Яко Доросиев: Разлика между версии
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни |
Преместване на параметри свързани с дата в Уикиданни |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
| роден-място = [[Копривщица]], [[Княжество България]] |
| роден-място = [[Копривщица]], [[Княжество България]] |
||
| починал-място = [[София]], [[Царство България]] |
| починал-място = [[София]], [[Царство България]] |
||
| починал-години = 35 |
|||
}} |
}} |
||
Версия от 03:00, 11 февруари 2015
| Яко Доросиев | |
| деец на БКП | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Партия | Българска комунистическа партия |
| Яко Доросиев в Общомедия | |
Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев e български учител, деец на БКП.
Биография
Яко Доросиев е роден на 20 януари 1890 г. в гр. Копривщица в семейство на учители. Завършва гимназия в Пловдив, където участва в марксически кръжок, ръководен от Васил Коларов. Член е на БРСДП (т.с.) (1908). След завършване на гимназията е учител в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация.
През Първата световна война е взводен командир на румънския фронт. През 1920 година чрез конкурс е назначен за учител в София и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 г. за пропаганда насочена срещу правителството на Александър Стамболийски е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската партийна секция и за член на местния комитет на БКП в София.
Участва дейно в подготовката на Септемврийското въстание (1923). На 12 септември 1923 г. е арестуван и репресиран. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 г. е избран за организационен секретар на ЦК на БКП. От октомври 1924 г. осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Той е член на щаба на Военната организация, в който оглавява секцията по четническата и терористична дейност.[1] Работи с Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман и др. На 26 март 1925 г. е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубива на ъгъла на улиците „Сан Стефано“ и „Оборище“ в София.[2]
Източници
- Звезди във вековете, С., 1972.
Бележки
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 222.
- ↑ Кратък исторически справочник. България т. III, С., 1983, стр. 215-216.