сугестология вижте Георги Лозанов (психолог).

Георги Лозанов
български медиен експерт

Роден
26 април 1958 г. (65 г.)

Учил вСофийски университет
Работил вСофийски университет

Георги Лозанов Георгиев е български експерт по медии и журналистика.

Биография

Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година в София в семейството на архитектите Лозан Лозанов и Олга Станева. Сестра му Олга Лозанова е дългогодишен програмен директор на НТВ.

През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в Софийски университет. Работи в списание „Българско фото“ между 1983 и 1989 г., а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник „Култура“ (от 1989) и главен редактор на списание „Егоист“ (в последната година от съществуването му - 2004-2006). Главен редактор на списание „Пет звезди“ (2006-2010). [1]

Доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет (от 1994). Гост преподавател в Нов български университет, НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Националната художествена академия „Николай Павлович“.

Ръководител на катедра „Печат и книгоиздаване“ във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“ (1995-1998, 2004-2007).

От самото основаване на медиен регулаторен орган в България Лозанов е негов член:

Колумнист на вестник „Стандарт“ (1992-1995), вестник „24 часа“ (2003-) и вестник „Хасковска Марица“ (2009-).

От самото откриване на галерия СИБАНК (2008-2011 - галерия „Върхове“, след 2011 - „Credo Bonum“) е неин художествен консултант (2003-). [2]

Лозанов е автор на повече от 100 научни студии и над 200 статии, посветени на въпросите на електронните и печатните медии, културологията, философията, естетиката, литературната критика и изкуствознанието.

Председател на журито на наградата Хеликон за съвременна българска художествена проза (2011).[3]

Член на журито на петото издание на наградата „Вик“ за български роман на годината (2008).

Председател на журито на Деветия медиен фестивал за радио и телевизионни програми за изкуство и култура „Осмата муза“, организиран от НДК. [4]

Член на журито на Годишните медийни награди M-Tel Media Masters за журналистика в областта на телекомуникациите (2010). [5]

Член на журито на конкурса „Снимка на годината - България 2012“, организиран от Canon Bulgaria. [6] [7]

Член на журито на антинаградите „Големият брат“, които „се присъждат на държавни структури, частни компании или отделни личности, които с действията си са нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите“. [8]

Член на журито на наградата „Съвременна българска драматургия“, организиран от фондация АСКЕЕР. [9]

Обществена дейност

  • Член на СБЖ.
  • Член-основател на граждански форум „Свободно слово“.
  • Член основател на Българско фотографско сдружение.
  • Член-основател на Център за независима журналистика.
  • Член-основател на фондация „Национален съвет за журналистическа етика“.
  • Инициатор на гражданската акция „Чисти гласове“ (допринесла за отварянето на архивите на ДС в България).
  • Член-основател на фондация „Медийна демокрация“ (2007).[10]

Позиции

Поддържа дясна позиция за реформа в културата, изискваща максимално раздържавяване; при това е убеден, че творческите гилдии трябва да бъдат и граждански организации.[11]

Награди

  • 2001 – носител на годишната награда на дружество „Гражданин“ за политика и обществени науки (присъжда му се „за достойно гражданско поведение и проявен висок професионализъм при отстояването на свободата на словото и на медиите“)[12]
  • 2002 – носител на първата Годишна награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към утвърждаването независимите медии и ценностите на гражданското общество

Книги

  • „Какъвто трябваше да бъда“. Пловдив: Летера, 2010, 184 с. (ISBN 9789545166518)
  • (заедно с Павел Койчев) „Пластики и прочити“. 2010, 72 с.[13], [14]
  • „Мое дясно“. София: Сиела, 2011, 428 с. (ISBN 978-954-2809-17-3)[15], [16], [17]

Съставителство

  • „Медии и митове“. (заедно с Орлин Спасов). София: УИ „Св. Климент Охридски” - ФЖМК, 2000, 408 с.[18]
  • „Медии и преход“. (заедно с Орлин Спасов). София: Център за развитие на медиите, 2000 (ISBN 954-90517-2-2)
  • „24 часа: Вестникът“. (заедно с Орлин Спасов и Росен Янков). София: Труд, 2001, 223 с. (ISBN 954-528-235-5)
  • „Дневен Труд: Лидерът“. (заедно с Орлин Спасов). София: Труд, 2002, 239 с. (ISBN 954-528-344-0)[19]
  • „bTV: новата визия“. (заедно с Орлин Спасов). София: Фондация „Медийна демокрация“, 2008, 288 с.[20]
  • Медиите и политиката“. (заедно с Орлин Спасов). София: Фондация „Медийна демокрация“, 2011, 255 с.

и др.

Източници

  1. Катерина Запрянова, „Георги Лозанов в Експериментът“, сп. „Тема“, бр. 4 (327), 28 януари 2008 г.
  2. Галерия „Credo Bonum“ - за нас, сайт на галерия „Credo Bonum“
  3. Жури 2011, сайт на награда „Хеликон“
  4. „БНТ с пет награди от медийния фестивал „Осмата муза“, БНТ, 09.01.2013
  5. „M-Tel раздава медийни награди“, в. „Новинар“, 18 март 2010
  6. „Canon стартира конкурс: Снимка на годината - България 2012“, списание „View Sofia“, 16 януари 2013
  7. „Снимка на годината „България 2012“, „Фото Култ“, 09.01.2013
  8. Жури на наградите „Големият брат“, сайт на наградите „Големият брат“
  9. Георги Лозанов - член на журито на на наградата „Съвременна българска драматургия“, сайт на наградите „АСКЕЕР“
  10. Фондация „Медийна демокрация“ - за нас
  11. Георги Лозанов, „Не вкарвайте културата в кюпа“, в. „Труд“, 21 май 2010 г.
  12. „Георги Лозанов получи награда за принос в политиката и обществените науки“, News.bg, 28.12.2001 г.
  13. Лиляна Караджова, „Георги Лозанов в симпатичен тандем с Павел Койчев“, отзив във в. „Новинар“, 25 октомври 2010 г.
  14. Марин Бодаков, „Павел Койчев, Георги Лозанов. Пластики и прочити“, рец. за в. „Култура“, бр.40 (2613), 19 ноември 2010 г.
  15. Йордан Велев, „Георги Лозанов събра статиите си в сборника „Мое дясно“, рец. за електронния вестник „Mediapool“, 25 април 2011 г.
  16. Лилия Томова, „Мое дясно“ - реално, но последно“, рец. за в. „Дума“, бр. 95, 27 април 2011 г.
  17. Атанас Ждребев, „Медии, политика и истина в Мое дясно, рец. за в. „Култура“, бр.21 (2639), 3 юни 2011 г.
  18. Калина Мичева, „Медии и митове“, рец. за в. „Култура“, бр.30, 4 август 2000 г.
  19. Марин Бодаков, „Критика на битовия разум“, рец. за в. „Култура“, бр.44, 29 ноември 2002 г.
  20. Милена Кирова, „bTV – между чудовището и капката“, рец. за в. „Култура“, бр.22 (2549), 12 юни 2009 г.

Външни препратки